Jump to content

БИТКАТА НА МОМИТЕ


Recommended Posts

БИТКАТА НА МОМИТЕ

Скитника завършваше голямата лятна обиколка. Беше живял по върховете, беше посетил дивите, самотни гори, беше се радвал на буйните, весели потоци, достигна и големите снежни върхове, където духаха силни, освежителни ветрове. Какво чудно съчетание има в природата! И всичко се дължи на Слънцето…

Той отседна тук, сред големите Ветрополски поляни, искаше тази нощ да гледа звездите. На това място от земята излизаха скали; като седнеш на тях, чува се в дълбочината звук: хрп – хрп – хрп, като че се върти камък на воденица. Народът наричаше това място Шайтан дермен – Дяволската воденица. С него бяха свързани много легенди и предания. Сега като дойде, Скитника намери, че камъните бяха изнесени и на дълбочина 4–5 метра долу се откриваше водата. Тя извираше от една дупка в скалата и се втичаше в друга, и понеже втората беше малко по-тясна, водата се задавяше и се чуваше този звук „хрп“. Иманярите бяха свършили добра работа. Сред тези обширни безводни поляни това беше истинско богатство. Скитника слезе, пи от водата и напълни чайничето. Чудесна, студена, чиста вода. Сега вече поляните не са безводни.

Беше тиха, топла лятна вечер, безлунна, звездите трепкаха на небесния свод. Скитника беше оставил да позагасне огъня, за да може да ги гледа. Живот има във Вселената, и ако някой може да ни каже нещо за него, то е животът в самите нас, защото животът е Един, а човешката душа има чудната способност да го познава.

Изведнъж от тъмното се чу глас и се очерта голяма фигура: „Добър вечер.“ Скитника скочи и се затича към дошлия. Беше отец Неофит. Целуна му ръка и го покани да седне. Познаваха се, много пъти се бяха срещали. Отец Неофит беше известен целител, лекуваше с билки и прости природни средства. Беше прочут в целия край, народът го обичаше и търсеше. Скитника му направи чай, даде му да похапне. Отец Неофит отиваше за някаква рядка билка по южните, припечни склонове на Балкана.

Скитника се загледа в хубавото му лице на пророк, после го запита:

– Защо народът нарича тези поляни Озана?

Отец Неофит, както беше притворил очи, мълча дълго, после рече разчленено:

– БАЛ – КАН, БЕЛ – МЕ – КЕН. О – ЗАН – свято място. Това са думи на стар език. Тук са живели свети хора.

Замълча. Не беше много разговорлив.

Сутринта като се разбуди Скитника, той си беше вече заминал. Разсъмваше се. Той излезе на върха и изчака да изгрее Слънцето. Със всеки изгрев Слънцето казва нещо ново. Човек трябва да разбира езика на светлината. Какво знаем за светлината? Гледаш две звезди, от едната светлината иде за 1000 години, от другата – за милион години, какви са информациите от едната звезда и от другата? Нашата малка планета пътува в космоса, обгърната от лъчите на всички звезди. Каква сложна среда е Пространството! А тя влияе на живота…

Скитника се готвеше вече да тръгва, прибираше вещите си, когато откъм горите се зачу песен многогласна и на поляната се изсипа чета – двеста моми с бели забрадки. Жетварките се връщаха от южните полета, където бяха жънали. Когато узрееха житата в големите южни полета, от балканските села идваха моми да помагат в жътвата. Водеше ги опитен драгоманин. Той уговаряше предварително със собствениците условията и довеждаше момите. Имаше и помощници, трима-четирима млади хора, те обикновено връзваха снопите. Това бяха весели дружини, работата вървеше с песен. На момите плащаха обикновено със злато, за да има плодородие. Момите работеха един-два месеца, после се връщаха – тъкмо техните малки нивички горе в Балкана зрееха.

Сега всички дойдоха при Скитника, някои от тях го познаваха. Той ги заведе при Дяволската воденица и им показа водата, обясни им защо се чува това хрп – хрп – хрп. Да, и иманярите направиха едно добро дело. После той разпали огъня, все пак сутрин беше хладно. Всяка мома вадеше каквото имаше за ядене, отчупваше от питката коматче и го слагаше пред Скитника. Питките си правеха те сами, смилаха им брашно от новото жито – това беше обичай. Не знам дали другаде може да се ядат такива питки! На шарената кърпичка пред Скитника се натрупа голяма купчинка, появи се и някое яйце, бучка сиренце или шарена солчица в похлупци. Момите бяха щедри, пък и си отиваха в къщи. Скитника благодареше и прибираше. Момите се готвеха да си тръгват, но по обичая трябваше да се отбият до Момин гроб, наблизо в скалите. Тук следва да разкажем преданието за битката на момите.

Преди години, след кърджалийските времена, върлуваха разбойници. Те нападаха и турци, и българи. Подочули те, че на момите-жътварки се плаща със злато, и решили да ограбят жътварките. Причакаха ги тук, гръмнаха с пищовите във въздуха да ги сплашат, но не стана така, както си мислеха. Момите се спряха в недоумение, а Цона Момчето извика с висок глас: „Никой да не бяга! Откачай сърповете!“ Момите се наредиха плътно една до друга, откачиха сърповете и почнаха да секат. Те бяха силни като мъже. Сред разбойниците се хвърли Картала, драгоманина, изпразни двата си пищова в лицето на Шибил и разбойникът се захлупи на земята. Долетяха и Доганите, те се хвърлиха сред разбойниците само с тоягите си – в техните ръце това беше страшно оръжие. Разбойниците бяха оставили оръжието си, освен пищовите, на конете, а те бяха далеч. Битката не трая дълго, скоро от разбойниците останаха само кости и парцали. От момите имаше някои ранени, а Божиката – тя беше ударена в сърцето. Нямаше вече кой да запява… Беше внучка на Картала, сега той я беше прегърнал, сълзите му обливаха лицето ѝ. Момичетата също плачеха с глас. Изпратиха до селата да съобщят, скоро надойде народ отвсякъде. Отвлякоха разбойниците до една далечна яма и ги затрупаха с камъни. На Божиката направиха гроб, иззидаха го с камъни и туриха тялото. Всички плачеха и всяка от момите даваше по нещо от своите дрехи. Поп Досю отслужи служба. Марко каменаря издяла кандило от камък и още същата вечер го запалиха. Народът остана няколко дни тук. Оттогава жътварките не пропускаха Момин гроб – ще изпеят няколко песни и ще направят молитва. Тъй направиха и сега. Но върху радостта падна сянката на скръбта…

Момите тръгнаха. Скитника събра храната и се приготви за път. В ума му стояха Белите скали, само там не беше ходил още…

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...