6. "ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС

[Dela]

6. "ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС

1. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. Което е на Земята е подобно на това, което е в Небесата.

2. Има две състояния на Битието: едното е смъртно, другото - безсмъртно.

3. Това, което е смъртно, е разложимо, а разложимите тела изчезват като утринната мъгла.

4. Безсмъртното тяло е вечна и нетленна есенция.

5. Но двете - смъртното тяло и безсмъртното тяло - не могат да съществуват всякога заедно, но всяко се възвръща там, откъдето е произлязло.

6. Смъртното тяло е чувствено, а безсмъртното тяло е разумно.

7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях.

8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето.

9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив.

10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души.

11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото.

12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт.

13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света.

Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен.

Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество.

Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм. Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни.

Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е. магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието. Тази умствена заспалост се изразява в детето в недостатък на сила, нервност и буйство. Най-често виждаме това състояние в децата на кралете, знатните, богатите и въобще у хората които наричат контета, които се предават на сантиментално изтощаване и ленност. Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен. Това е в истинския смисъл на думата духовен медиум или интуитивно физически ясновидец. Това се явява понякога като причина, че хората от този клас стават жертва на умишленото задържане. Когато задържането стане, то почти всякога се оказва, че някой могъщ интелект, например черен маг или магьосница се нуждаят от физическо тяло, за да продължат съществуването си, ги овладяват. Когато те намерят добре приспособен медиумичен организъм, употребяват цялата сила на магнетичната си воля, да се струпа, тъй да се каже на безволния мозък на своята жертва. Бавно, но сигурно те изгонват законния собственик и после със силата на окултното си могъщество и магическо изкуство сами стават владетели на този организъм. Тези нещастни лица тогава стават съвсем други. Приятелите и познатите им се учудват на тази очевидна промяна, която е станала в характера и темперамента им. Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел.

Третият и последен клас, най-малочисленият, включва тези. които са се развивали при странни обстоятелства. Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент. Тези условия ги предразполагат към изучаването на психологията на окултизма, което ги прави лесна плячка на черните маги и техните извратени братя от астралния свят. Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия. Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт". Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика. Техният единствен девиз е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена. Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно. И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество. Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности.

Ще свърша това изложение на херметичната доктрина според Бургон с няколко мисли от самия него:

1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата душа, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили. Ето само това може да създаде истинският маг на природата.

2. Една чиста стремителна мисъл, ясна определена, превъзхожда снарядите, колкото големи и да са.

3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведена такава магнетическа ритмична вибрация, то незабавно тя се проявява в съществуването на целия елементален свят, принадлежаща по съотношение към този вид вибрации.

4. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отдушник в душата. Волята и мотивът са основата на истинската магия.