Jump to content
Hristo Vatev

Предговор

Recommended Posts

Предговор

Всеки човек, жител на нашата планета, има свое верую, което го крепи, вдъхновява и стимулира да работи, да се бори с трудностите и да прогресира в живота. В съзнанието му стои един образ или един материален идол, на когото се кланя и го боготвори. Хората в зависимост от своето развитие, начин на мислене и живот, се делят главно на две категории - материалисти и идеалисти.

Материалистическата философия приема, че съществува само материя, от която е произлязъл животът и нейните привърженици вярват главно в парите, къщите, имотите и всички физически ценности. Идеалистите и религиозните, обратно, приемат, че в природата съществува Велика Първична Същина, която със своите животворни сили влива енергия в целия Космос и ръководи, и направлява сложните процеси, които постоянно се извършват в необятната Вселена. Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството. Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране. Бог със Своя Дух, присъства едновременно в цялата Вселена, във всяко свое създание, във всеки човек и лично ръководи и направлява живота. Това твърдение е защитено от доктрините на многобройните религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свърхсъзнание като вдъхновение - импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота: като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта, в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумните постъпки на даден индивид. Когато, макар и за малко, сме озарени от тази Виделина, и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти. Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни, е вложил в нашите души.

Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава Той ни остава свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта, човек се срещ а с Бога, този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа, след напускане на физическото си тяло. Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които ние много пъти сме отлагали в миналите си прераждания.

Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание. Малцина долавят Този глас и получават Неговото благословление. Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях. Желанието на Бога е, всички промени да стават съобразно пробуждане съзнанието на човечеството, със свобода, съзнателно и с любов. Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при завършването на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова. Тогава Бог изпраща специален Пратеник, за да дирижира и направлява процесите, възникнали при ликвидирането на общочовешката карма. Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата епоха на Любовта - Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици - Духа на Истината, «който да реши главната съдба на този покварен свят, в Новия век, който приближава." (1, с. 8) Той дойде и се въплъти във физическо тяло в нашата малка България, придружен от хиляди свои помощници, работници за делото Божие от вековете, които постепенно се въплътиха и образуваха неговата светеща аура на Земята,

В книгата „Светъл лъч към човешките души" съм се постарал да изнеса накратко малка частица от видимия живот на Петър Константинов Дънов -Учителя. Мнозина го познаха и разбраха, а обществото и църквата непрекъснато му пречеха и го хулеха. Неговият чист морален живот беше велик пример за подражание за всички. Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от Школата, която откри за първи път на Земята в България. Привлечени от Него бяха хора със сърца, изпълнени с любов, познаха Го, влязоха в Школата, за да приемат и приложат новото знание, което носеше за цялото човечество.Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя.

Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики, от това, което някои наши приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника. Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България.

В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в Братството.

Дълго време след заминаването на Учителя от този свят, учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат. Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят.

В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и да приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието, залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено и се подготви да влезе като добър работник в новата Шеста раса на Любовта, която идва вече в света.

Авторът

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×