ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ

[Hristo Vatev]

ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ

Тази случка ми я разправи моят стар приятел дядо Стефан. Тогава той беше възрастен, а това се е случило, когато е бил млад – предполагам да е станало преди 80–90 години.

В селото Каймаклий живял прочут ходжа. Той помагал на хората със съвети, лекувал, но главното – имал власт над животните.

Веднъж ходжата дошъл в селото на Стефана. Поканили го да пренощува в една къща, но в нея имало бълхи – облак. Хазяите се извиняват. Ходжата казва: „Не вр³ди.“ Вечерта той извадил ножа, забил го в пода и произнесъл някакви думи. Всички бълхи се събрали около ножа, покрили го догоре. Ходжата спал спокойно.

На сутринта трябвало да отиде в къщата на един чобан*, прочут с това, че неговите кучета били най-злите в селото – човек не можел да влезе в двора му. Стефан довел ходжата до портата, но не пожелал да влезе – в двора лежали 10–12 кучета, големи като магарета. Ходжата отворил портата, минал през двора. Като минавал край някое от кучетата, то само повдигало глава и я отпускало. Влязъл ходжата в къщи, свършил си работата и си излязъл, без да бъде нападнат от кучетата. Стефан го попитал:

– Ти ли си ходжата от Каймаклий?

– Аз.

– Моля те, научи ме на някои от твоите мурафети, на някои от твоите изкуства!

– Добре – казал ходжата, – на какво искаш да те науча?

Стефан помислил, че ако го научи да лови змии, ще може да плаши момите по седенките.

– Научи ме да ловя змии – казал Стефан.

– Добре – отвърнал ходжата, – излез утре на полето. Ще срещнеш змия. Запомни тези три думи – ходжата казал на Стефана три думи. Стефан ги повторил. – Ще кажеш първата дума. Ако змията не се спре на първата дума, ще кажеш втората – тя непременно ще се спре, ще се навие и ще издигне главата си. Тогава хвани змията, но ще знаеш, че първата змия непременно ще те ухапе. Ти ще кажеш третата дума, за да я освободиш да си върви. След това ела при мене в Каймаклий, да ти направя един шербет** и няма опасност от ухапването.

Стефан изпълнил всичко това и оттогава има власт над змиите.

Трите думи са магически – странни думи, от някакъв древен език. Стефан ми ги каза, но с условие да не ги казвам на никого.

Да, много тайни крие животът около нас!