ОКУЛТНАТА НАУКА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ХАРАКТЕР, ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, МЕТОДИ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

[Hristo Vatev]

Влад Пашов

ОКУЛТНАТА НАУКА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ХАРАКТЕР, ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ,

МЕТОДИ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

12 юли 1959 г.

ОКУЛТНАТА НАУКА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ХАРАКТЕР, ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, МЕТОДИ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Мото:

1. Истинското знание се заключава в познаване и разбиране на първичните образи, с които природата си служи.

2. Знанието, това е познаване на Бога. Всичката философия седи в това да познаем Бога в Неговото есенциално проявление, както Той сам се познава, да Го познаем в Неговото субстанциално проявление тъй, както Го познават Възвишените Божествени същества и да Го познаем във всички Негови материални проявления в света. Това е великата наука в света.

3. В бъдеще ще има три отдела науки: единият отдел ще се занимава с физическата страна на света и ще го наречем физически науки. Другият отдел ще се занимава с духовната, субстанциалната страна на света и ще ги наречем духовни или умствени науки. Третият отдел ще бъде науката за произхода на човешкия дух, която ще докосне онези области в познанието, които са непонятни за съвременния човек. Тези три вида науки са включени в това, което сега наричаме окултна наука.

Учителя

Когато се говори за окултната или духовната наука, които понятия в случая са идентични, макар че в някои отношения да не се покриват, разбираме онази наука, която разглежда света като едно велико живо същество и всички процеси и явления в света като живи и разумни.

Според окултната наука, както ще видим по-нататък, в основата на света стои животът, в центъра на който се намира умът, разумността, от която произтича животът. Затова, според Учителя, в света действат три вида процеси и съответно три вида сили: духовни или разумни, които са първични, органически или психически, и трето - механични, които са резултат на разумно действащи причини.

По отношение на безграничното Божествено съзнание светът е един, но по отношение на различните степени на съзнание, които действат в Битието, имаме много подразделения на света. Границите на света зависят от степента на съзнание на съществата. Колкото е по-разширено съзнанието на едно същество, толкова и за него светът е по-обширен. И понеже различните същества са на различна степен на развитие на съзнанието затова и световете са много или по право казано - понятията на съществата за света са различни. За средновековния човек Земята беше център на Вселената, но за хората от ХХ век светът е безграничен във времето и пространството. В известен смисъл и съвременната наука е още много геоцентрична, защото от това, което познаваме на Земята, съдим за условията и възможностите в безграничния Космос. А това не е така. Сега учените постепенно се убеждават, че законите, които съществуват на Земята, не са приложими към големите галактични системи, а също и към малката система на атома. В безграничната вселена животът не може да се проявява при същите условия, както на Земята. Да вземем земните условия за мярка при проявата на живота това геоцентризъм, това е тесногръдие, от което трябва да излезем, ако искаме да бъдем прогресивни, да приемем един безграничен свят. Защото за окултната наука животът е основната реалност в света и прониква всички светове, но в различните светове се проявява по различен начин при различни условия. Ние познаваме на Земята само една малка част от света, макар че науката е проникнала в безграничното пространство и открила безчислено много светове, защото според окултната наука светът се простира в други плоскости и от тази, която ние познаваме.

Видимостта на света е обоснована от степента на съзнанието на съществата. За едно микроскопично същество нашият свят е невидим. Животните имат друго понятие за света, което е абсолютно за тяхното съзнание. За тях светът е много по-ограничен. Понеже развитието е безгранично и всички придобивки на това развитие се запазват, то над нас има други същества, които са за нас невидими, понеже са организирани по друг начин, затова и техният свят е невидим за нас. Той е пак материален, но материята има много форми на проява и ние познаваме сега само една от тези форми и мислим, че познаваме материята. Но съвременната наука идва вече до идеята за антиматерията, която идея още не е напълно ясна на учените. Тази антиматерия е една друга форма на материята, която засега ние не познаваме. В тази именно антиматерия живеят по-напредналите от нас същества. За тази антиматерия окултната наука говори от незапомнени времена като я нарича с различни имена. Тази материя е невидима за нас, понеже нашето съзнание със своите опитности се ползва от петте сетива, с които разполагаме, от там то черпи елементите за изработване на своите представи. Но съществата, които са на по-ниско развитие от човека, техните сетива имат друга представа за света. И това, което е достъпно за техните сетива, за нас не съществува, защото нашите сетива не могат да възприемат светлината, която осветява този свят. Защото и светлината има много степени на проява, с различни дължини на вълните и с различни скорости. Ние познаваме само светлината, която се движи с 300 000 км/сек., но това не е по отношение само на нашето съзнание. Според окултната наука съществува светлина с по-голяма скорост на движение и други дължини на вълната с други трептения. Тя е много по-мека и приятна. И тя е именно, която разкрива светове, които са невидими за нас. Защото видимостта на света зависи от светлината, която прониква в нашето съзнание, от светлината, която можем да възприемем чрез нашите очи. Каква представа ще имаме за един свят без светлина? И този свят, който ние не можем да възприемем с нашите сетива, е невидим за нас, защото светлината, която се проявява в него ние не можем да я възприемем и оттам не можем да имаме представа за него. Този именно свят е достъпен за изучаване от хора, които са развили в себе си сетива, с които възприемат в себе си светлината с по-фини вибрации. А да мислим, че ние сме венец на сътворението и че не може да има същества с повече сетива, това противоречи на закона на развитието и издава един краен консерватизъм. Този невидим за нас свят, също така материален, но от много по-фина, по-организирана и одухотворена материя, е предмет на проучване от хора с по-разширени познания и с повече сетива. За тях светът е по-обширен, отколкото за нас и по-друго устроен. Ние с нашето съзнание схващаме света като триизмерен. Но математиците и физиците вече ни говорят за четвъртата координата на пространството, която още не е ясна за тях и затова казват, че времето е четвъртата координата на пространството. Това е така в нашия триизмерен свят. Тя се проявява като време, както и третото измерение се проявява в двуизмерния свят като време. Тази четвърта координата на пространството обуславя един свят, който е светът на антиматерията и е достъпен за едно по-разширено познание, което се ползва с повече сетива за възприятие. Този именно свят на четвъртото измерение е наречен духовен свят и е предмет на изучаване от окултната наука, т. е. от науката, която е плод на едно по-разширено съзнание от обикновеното човешко съзнание, от едно съзнание, което разполага с повече сетива за възприятия. И нашият свят не е нещо отделно от този свят, а е само едно сечение от него, от плоскостта, т. е. второто измерение не е нещо отделно от тялото на куба, а е само една съставна част от нея. Така и нашият свят не е нещо отделно от духовния, а е само част от него. Както нашият триизмерен свят е само част от четириизмерния свят, който наричаме духовен свят, така и всички процеси и явления, които стават в нашия триизмерен свят са отсечка, страна на явления, които стават в четириизмерния свят. И духовната наука изучава именно онази страна от световните явления, които са недостъпни за нашите груби сетива, но които стоят зад явленията в нашия триизмерен свят и ги обуславят.

Светът не е така малък и така просто устроен, както се представя пред погледа на съвременния човек. Това ни показва, от една страна, устройството на атома с грамадната енергия, която крие в себе си, а от друга страна, безбройните галактични системи в пространството с техните закони и енергии, които въздействат на нашия малък свят. Това ни навежда на мисълта, че природата, която познаваме, е само форма на проява на енергия. Тя е субстанцията на четириизмерния свят, която именно в най-грубите си прояви се манифестира като атомна енергия.

Окултната наука винаги се придържа към естественонаучния начин на мислене. Тя е чужда на теориите на хипотезите, а описва това, което вижда. Наблюдението е основа на всяко окултно изследване. Затова окултната наука е чужда на всяка абстрактност и спекулация. Тя е чужда на празните логични абстракции, които нямат нищо общо с реалността. Тя просто описва реалността такава, каквато я вижда. Но понеже самата реалност се проявява по хиляди възможни начини, защото един от основните закони на битието е разнообразието и няма два еднакви момента. Затова и в описанията, които се дават на тази реалност, в окултните книги се явява едно видимо противоречие. Това именно е признак, че не са човешка измислица, а са описания на реалността от различни страни. Това се дължи също до голяма степен на развитието на тези, които описват тази реалност. Строго логичните системи още не са доказателство за тяхната истинност. Защото всяка логика е обусловена от известни предпоставки. Щом тези предпоставки са неверни, то цялата система виси във въздуха. Затова окултната наука никога не се стреми да убеждава и да казва, но само излага това, което наблюдава. Тя се стреми да изнесе фактите, законите и принципите, които са в природата и живота. Но понеже те принадлежат на един свят извън петте сетива на съвременния човек, то самият път към тях е вече доказателство за тяхната реалност. Когато човек рече сам да изследва окултната страна на живота и природата, той трябва да се заеме преди всичко да развие онези органи и сетива, които са необходими за това. Затова всеки, който тръгне в този път на развиване вътрешните си сили, той е вече в пътя на фактите, които трябва да изследва.

Така че основният принцип, легнал в основата на окултната наука е, че зад този видим свят съществува един обширен свят, който е невидим за нас, понеже нямаме сетива да го възприемем, но който е достъпен за нашето съзнание като развием съответните за това органи. И второ, че явленията на нашия свят не могат да се разберат, ако не се разгледат във връзка с този обширен свят. За окултната наука познанията нямат граници. Както светът е безграничен, така и познанието е безгранично. Светът е във вечно прогресивно развитие, което развитие се извършва в ред цикли и епохи, а не е нещо статично. Затова окултната наука разглежда развитието на света като органически процес, защото само в органичните процеси има растене и рзвитие.

Както споменах, опитите и наблюдението стоят в основата на окултната наука. Но опитът и наблюдението в окултната наука са значително разширени, защото тя е плод на едно по-високо съзнание и съответно нови сетива, които това съзнание носи в себе си. С това разширено съзнание, въоръжено с повече сетива, окултната наука изучава света, живота, явленията и процесите в тях по форма, съдържание и смисъл. Откъслечното изучаване било на формата, било на съдържанието или на смисъла, не може да ни доведе до истината. Научаването на нещата по форма подразбира изучаването на външната структура на нещата. Но тези форми са организирани от известни строителни сили. Изучаването на организираните сили, които създават материалните форми, подразбира изучаването на нещата по съдържание. Да се изучава смисълът на нещата значи да се изучават онези разумни сили, които така са организирали нещата, че те винаги преследват известна целесъобразност. Така че изучаването на разумните сили, които влагат целесъобразност в нещата, значи изучаване на нещата по смисъл.

Окултната наука твърди, че само онова знание е наше, което сме придобили чрез личен опит. Останалото е теория за нас. Наше е само онова знание, което сме придобили както по пътя на личния опит и наблюдение, така и по пътя на обществената мисъл и разсъждение. Това не значи отричане на опитността и знанието, до които са дошли другите, но за да стане тяхното знание наше, ние трябва да го проверим чрез опит.

Най-първо човек трябва да се запознае теоретически с окултното знание, но само тогава то става истинско знание за него, когато всичко това сам го опита и провери. Затова Учителя казва: „Да учиш някого не значи да изпълниш главата му с куп знания. Това не е задачата на учението. Всеки учител, на каквато и степен на развитие да се намира, в който и свят да работи, той трябва да даде на ученика методи, начини, елементи, с които сам да провери придобитото знание. Иначе всяка наука, колкото и възвишена да е, ще се изроди.”

Друго нещо, което характеризира окултната наука е, че изследва процесите и явленията в природата и живота в процеса на тяхното ставане и развитие, а не като ги прекъсне и умъртви, както прави съвременната наука. Тя изучава света като динамика, а не като статика. После, окултната наука изучава процесите и явленията не откъснато и изолирано, но в тяхната връзка и зависимост с цялото. Защото за окултната наука цялото битие е жив организъм и всички процеси и явления се намират в известна зависимост и отношение. При окултното изследване човек най-първо трябва да се подготви, както това е и при официалната наука. Но докато при официалната наука човек се учи да си служи с ред инструменти, то при окултната наука инструмент е самият човек. Самият човек е инструмент, чрез който се изследва духовния свят. За тази цел той трябва да развие съответните органи, за което е необходимо да мине известна школа, където му се дават методи за развитие на спящите в него сили, които като се развият, съграждат новите органи и способности в него, чрез които може да изследва духовния свят. Защото човек е врата, през която трябва да се мине, за да се проникне в духовния свят. Окултната наука е конкретна наука, защото изследва реалността и няма нищо общо с абстрактните и метафизични философски системи. Тя може да се определи като конкретен идеализъм, защото изучава формите като въплътени идеи. Тя е конкретна, защото обект на нейното изследване са най-реалните и конкретни неща: Бог, природата и човекът, тяхната същност и проявление. За окултната наука няма нищо по-реално от Бога, защото Той е същината на всичко съществуващо. Природата е тяло, външна страна на Бога, а човекът е дете на Бога и природата. Той съчетава в себе си Бога и природата. Затова окултната мъдрост казва: туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе; и туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу. Защото в света, който е изграден върху основата на разумността, съществува едно вътрешно единство и външно разнообразие в проявленията. Това е един от великите методи на изследване в окултната наука, наречен метод на съответствието или аналогия, въз основа на съответствията, които съществуват между нещата и явленията.

Тези три велики реалности, които образуват целокупността на битието, още от най-древни времена са символизирани в окултната наука със следните три символа: кръг с точка е символ на проявения Бог, а кръг без точка е символ на непроявеното, на абсолютния Дух на битието; двата преплетени триъгълника - единият с върха нагоре, а другият с върха надолу, са символ на макрокосмоса или на природата, на вселената в нейната целокупност, на Духа и материята в техните взаимоотношения. Пентаграмът е символ на човешкото развитие. Това е микрокосмосът, малката вселена. На друг език казано, това са трите положения на Бога - Бог сам по себе си, или както Учителя ги нарича още - есенциалното проявление на Бога. Бог, проявен в природата и съвършените същества на Космоса - това е субстанционалното проявление на Бога и Бог, проявен от човека - това е материалното положение на Бога.

Защото за окултната наука няма нищо вън от Бога. Всичко е проявление на Бога. Като казвам всичко, разбирам всичко творческо и добро. Злото и материята - това са сенки на Бога. Те са реални, но тяхната реалност е в зависимост от друга реалност.

Окултната наука не споделя възгледите на съвременните хора, че човек е най-висшето същество на развитието, венец на творението и че Земята е единственото населено място в Космоса. За окултната наука човекът на Земята е само една малка част от великата човешка раса, която населява целия Космос с всичките му слънца и галактики. Всички слънчеви системи и галактики са населени със същества, много по-напреднали от нашето човечество, които са учители и ръководители на нашето настоящо човечество. Преди милиони и милиарди години те са минали по нашия път и сега са сътрудници на природата в нейното велико творческо дело.

Понеже обект на изследване на окултната наука са, както казах Бог, природата и човека, затова още от най-древни времена окултната наука е определена за Бога, природата и човека. Ще кажа по няколко думи за тази велика реалност, обект на изследване от окултната наука. Бог е Първопричина и същност на всичко съществуващо. Всичко съществува в Бога и Бог съществува във всичко. Няма да се спирам да говоря за Бога, но само ще кажа, че Той не е това, което и философите мислят за него. Той не е и това, което материалистите считат. За окултната наука Бог е реалността, същината на всичко съществуващо. Това, което е реално, неизменно в битието, това е Бог. Бог сам по себе си е непознаваем и непостижим, защото Той е една абсолютност във всяко отношение. И затова в древната окултна наука като символ на Абсолютния дух е взета нулата или кръгът без точка. Затова се казва, че той е великото нещо, т. е., това, което не може да се определи, това, на което не могат да се припишат никакви качества и атрибути, защото всяко определение, всеки атрибут би го ограничил, а той е безграничен и абсолютен. Всички качества и атрибути произлизат от Него, но те не са Той. Те са Негова проява. Всяко едно проявено качество или атрибут е едно живо същество в Космоса. Но това вече се отнася до проявената реалност, до проявения Бог и тогава вече Той притежава качества и атрибути, които са предмет на изучаване от този отдел на окултната наука, наречен КАБАЛА. Учителя ни разкрива Бог като Любов, Мъдрост и Истина. Ето една мисъл на Учителя за Бога: "Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното Начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, който ръководи цялото човечество, което управлява цялото Битие. И слепият, и онзи, на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а само вярва, че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени я вижда и живее съзнателно в нея.”

Сега ще кажа няколко думи за природата, вторият обект за изследване в окултната наука. Природата в своята целокупност е дело на Бога, външно проявление на Бога. Но природата не е само това, което виждаме. Тя е съвкупност от всички разумни и възвишени същества, които работят в Битието и това, което ние виждаме, е само външен израз на тяхната дейност. Затова Учителя казва, че живата природа е разумна, изразител и носител на Божествените идеи и мисли. Живата природа е Бог в Неговото проявление или, както Го нарича още Учителя, живата природа е тяло на Бога. Затова всичко съществуващо във външната природа, всичко, което ни заобикаля и което ние познаваме, е израз на духовните сили на Бога, проявен в природата. Затова всяка една форма крие в себе си специфични сили. Самата форма е сигнатура, белег, по който можем да познаем характера на силите, които стоят зад тази форма. Който познава това съответствие между силите и формите, може да се ползва от тези сили. На това познание е основана окултната и херметичната медицина, според която всяка форма - минерал, растение, животно - крият в себе си магически сили, които могат да бъдат използвани.

Разумните същества, които образуват живата природа и които изпълняват различните служби във великия организъм в природата, са израз на известни Божествени атрибути и принципи и затова представят от себе си определени органи в тялото на Бога и съответно управляват съответни органи в човешкото тяло. Като казвам, че управляват съответни органи в човешкото тяло, разбирам, че тези сили са построили тези органи в човешкото тяло. Затова и човешкото тяло в неговата съвкупност е изградено орган по орган от различни сили на Космоса, които излизат от възвишените същества на Космоса. Ще спомена имената и най-характерното за тези разумни същества на Космоса, проводници на Божествените мисли и идеи и кои органи на човешкото тяло управляват. Всички те са човешки същества, минали по пътя на еволюцията в безкрайните епохи на времето, които предшестват нашата епоха. Всяка една от тези йерархии от същества е израз на специфично качество и на Бога. Защото отличителното качество на Божията пълнота е разнообразието. Всеки акт на Божественото творчество носи нещо специфично. Затова всички същества в Битието се различават по нещо специфично, няма две същества напълно еднакви.

Всички разумни същества, които образуват живата природа, са групирани в три големи групи, като всяка група е разделена на три йерархии, така че да се получават девет категории същества, които в християнството са известни под ангелска йерархия, а в източните религии са познати като богове.

Първата група като започнем отгоре надолу обхваща най-възвишените същества, които са непосредствено приемници на Божествените мисли и идеи. Това са така наречените в християнството Серафими, Херувими и Престоли. Във втората група влизат: Господствата, Силите и Властите. В третата група влизат Началствата, Архангелите и Ангелите. В християнството те се споменават на различни места в писанието, но по-специално за тях се говори и е писал книга Дионисий Аеропагит, ученик на апостол Павел. Десетият чин, казва Учителя, ще се заеме от напредналите човешки души, които са завършили своето човешко развитие. Според западната екзотерична наука, в центъра на която стои вътрешният Розенкройцерски орден, между абсолютния Дух на Битието и Серафимите се намират още 3 йерархии, които са без име и които образуват Великото Всемирно Братство, за което говори Учителя, че ръководи съдбините на Космоса в неговата целокупност, докато двете йерархии образуват Всемирното Бяло Братство, а посветените от човешката раса - светиите, десетият чин, образуват ложата на Бялото Братство на нашата планета, която ложа е във връзка с централната ложа на Бялото братство и нашата слънчева система, която е на Слънцето.

Понеже в проявената вселена е в сила законът на поляризацията, то от всички тези йерархии има същества, които са, така да се каже, паднали и образуват така нареченото черно братство. Затова Учителя казва, че първоначално двете братства са били едно, но от после се разделят. Ще посоча основните характеристики на всички тези чинове от ангелските йерархии както Учителя ни ги е предал на различни места в беседите.

1) Серафимите или братята на любовта. Те първи приемат Божествените мисли и идеи и ги предават на по-долустоящите. Те ръководят и направляват големите групи от слънчеви системи и ги обединяват в едно цяло. Те са глава на Космичния човек. Затова в староеврейската кабала са наречени духове на Божия венец. Те управляват главата в човека.

2) Херувими или братя на хармонията и мъдростта. Те само направляват цели групи от слънчеви системи и ги обединяват като едно цяло. В Космичния човек те представляват гърдите, затова и в човека управляват гърдите и белите дробове. Затова чрез белите дробове като диша човек се свързва с Херувимите. Затова Учителя казва: „Като дишате, мислете за Херувимите и тяхната мъдрост.” Значи мъдростта се придобива чрез дишане.

3) Престоли или братя на истината. Те представят сърцето на Космичния човек. За тях Учителя казва: „Чрез сърцето си човек е свързан с Престолите, наречени още Божествен разум.”

4) Господства или братя на мъдростта, радостта и интелигентността. Те представят колективната интелигентност, проявена в природата. Те са граница между света и принципите, които се проявяват от трите горни йерархии и света на силите и законите, които действат в Космоса. Те представят диафрагмата на Космичния човек и затова в човека управляват диафрагмата и слънчевия възел.

5) Сили или Духове на движението. Те управляват движението и растенето. Те управляват всички сили в природата и дават подтик на всяко движение и растене. Те работят в стомаха и жлъчката. Учителя ги нарича същества на благородството и казва: „Ето защо, когато се храни, човек става по-разположен, по-добър, по-готов на жертви.”

6) Власти или Духове на формите, братя на външните форми и изкуствата. Те дават плът и кръв на всяка идея от всички светове и я обличат във форма. Зад всяка форма - от грамадните слънца и галактики до малките атоми - стоят те. Това са Елохимите, за които се говори в Писанието. Чрез Елохимите Бог даде на човека форма и затова се казва: направи Бог човека по образ и подобие Свое. В Космичния човек те представят черния дроб. Затова и в човека те управляват черния дроб. Учителя казва: „Разстройството на черния дроб се познава по пожълтяването на очите. Това показва, че има нещо дисхармонично в чувствата на човека. Ако разстройството на черния дроб е голямо, явява се жълтеница. Жълтеницата се лекува чрез възстановяване на хармонията между Божествените власти и човека. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Прекъсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на доброто в човека и пукането на жлъчката, това са синоними. За да се намали жлъчността на човека трябва да се увеличи доброто. Когато жлъчката е в нормално състояние, доброто и любовта се увеличават и човек е в хармония с Божествените власти.”

7) Началствата или Духовете на властите, братя на времето и състоянията. Те управляват епохите в човешкото развитие. В Космичния човек те представят далака. Учителя казва: „Чрез далака човек е свързан с Началствата, наречени още Божествена правда и победа в света. Увеличението и разстройството на далака показва, че правдата е нарушена, че човек е в дисхармония с Началствата.”

8) Архангели или Духове на огъня. Те са Духове на топлината и огъня и ръководят отделните народи. Всеки народ си има по един архангел, който го ръководи и управлява. В Космичния човек те са свързани с бъбреците. Те са наричани още Същества на Божията слава. Затова Учителя казва: „Който не слави името Божие и не се въодушевява от великото в природата, не може да бъде във връзка с архангелите и ще страда от разстройство на бъбреците.”

9) Ангели или Духове на живота. Те са носители на живота и на растителността. Те приготовляват живота. Ангелите са духове - ръководители на всеки отделен човек. Всеки човек има по един ангел, който го ръководи и направлява. Той му внушава светли мисли, благородни желания и постъпки, проявява се като предчувствие, интуиция и т. н. Учителя казва за тях: „Най-после е слизането на йерархията на ангелите, които са основа на живота. За да имат връзка с тях всички хора - мъже, жени и деца, трябва да раждат. Който не може да роди една светла мисъл, едно благородно желание, не може да бъде във връзка с ангелите. Затова, който не ражда светли мисли и благородни желания, прекъсва връзката си с Ангелите - носители на живота.”

10) Десетият чин се заема от напредналите духове на човечеството - от светиите, посветените, адептите, които образуват ложата на Бялото братство на Земята и са непосредствени учители и ръководители на човечеството. Главното седалище на Бялата ложа на Земята се намира на Северния полюс.

В заключение на гореказаното Учителя казва: „Като се върнете по домовете си нека всеки от вас се запита защо има мозък, бели дробове, сърце, стомах, черен дроб, далак и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която съществува между възвишените същества и вас. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите както искате, защото щом нарушите хармонията между вас и разумните същества, ще заболее съответният орган и вие непременно ще разберете, че е в дисхармония с Космоса.”

Тези всички същества ръководят и направляват всички прояви в природата. Те образуват слънчевите системи, слънцата и планетите и ги движат в техния път. Те внасят живот, сила, енергия в тях. Те управляват водите - изворите, реките, моретата и океаните. Те управляват светлината, която е резултат на тяхната Божествена мисъл. Зад всеки процес и явление в природата стоят те. Ето какво казва Учителя още за тези велики същества и тяхната дейност: „Духът е най-висшето проявление на Бога. Той разкрива световете. Той носи светлина, Той е създал всичко. Доброто в света се дължи пак на Духа. Под думите Светъл дух или светли духове разбираме съществата, които са завършили развитието си още преди милиони години. Светлите духове разбират пътя, по който съвременните хора вървят и могат да ги упътват. Благата на физическия свят се дължат пак на светлите духове. Светлината, от която се ползваме, не е нищо друго освен резултат на тяхната интензивна мисъл. Тя се отправя към Слънцето и когато се праща на Земята, тя се превръща в светлина и топлина. Какво количество светлина и топлина ще възприеме човек, това зависи от неговия мозък. Ако той държи в главата си отрицателни мисли вместо да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква дъждовните капки, ще стане отблъскване. Такъв човек е лишен от светлина в мозъка си, поради което няма живот за себе си. Щом се отнася за живота на неговата мисъл, тя може да се уподоби на живота на пустинята. Какво може да очаква човек от там, където Духът не е дал нито един плод? Ако искате да познаете Духа, напр. в музиката, ще го познаете не в самите тонове, но в съчетанието на тоновете. Невидимото в музиката и в Словото, това е проява на Духа. Гдето е Духът, там има подем, светлина, радост, сила и простор. Като кажем Дух Светий, разбираме съвкупност на светлите духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях именно е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата Духът изглежда светъл, но сам по себе си не е светъл, а произвежда светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на земята, отразяват се и стават светли. Всъщност, Слънцето не е светещо тяло. (Казано от Учителя в 1917 г., а сега учените идват до тази идея, макар че не е възприета още от всички учени.) Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа той учи ума и сърцето как да се проявяват. Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, вяра, кротост, въздържание, милосърдие и пр. и за да бъде човек в съзнателна връзка с Духа, с разумните възвишени същества, той трябва да има в себе си тези добродетели.”

Така че всички процеси и явления в нашия феноменален свят, който съвременният човек счита за механичен, са плод на дейността на някои от тези напреднали същества. От растенето на растенията до движението на небесните тела в пространството всичко това е плод на дейността на тези напреднали братя. Даже всички процеси, които стават в нашето тяло, са под техен контрол и ръководство. Нашият живот е напълно обусловен от тях. Те са, които са създали нашето тяло, те и сега продължават да се грижат за него. Ако не беше тази грижа ние не бихме могли да съществуваме. По отношение на световния развой нашето човечество е още в детската фаза и благодарение на грижата на тези напреднали братя ние растем и се развиваме. Това звучи като антропоморфизъм за съвременния механичен мислител но това са факти, които всеки един ще провери.

Сега ще кажа няколко думи за човека - третият обект на изследване от окултната наука. По въпроса за произхода и развитието на човека окултната наука се различава както от официалната наука, която учи, че човек е произлязъл от първичната клетка по закона на развитието, така също се различава и от схващанията на религиозните хора, които казват, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. И в двете схващания има нещо вярно, но изцяло и двете не са верни. Окултната наука поддържа, че човек е създаден съвършен - по образ и подобие Божие, както учи религията, но в Божествения свят е бил облечен в безсмъртно духовно тяло, с което сега човек живее - плод на дълго развитие, което е станало от постепенното сгъстяване и уплътняване на духовното тяло, с което е бил облечен, и което вплътняване е минало през ред форми и етапи, за което ще говоря в друга сказка.

Развитието на човека и проявлението на природата и на Бога става в три свята - физическия, духовния и Божествения. Съвременните хора познават отчасти само физическия свят, а за другите нищо не знаят. И когато човек отрича този обширен и непознат за сега свят и търси истината само във физическия свят, той убива в себе си онзи дълбок стремеж, изгубва жизнеността си и дохожда до духовна смърт. С това той пречи не само на себе си, но и на света, защото спира в себе си творческия процес, който е свързан с целия световен процес. Духовната наука укрепва вярата на човека в живота и отпъжда всяка мисъл за несигурност в живота и всяко отчаяние, с една дума всичко онова, което отслабва живота и прави човека негоден за служене на цялото. Окултната наука не учи хората да бягат от физическия живот, а го осмисля и одухотворява. Така че ползата от духовното знание е, че то дава основа и смисъл на живота, а не само задоволяване и любопитство. Духовната наука не откъсва човека от живота. Напротив - прави го да живее по-пълноценен живот, одухотворява живота и му дава съдържание и смисъл.

Изворът, от който духовното познание черпи сили за работа и сигурност в живота, е неизчерпаем. И всеки, който веднъж се е домогнал до този извор, не ще се върне от него, без да е придобил нови сили. Ако едно духовно познание прави човека негоден за живота и го отвръща от действителността, това не е истински духовно духовно познание, почиващо на здравите принципи, легнали в основата на човешката мисъл, на живота и на природата, а един мечтател, който няма нищо общо с истинското духовно познание, което удовлетворява живота, действителността и води към високи идеали. То прави човека пълен с вяра, надежда и любов, изпълва човека с живот и ентусиазъм, готов за творчество в живота. Духовното знание не прави човека празен мечтател, прави го творец - човек, който одухотворява действителността и внася красота и смисъл в живота. Духовната наука не прави човека да бяга от физическия труд, а одухотворява и осмисля труда и го превръща в песен и радост. Така че задачата на окултната наука е да одухотвори живота, да научи човека да живее разумно според законите на Духа и природата и да се ползва разумно от всички блага на живота и да ги цени като дар от Бога. Задачата на окултната наука е да приготви в човека условия, при които висшият живот да може да се прояви. Като се приготвят тези условия Божественият живот слиза в човека и му донася възвишения живот, донася му едно разширение на съзнанието, донася му светлина да разбира нещата и му предава великото знание, което не се пише на книга, а се предава само от уста на ухо. Това наричат в окултната наука посвещение. Тогава човек е пълен с живот и енергия, с ентусиазъм и инициатива да работи за благото и повдигането на цялото човечество. Към окултното посвещение човек може да пристъпи само тогава, когато има будно съзнание и когато е хармонизирал ума и сърцето. Само човек с ясна и трезва мисъл, който носи светлина, може да има успех в окултните познания. Човек, който не мисли, който се отдава на мечтателност и се ръководи изключително от чувствата си, влизайки в окултния път, ще бъде вреден както за себе си, така и за окръжаващите. Защото умът като орган на мисълта е око на Духа, чрез който Духът ръководи човека и го направлява както във физическия свят, така и в духовния живот, а сърцето е орган на душата, чрез което тя опитва и преживява живота.

Когато един посветен говори това, което говори, го е видял, преживял и опитал. То живее в него като живо душевно съдържание. И ако този, който го чете се вживее в това, което чете, то запалва в душата му импулси, които ще го доведат до съответните окултни факти. При четенето на окултни съчинения човек преживява нещата по друг начин, отколкото при книги, описващи физическия свят. Ако при четенето на окултни книги човек може да преживее това, което чете, той с това е вече несъзнателно в духовния свят и има реална опитност, която ще провери, когато влезе съзнателно в духовния свят.

От изложението дотук се вижда, че окултната наука е опитна наука, почиваща на опит, на наблюдения, и преживявания на видяното и чутото. В своите изследвания окултната наука прилага както анализа на проучване на отделните явления и факти, така и синтеза при обобщение на фактите и явленията. Плюс това окултната наука си служи с метода на аналогията, като от видимото отива към невидимото, от познатото към непознатото. Всички тези методи в окултната наука са разширени и задълбочени и човек изследва и проучва света и живота от становището на свръхсъзнанието. От това следва, че окултната наука включва в себе си както науката, в тесен смисъл на думата - проучване на света и световните процеси и явления и законите на тяхното проявление, така и религията, която дава методи за облагородяване и възпитание на човешкото сърце и включва в себе си принципите на етиката, както и философията, с която извежда общите принципи и заключения от аналитичните изследвания. Плюс всичко това окултната наука включва в себе си изкуството с всички негови проявления от изкуството да се живее до висшите естетични проявления - музика, творчество, скулптура и др. Тук спада и паневритмията - ново изкуство, което е съчетание на идея, музика и движение, и има за задача да свърже човека с Космоса, с космичните енергии, с космичния ритъм и по такъв начин да обнови човека физически и психически, като отдава по такъв начин възможност да изпълнява по-пълно и по-творчески ежедневните си задачи. По такъв начин окултната наука одухотворява живота и прави човека творец на живота, а не празен мечтател. И понеже окултната наука изучава законите на живота и природата, тя дава най-рационални и правилни методи, които всеки може да приложи в ежедневния си живот и да го направи по-разумен и смислен, че да е приятно на човека да живее.

Окултната наука, която има за задача да одухотвори живота и да внесе в него нови принципи и методи, не е чужда на социалния и обществения живот. И тук тя дава своите методи и начини, които, като се приложат, ще доведат хората по-близо до царството Божие. Окултната наука разглежда обществото като един жив организъм и като такъв той е подчинен на законите на развитие и проява на живите организми, между които най-висш е човешкият организъм. Следователно законите, на които се развива и организира човешкия организъм, са закони за организиране на обществото. Този начин на организиране на обществения живот е наречен в окултната наука СИНАРХИЯ, което значи троичност на социалния организъм. Както човешкия организъм е разделен на три: глава, гърди и стомах, така е разделен на три и общественият организъм. Основният закон във всеки един организъм е, че няма частна собственост, че благата са общи и са достояние еднакво за всички. И второто нещо е, че всички клетки, органи и системи в един организъм изпълняват известни функции, които са за благото на целия организъм.

Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Има една наука, на която можем да разчитаме, тя е Божествената наука. Науката на човешкия Дух, науката на Любовта, на която вторият принцип е вярата. Тя е неизменна наука. Не се мени. Съвременната наука е човешка, тя е наука на вярванията и хипотезите. А в науката на вярата, науката на Божествената мъдрост, всичко е определено строго математически. В нея всичко е точно предвидено както в техниката, така и в организма. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешката интелигентност, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180 градуса. Пътят, който сме извървяли от излизането на Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме на дъното и започваме другата половина на този кръг. Предстои ни да изминем друг ъгъл от 180 градуса. Това е законът на еволюцията, при който ще изучаваме нещата отдолу нагоре, а не както досега отгоре надолу. Само по този начин ще имаме една нова опитност, много по-реална от по-раншната и по-достъпна за нашия ум. Затова всички източни и западни твърдения трябва да се проверят, трябва да се преоценят. И едните, и другите са 50 % верни. И там ще влезе вярата като принцип на човешкия ум, като израз на Божествената мъдрост. Всяка мисъл, всяка наука трябва да се проверяват на опит и нищо да не се взема на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един и същ начин.”

12 юли 1959 г.

Варна (Влад Пашов)