ЦЕЛУВАНЕ - КОГА ДА ЦЕЛУВАМЕ

[mkitanov]

КОГА ДА ЦЕЛУВАМЕ

Ние възрастните казваме: „Дали да целуна, няма ли да се заразя?” Децата не философстват - ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна; не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи в себе си известно благо. (МИРОВАТА ЛЮБОВ И КОЗМЕТИЧНАТА ОБИЧ - 41)

Често хората целуват ръката на старите, на децата. Какво означава целувката? Има ли смисъл да целувате ръката на някого и кога трябва да я целувате? Устата, с двете устни - горна и долна, представят вход, през който минават енергиите на Природата. Когато между ума и сърцето на човека има хармония, целувката е на място. Обаче, ако между ума и сърцето на човека в даден момент съществува някаква дисхармония, човек не трябва да целува. Тази целувка, не само че не допринася нещо хубаво, но предизвиква пакости и неприятности. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето целувание.” Света, благословена целувка е тази, която иде от човек, в когото всичко е в хармония. (ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ - 157)

Има смисъл да целуваш човека, когато той може да ти даде нещо. Чрез целувката се предават известни енергии, от които хората се нуждаят. Не може ли човек да предаде от себе си енергия, която да повдигне ближния му, по-добре да не целува. Целувка, която понижава състоянието на човека, води към падение. В този смисъл, целувката трябва да внася живот, енергия, здраве в човека. Не внася ли това нещо, тя не е на място. Тя е целувка, която умъртвява човека. Ако целувката може да отпуши запушения извор и водата в него да започне да блика, тя е на място. Ако целувката внася здраве в болния и възкресява мъртвия, тя е на място. (ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ - 79)

Има целувки, като те целунат, ще оживееш. Аз зная един пример. Отива един при един умрял герой и го целува, и той оживява. Всички го целуват, но този, който го целува, става. Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човека от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш навреме една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне; да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 284)

Когато тялото е наранено, нямаш право да го целуваш... Този човек го боли крака, повредена е кожата му, какво ще го целуваш? Като го целуваш, ще му причиниш болка. Като заздравее кожата, като дойде, тогава може да го целуваш. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 325)

По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 313)

Сега по някой път питате, дали трябва да се целуваме. Целувките са забранени, понеже чрез целувките много болести се предават. Ако целунеш прокажения, ще те хване проказата; ако е сифилистичен и ти го целунеш, може да те хване сифилисът. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 362)

Не е позволено на прокажения да целува. И на светията не е позволено да целува. На светията дават задача да целуне един прокажен и ако не го целуне носи отговорност. Целувката на светията е лек за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лекува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал, да не благодарят? Прокаженият, който е излекуван, ще благодари, ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов. В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома, и дето срещне светията, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпление? Тя ще сгреши, ако не го целуне. Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал да се излекуваш. (СЪБУЖДАНЕ – 251)

Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, що пишете писма на Баща й, и ако Той ви позволи, може да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят, и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишна баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг. Младата мома е повече желана от бабата. Това различие, именно, води до падане. Това различие говори за отсъствие на благородство в човека. Ако чувствата на човека и в младия, и в стария са издържани, това говори за присъствие на Божественото в него. (ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА - 25)