Jump to content

БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА


Recommended Posts

БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА

В глава: Основания, че Богомилството е окултно учение аз цитирах какво казва професор Марковски за апокрифната книжнина. Той казва, че тя е от окултен характер и говори символично, като символите трябва да се превеждат, за да бъдат разбрани.

Много пъти вече подчертах как трябва да се разбира богомилския дуализъм, а именно като приложение на закона на полярностите, както за обяснение на процесите и явленията в Битието, така и за обяснение на проявите в живота. Доброто и злото, духът и материята са само форми на проява на Незнайния Бог на Битието. Доброто и злото, това са само два Принципа, чрез които се проявява Абсолютния Дух на Битието, за реализиране на Своите идеи и планове. В окултизма тези два принципа се наричат Първи и Втори. Чрез Първия принцип Бог е създал физическия свят, от който впоследствие се ражда злото. Но този Принцип не може да организира и одухотвори света. Затова след него идва Вторият принцип, който организира света и го одухотворява. Това организиране и одухотворяване става постепенно. И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория. Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят. А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в действителност, а не изопачено и окарикатурено.

Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите. Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения. Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и легенди, но ще се спра на някои принципални положение в тях. Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга. А богомилите са си служили и с легенди от по-стар произход. Такива са Видение Исаево, Книгата на Еноха и Откровение Варухово. От богомилски произход е т.нар. Катарски требник, който говори за методите на работа у богомилите. В Тайната книга и във Видение Исаево се изнасят някои от принципите на богомилската космогония.

За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост. Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си. Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост.

В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти.

Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят.

Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар.

Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек.

Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план.

Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена. Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека. Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност. Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността. И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека.

В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление.

Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог. Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос.

За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение.

Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил. А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип. Защото, както казах, сричката cam е от санскритски произход и значи проява. Затова и Учителя на едно място казва: Сатанаил и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог. Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил.

Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление. И със слизането си на Земята Христос именно това направи — обърна енергиите на човешката природа от низходящи във възходящи и с това обърна човечеството към Бога, с което постепенно се извършва тяхното спасение.

А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение.

Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана.

На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло. Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена душата на Адама, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието.

Също така се приписва на богомилите, че поддържали идеята за Второто идване на Христа, когато ще съди света като върже и самия Сатана и го хвърли в Бездната, а праведните души ще заведе при Отца. Това е и схващането на официалното Християнство, което е изложено в Евангелието.

Според учението на богомилите спасението на грешните се извършва чрез дълги странствания и прераждания. От това се вижда, че богомилите са познавали и учението за странстването на душите и учението за прераждането. Затова говори в главата за Основанията, които показват, че Богомилството е окултно учение. Най-после видимият свят ще изчезне и ще остане само предвечният Божествен свят. Това е една идея, която има нужда от обяснение, но няма да се спирам на това, но само ще кажа, че тази идея подразбира одухотворяване на физическия свят и издигането му до Божествения.

Такова е в общи линии богомилското космогонично учение за създаването на света и еволюцията на човека според Тайната книга, която съвременните учени приписват на богомилите, откъдето ги изкарват дуалисти.

Но малко е вероятно тази книга да е богомилска или ако е богомилска, е от по-късената епоха, когато основното богомилско учение е било примесено с други учения и схващания.

Така че, от всичко казано дотук е ясно, че богомилите не са никакви дуалисти, а са истински монотеисти. Същото се отнася и за манихеите и за маздаистите. Ето какво казва дословно професор Йордан Иванов за персийския дуализъм и за дуализма на манихеите и богомилите: "В маздаизма Ахура-Мазда създава света с думата си, т.е. със словото си /значи точно както е казано в Евангелието на Йоан/. Ариман гледа всичко да разруши и повреди."

"А според манихеите Живият Дух, Който е еманация на Бога, създава видимия свят от телата на убитите демони.'' Това е основното и оригинално учение на Заратустра и на манихеите, а всичко останало е извращение и неразбиране на някои идеи, изказани от този Велик Учител.

Според професор Димитър Ангелов Манес и сирийските гностици били на мнение, че Доброто начало е първично и по-силно, че злото се е явило по-късно и е по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм.

В съгласие със своите гностични разбирания, Манес и последователите му изработили и своето етично учение. Те проповядвали, че всеки, който иска да развие душата си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не се женели /това се отнася само до съвършените/, не трупали имоти, избягвали убийствата, насилието, гнева, лъжата и завистта и всичко отрицателно. Били въздържатели и вегетарианци. Особено строго трябвало да спазват този начин на живот тъй наречените избрани, съвършените манихеи, наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водили живот, както всички други хора, като се стремели, обаче, постепенно да се усъвършенстват и да се приближават до положението на електите.

Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. От Персия то проникнало в Централна Азия и в Индия. Особено широко разпространение получило то в източните области на Римската империя и впоследствие — във Византия /през 6 век/. Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През осми век то станало даже господстваща религия в голямата империя Уйгури."

"Богомилското гледище е, че творчеството на Дявола е ограничено, че той доставя само материалите за създаването на Земята, и че дори когато Дяволът създава нещо, то става със съгласието и съдействието на Бога. Тази идея е прокарана и в Тайната книга, където Дяволът е наречен Подражател на Бога. Той създава Земята и човека, само след като се е помолил на Бога да му позволи това. Бог се смилява над Дявола и му позволява да направи видимия свят в седем дни,"

Така че, в оригиналната първоначална идея на Маздаизма, на Манихейството и на Богомилството и дума не става за двама създатели, а само за Един Създател, Който е Бог и един паднал дух, който се опитва да съперничи на Бога, но без Него не може нищо да направи.

Това вече не е никакъв дуализъм, а просто признаване на един факт, който съществува в Битието. Вече казах на няколко пъти, че и Христос казва: "Иде князът на този свят." Значи, сам Христос казва, че Дяволът е княз на този свят. Също така Христос бил изкушаван от Дявола, което е всъщност една борба между Христа и Дявола, между доброто и злото. Също така Христос казва: "Не можете едновременно да служите на Бога и на Мамона." Всички тези мисли показват, че Христос и Християнството признават съществуването на Дявола, на злото начало. Това би значело по тази логика и Христос, и Християнството да са дуалистични учения. Но после Христос казва: "Аз победих света", т.е. победих княза на този свят. Значи, сам Христос казва, че е водил война, борба с княза на този свят и го е победил.

Така че, дуализмът, който се приписва на Маздаизма, на Богомилството и на Манихейството, е една измислица на хора, които нищо не разбират от езотеризъм и символизъм, а гледат на мистичните и окултни факти през очите на материализма и с това създават една каша, в която сами се объркват и объркват и другите, като се заемат с работа, която не е по силите им и за която не са подготвени.

После самите противници на богомилите казват, че те презирали творенията на Дявола. Това също показва, че те нямат отношение към него и се молят само на Бога и на Иисуса Христа да ги запази и избави от Дявола. Фактът, че те признават съществуването на Дявола, не показва, че те са дуалисти, защото и Христос го признава. Защото дуализъм значи изповядване на две божества, които еднакво се почитат. А такова нещо при богомилите няма.

Няколко пъти обясних в какъв смисъл се разбира дуализма в една окултна школа, каквато бяха богомилите, а именно - чрез закона на полярността. Това е схващането на всички окултни школи, но никоя от тях не е дуалистична, а напротив - всички са монотеистични и Дяволът е само един слуга на Господа за свършване на грубата работа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...