Jump to content

ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ


Recommended Posts

ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ

Кратки Бележки за древните космогонии

Всички народи на древността и всички религии, както и всички философски школи са имали свои космогонични схващания, които в общите си линии се схождат. Според всички космогонични схващания вечно съществуващ е Абсолютният Дух, Когото са кръщавали с различни имена. Той е една Абсолютна Разумност с Воля за дейност. Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената.

Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос.

1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване."

Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите.

2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената."

Според Индуската философия има две сътворения, които минават през седем етапа или фази, които се предшестват от Безусловния Дух.

а) Махататива — проявата на Вселенската Душа на безкрайния или Божествения ...*

б) Танкакрас — елементално сътворяване. Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност.

в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало.

г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела.

д) Гаирияно — сътворяване на животните.

е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности.

ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството.

Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро.

Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване.

Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи.

Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният."

Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците.

Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии. Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух.

Всяка космогония започва с кръга, точката, триъгълника, квадрата и стига до цифрата 9 и тогава започва синтезирането на правата линия с кръга — мистичната десятка на Питагора — сбор от всички съдържащи се и изявяващи се Тайни на цялата Вселена. Цифрите 3 и 4, които в комбинация дават 7, и цифрите 5, 6, 9 и 10 са крайъгълният камък на Окултната космогония.

Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата.

Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.

10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената

В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят.

В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината.

11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката. Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества. Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не

* в оригинала не се чете

дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената.

16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него.

В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф. В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество. Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет.

17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите. После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата. Четвъртият свят е този на Слънцето, обиталище и област на най-висшите и най-силните духове от нашата Слънчева система — Слънчевите богове на всички народи. Петият свят е този на Марс, управляван от Силите. Шестият свят е този на Юпитер, управляван от Властите, седмият свят е светът на Сатурн, управляван от Престолите. Тези светове са на формата Над тях идват четирите висши светове, за които е невъзможно да се говори и да се именуват. Осмият свят е съставен от хиляда и сто звезди и е областта на Херувимите, деветият принадлежи на неподвижните звезди, понеже разстоянието пречи да се изброят, са подчинени на Серафимите. Десетият свят е съставен от невидими звезди, които могат да се вземат за облаци, толкова са натрупани в области, че са наречени Млечен път и това са звездите на Луцифер, които са увлечени от него в ужасна гибел. За онова, което идва след това, то е твърде далече, за да могат сирийците да кажат нещо. Те знаели само, че започва обширният, необятен Океан на Безкрайността, обител на истинските божества, без граници и край.

Шамполион /археолог/ твърди, че същите вярвания са съществували у египтяните. Хермес, след като говори за Бащата, Майката и Сина, чийто Дух — Божественият Фият — създава Вселената, казва: „Седемте проводници били съединени, за да поддържат Божествените светове в съответните им кръгове. Дейността на тези проводници получи името Съдба. По-нататък изброява 7,10 и 12 реда."

Валентин /гностик/ поставя тежестта върху Великите Седем, що получават заповед да породят тази Вселена, след като Архетор или Неизразимият, чието име е съставено от седем букви, представя Първата Седморка, чието име Архехетос означава седморната природа на Единния, на Логоса.

Според Кабалата Единният е Духът на Живия Бог, да бъде благословено Името Му, Който живее винаги. Гласът, Духът и Словото — ето Светият Дух. От Тройното Едно е излязла цялата Вселена. От Едното отначало се излъчва числото 2 или Въздухът — творческият елемент, после числото 3 — водата, произлиза от въздуха. Етерът или огънят завършва мистичното число 4.

Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа.

Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло.

Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението.

Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението.

Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената.

Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници.

В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената.

В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество.

И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа.

Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди.

У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар.

Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...