Jump to content

БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ


Recommended Posts

БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ

Космогонично учение

Понеже от богомилската литература не ни е останало почти нищо, съвременните изследователи на Богомилството се ползват изключително от противниците му, за да възстановят тяхното учение. Но противниците на Богомилството изнасят учението в такава форма, в каквато то е съществувало само в техните умове, но за действителното учение на богомилите ние може да си съставим понятие само от логични заключения, изхождайки от някои изказвания на техните противници, като например твърдението, че те се наричали християни.

Общопризнато от всички изследователи е, че богомилите се наричали просто християни и са се стремили да въплътят в живота си Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората и народите. Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа.

От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство.

В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите.

Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега. Не са също и социално учение, както ни го представят съвременните изследователи. Богомилите са едно окултно общество, както показах това в осмата глава: Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение , и имат за основа езотеричното учение на Христа.

Щом като богомилите са наследници на езотеричното християнство, то трябва да видим в общи линии какво е това учение, за да разберем истинското учение на богомилите. То е дадено както в Евангелията, най-вече в Евангелието на Йоана, също така и в Посланията на апостолите, най-вече в посланията на апостол Павел, който казва, че говори Мъдрост между съвършени. Той казва буквално: "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдростта на този век, нито от властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е скрита /т.е. окултна/, която е предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. Никой от властниците на този свят не я е познавал, защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А според както е писано: "каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите глъбини. Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има в Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, а Духа, който е в Бога, за да познаваме това, което Бог е благоволил да ни подари. /I Послание към коринтяните 2;6-12/

Апостол Павел продължава: "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните человеци. /I Послание към коринтяните 2; 13/

От тази мисъл ясно се вижда, че апостол Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образуват църквите, а и пред съвършени в богомилски смисъл на думата. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота, които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с Когото той е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото Битие.

Тези съвършени, за които говори Павел, това са третата категория богомили, т.нар. съвършени. Те са познавали Божествената Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея. По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал Ума на Господа, за да може да го научи? — А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви хранех, не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете. И сега още не можете. Понеже и досега сте плътски, защото докато има у вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?"

И след това апостол Павел казва още следното: "Върху това имам да кажа много неща и мъчни за пояснение, защото бавно схващате. Понеже вие досега, според изтеклото време, и учители можехте да станете, имате нужда да ви учи някой на най-елементарни начала на Божието Слово, и достигнахте да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които са упражнявали чувствата си да познават доброто и злото."

/Послание към евреите 5,11-14 cm./

От тези няколко мисли се вижда, че апостол Павел, който е един от видните апостоли на Християнството и който е получил Учението чрез откровение от Христа, говори две учения

— пред младенци говори учението на млечната храна, която е за деца, а пред съвършените говори Мъдрост, която е твърда храна. Млякото, за което говори Павел, това е екзотеричната, външната страна на учението, което той преподава с църквите, а твърдата храна — това е езотеричната страна на учението, която той изнася в окултната школа, за което само загатва в посланията си, без да го излага. Това е учението, за което Христос казва на учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, /т.е. на широките народни маси/ се говори с притчи."

И богомилите, които са наследници на езотеричното християнство, са именно тези, специално съвършените, които се хранят с твърда храна, с Божествената Мъдрост, с езотеричното учение. А каква е основата на това учение, каква е неговата същност?

Апостол Павел, като посветен, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи, според него целият свят, с всичко съществуващо в него, е проявление на Бога и съществува в Бога. Вън от Бога няма нищо. И този Бог живее скрит във всички хора и във всички същества и чака момента да му дадат възможност да се прояви, за да им разкрие Своята Любов и Мъдрост.

Същото учение са поддържали и богомилите, които приемат целия Нов Завет без никаква уговорка. На друго място, в беседата пред атиняните, Павел казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис във вашите храмове." А в Посланието към римляните, първа глава 20-ти стих, казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях /сиреч на посветените, на съвършените/ е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието, това, което е невидимо у нас, т.е. Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи"

А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват."

Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина.

Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички. И без противоречие велика е Тайната на благочестието. Той, който биде явен по плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава."

В Посланието към евреите 1-ва глава, 1-2 стих, Павел много говори върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на този век говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете"

"Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на всичко и стана по-горен от ангелите, колкото името, което наследи, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някому: "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и още: "И Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде Син." А когато пък въвежда Първородния във Вселената, казва: "И поклонете се нему, всички Божии ангели." И за ангелите Си казва: "Който прави ангелите си силни като ветрове и служители си като огнен пламък." А за Сина Си казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове. И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда." "Възлюбил си Правдата, а намразил си беззаконието, затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя."

"В началото, Ти Господи, си основал земята, и дело на Твоите ръце е Небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдеш. Да, те всички ще овехтеят като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, а Ти си същият и Твоите години няма да се свършат."

Във всички гореприведени мисли на апостол Павел се изнася езотеричното учение за Отца и Сина и че светът е създаден чрез Сина и всичко е подчинено на Него. А щом богомилите са приемали и Посланията, и Евангелията като основа на тяхното учение, къде има тук място за дуализъм, за който ги обвиняват техните противници? Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на Сатанаил като изпълнител на Божията Воля, а не като самостоятелен Бог. А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения.

А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите. Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана. А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за Сатанаил и неговата роля в космичното творчество. В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос.

Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите.

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе."

"Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината. Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света."

"Той бе в света. И светът чрез него стана, но светът го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А на ония, които го приеха, даде власт да станат чада Божии, сиреч на тия, които вярват в неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха."

"И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина."

Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас. Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко. Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за Сатанаил като творец на света. Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения. Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение. Следователно, това, което се говори за техния дуализъм, е измислица на техните противници, които не разбират нищо от езотеричните истини. Учението за Словото е легнало в основата на всички езотерични учения, като принципът за полярността е един метод за проява на творческото Слово. Но принципът на полярността не значи дуализъм. Защото тук става въпрос за един принцип, който действа в света, зад който стои Великата Разумност като единствен Ръководител и Творец. Този принцип на полярността действа в цялата Природа. Всички енергии са поляризирани, но действат в пълна хармония, защото са под ръководството на Великата Разумност. Нима когато учените казват, че електричеството има два полюса, положителен и отрицателен, трябва да ги считаме за дуалисти? Така и в творческия процес на Битието има два полюса, които се ръководят от Великата Разумност. Но това не значи дуализъм. Защото и човек има две ръце, два крака, две очи, две уши и пр., но не е дуалист. А двата полю

са на творческия процес са двете ръце на Великата Разумност, която твори.

Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината. И ако съществува някаква друга сила, която наричат Сатана, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача. Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията.

Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света. Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана. Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога. И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света. По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат.

Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи.

Значи, богомилите са признавали съществуването на три основни Принципа в Битието — Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Но те са ги разбирали в техния езотеричен смисъл. Според съвременната окултна наука, предадена ни от Учителя, тези три Принципа, това са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е основата, същината на всичко съществуващо.

Мъдростта е Пътят на изявлението на тази първична реалност на Любовта. А Истината — това е плодът на този творчески процес на Мъдростта, тя освобождава. Затова Учителя казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът."

Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството.

Като последователи на едно езотерично учение богомилите са споделяли и учението за троичността на човека. Според езотеричното учение човек се състои от дух, душа и тяло. Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът. И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде."

А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне."

Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство.

А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от Сатанаил, това е едно твърдение, което не отговаря на истината. Защото те, като езотерици, са знаели много добре кой е Мойсей и къде е учил той, както и Кой му е говорил. Едно езотерично учение не може да даде такова твърдение. От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея.

Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност. От него са били създадени и хилядите ангели. Това е била тезата и на официалната църква. За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син Сатанаил, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/.

Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята. Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение.

Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало.

Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е. познавали са най-съкровените явления на Природата и обществото. В това отношение богомилите приличали на гностиците.

До такова познание, което притежавали за света, живота и човека, богомилите достигали чрез откровение от Бога и Светия Дух. Такива откровения имали съвършените богомили.

Според Ефтимий Зигавин те се хвалели пред своите слушатели с това, че в тях обитавал Светият Дух, който им давал възможност да знаят всичко и да поучават останалите хора. Те настоявали, че като проповядват своето учение, раждат Светия Дух в хората и поради това сами си давали провзището богородници.

/Всичко гореказано за богомилите е много вярно, защото те са развивали висшия Аз в себе си, изградили са тялото на Любовта, това, което в индуската философия се нарича Манас, чрез което се проявява Светият Дух, който живее в тях и им дава откровения за Тайните на Бога, Вселената и човека./

"От казаното дотук ясно проличава мистичния характер на богомилската гносеология."

"Друга характерна черта в религиозно-философските възгледи на богомилите е било учението, че във Вселената и в човека се борят две начала — добро и зло. /Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./

Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите. /Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/.

"Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало. По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява. Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./

"Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание.

Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие. И трите тези Евангелия са били преведени на гръцки и получили с течение на времето голяма популярност."

/Професор Димитър Ангелов — Богомилството в България/.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...