Jump to content

ВИДОВЕ ПРОЩАВАНЕ


krasi23
 Share

Recommended Posts

ВИДОВЕ ПРОЩАВАНЕ

Докато е малко, детето е свободно да прави, каквото иска. Родителите не са доволни от неговата свобода, но му прощават. Като порасне, то само се ограничава. Ако си позволи да върши това, което по-рано е вършило, никой не му прощава. Има неща, които се прощават, но само на децата понеже на децата се прощават много неща, казваме, че Земята е за децата. Когато детето порасне и стане голям, възрастен човек, той влиза в духовния свят, дето не може да прави това, което е правил в детската си възраст. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - старо издание - 61)

Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът й направи погрешка, ще каже: „Този дъртляк не го ща вече.” Така и Небето прощава всички грехове на малките деца, а на старите, то е строго и казва: „Скоро вън!” (СИЛА И ЖИВОТ - II том - изд. „Бяло Братство” София - 2006 г. - 278).

Аз съм срещал и мъже, и жени, тръгнат да разправят, че простили. Казват: „Аз му простих”. Не, онзи, който разправя, че е простил, не е простил. Като простя, трябва да имам туй самодоволство в себе си, че съм простил. Какви са признаците на прошението? По какво се познава, че съм простил? - Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми. „Аз прибързах, че му простих, трябваше малко да го оставя да се помъчи.” Мъжът и жената се скарват, тя решила в себе си да му прости, но не го изявява на дело. Сутринта не му направя леглото, не му очиства обущата, не му сготвя, а като дойде той да й говори, тя си обръща лицето или излиза навън. Някой път тя излиза, той върви от подире й, така вървят 1 ÷ 2 часа. И после, като дойдат вкъщи, той ще й говори доста любезно, но тя отива на другата страна на стаята. Той на едната страна, тя на другата страна, и започват да се разхождат из къщи. Той върви, тя върви, и по цели часове спорят, че туй било, онуй било. Цял ден спорят и най-после вечерта се върнат примирени. Примирение станало! Но какво примирение? Той обещал да й купи хубава шапка, чепичета, копринена рокля, един златен часовник, златна верижка. После жената казва: „Аз му простих. Той е доста чувствителен. Благородно сърце има”. Да, той е чувствителен, защото дал. От своя страна той е постъпил много благородно, но жената не е постъпила благородно. Той съзнал своята погрешка и искал извинение, но ти си използвала неговата слабост, наложила си му глоба и казваш: „Аз му простих”. Не, не, това не е прощаване. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 364).

Някои го разглеждат по църковно му. Ние сме слушали, слушали, казват: „Да си простим!” Защо ще прощаваме? То е прощаване, без да е простил; извинение, без да е извинил. Това са празни думи. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 360).

Войната е зло, наистина, но в царството на злото тя създава хубави работи. За пример, някой мъж набие жена си добре, но след това съзнава грешката си и омеква. За да му прости, той отива на пазар да й купи нова рокля, нови обувки, нова шапка и се връща в къщи весел. Той й казва: „Ще ме извиниш, малко съм сприхав, не можах да се въздържа”. Тя взима подаръците и му прощава. Не се минава много време, той пак я набие. Щом съзнае грешката си, той пак отива на пазар да й купи нещо и пак се извинява. Ако я бие 12 пъти през годината, тя ще има 12 нови рокли. - Не може ли без бой? - Може и без бой, но в царството на злото не може без бой. Когато съединявате две дъски в едно, вие взимате няколко гвоздеи и ги набивате в дъските. Дъските не обичат да забиват гвоздеи в тях, но няма на кого да се оплачат. Такъв е законът на спояването. Каквото и да прави, човек трябва да мине през царството на злото. Само след това той може да стане нов човек - човек на новото царство – царството на Доброто. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - изд. 1940 г. - 256).

Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му, нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница?” - „За сладките ти думи.” А сега какво става? - Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок”. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом”. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих”. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 36).

От Сенкевич има един роман за двама рицари, единият, от които направил голяма пакост на другия. Лишил го от дъщеря му, отнел имането му и най-после го улавя и ослепява. Зет му поискал да отмъсти вместо него. Успял да хване този рицар в ръцете си, но го погледнал и казал: „Иди си!” Това е подигане на човешкия дух! Има един начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с любов! Няма пo-голямо отмъщение от отмъщението чрез закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с любов, той ще каже: „Аз се страхувам да отмъстя на този човек”. Ако ти отмъстиш на един човек, по който и да е начин, и той за в бъдеще ще ти отмъсти. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 493).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...