Jump to content

1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2


Recommended Posts

wt_2_1.PNG

15 АВГУСТ, ПЕТЪК, СВЕТА БОГОРОДИЦА

 

Времето – отлично. Сутринта слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.

 

По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед.

 

В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове".

 

Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза:

 

Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини". Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим.

 

Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде.

 

Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела.

 

Сега, на Христа се казваше, че дошли елини. Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи; също както днешните свещеници, с широките ръкави, които приличат на Халдейските маги, но не знаят, защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът, само като узрее, се пуква; но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.

 

Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия. Коя е Волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази Воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще огрубеем, ще оглупеем. Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. А пък, за да можем да следваме Господа, трябва ни ум. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, где да постави нищелките, кросното и прочее. Следователно, трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да приведем всичките елементи под един знаменател, за да ги подчиним. А за да можеш да правиш това, трябва да бъдеш елин.

 

Преди години, като бях в град Варна, дойде при мен една 60 годишна жена, която искаше да й изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш?" „Не", отговорила тя. „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш!" Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества.

 

Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа.

 

На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си.

 

При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища.

 

Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите? В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.

 

Сега, ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги, но няма защо да се плашим от тях. Умът е един мъжки принцип, който, макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва да мисли другояче. Така че, на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим?" На това не мога да ви науча. Ами че любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде.

 

Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мноэина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете?" (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела, при дохождането на Христа, ще се трансформират, също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бьде въздигнат. Защото съвременната наука фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1 за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа.

 

Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обредни закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най-сетне Го и разпънаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници – те са, които Го и раэпъват. Мене ми е побеляла косата да ме питат: „Защо ни говориш така?". А аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли, или какво щял да каже. Ако ли и вие мене не искате, също както евреите Христа, можете да ме напъдите на онзи свят.(Всички единогласно: Искаме те, искаме!) Това е, което Христос иска. А вие, вие може да имате разбирания всевъзможни. Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото – какво мислят малките деца за своите кукли, или какво нагажда търговецът по своята търговия – всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще й кажа, че на нея й трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова, на жените от вас, предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да си намерят конете.

 

Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са эапочнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война!" Хубаво, ще ги видим ние тия герои. За тази война бих казал, че отношението на войните е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бьде разпнат. Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат да се бият – Христос се разпъва; но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици, и чрез това ще изведат бялата раса, за да работи за доброто на света.

 

Сега, аэ искам Христос да ви ръководи, за да My бъдете искрени работници. Помнете, че сега вече не е 11-ий час, а е последната минута, която удря; и когато хич не се надеете, ще влезе Христос при вас. Тогава всякой евреин трябва да има по един елин, за да може да участва във възкресението на света.

 

Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в седем и половина часа се разотидохме. Времето беше малко облачно, но тихо и топло.

 

1 Иждивявам(арх.) – изразходвам (бел.ред.)

 

 

16 АВГУСТ, СЪБОТА

 

В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло.

 

В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот".

 

Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза:

 

Интересно е, защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите!" Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение.

 

Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите.

 

Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото чоаечество и да му даде хляб.

 

Ceгa, днес, Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене често пъти ме срещат хората и казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат – вярвам ли в Христа. Вярата, обаче, е за децата. Докато не са видели Бога, трябва да вярват хората; и този, който не си виждал, ти го вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аэ имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему."

 

И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов!" Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане, и эатова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Теэи двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума.

 

По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизирането, този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората, защо постоянно споменават за дявола. Какво искат от него? Какво искат от един фалирал търговец, да ви разправя за стари работи? Питам аз, какво ще спечелим? (Симеон Драганов: Hиe говорим за него, защото искаме да го разберем, та да се предпазваме!)

 

Когато аз говоря, вие трябва да изслушвате. Ти трябва да изпъдиш дявола от себе си, защото в теб се борят Христос и един лош дух. Аз не искам мене да почиташ. Аз, като дохождам тук, в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа – иначе, вие грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам, какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата.

 

Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговий ум и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще вас да намери? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея. Така и слънцето: можеш да го гледаш от каквато и обстановка да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия. Така е и с хората. Този лукав дух иска да ме предизвиква, за да го лъжа, но този занаят аз никога не съм учил – не мога да лъжа. За да лъжа, трябва да искам богатство, слава от хората и тогава, разбирам; но аз такива работи не искам. Аз се радвам само от славата на Господа, Когото много добре познавам. Да, много добре познавам Господа. Дяволът сега казва: "То е въпрос, дали Го познаваш." Но аз казвам, че Го познавам и самого тебе, дяволе, мога да те накарам да вървиш в пътя на истината. Дяволът е един голям слепец; вика и той, както тия двама слепци, но неговите очи не могат да се отворят. И питам ви аз сега: ако отварям вашите очи, зло правя ли? А пък, ако някой друг може да ви отвори очите, аз ще благодаря на такъв брат, стига да бъдат отворени очите на тези двама слепци. Вие мислите, че много знаете. Какво знаете? Къде бяхте преди 200 години ли? Казвате, че се готвите да следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очите ни, ние можем, лека-полека, да се повърнем към Господа.

 

Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного; на всекиго едного Бог е дал особена форма, план, в който всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света.

 

Много и много ви бих казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря и като на такива, които са гощавани на царска трапеза, с изрядни ястия и прочее, обаче това няма да ви ползва. Повече ще ви ползва, ако се нагостите с малко супица и хлебец, отколкото, ако ви разправям за ястията на царската трапеза, които сме видели.

 

После, ако искат да разберат истината много от вас, обърнете се към Господа и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го – опитайте го също, както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз! Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал.

 

Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.

 

Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи!" Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи!" И питам дявола, какво ще спечели, като се эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!" Тъй. Това е то, което аз мога да струвам, а вие... вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички изговарят: Амин!) Дяволът обещава и все обещава: обещава и на момчета, и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава.

 

Сега, да се повърнем към ония двама слепи. Вашите очи, понеже са вече отворени – не злоупотребявайте с очите си. Обичайте жените си както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както що първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото, който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за Този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изговарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм – по тоэи въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз? Не, защото когато водолазът действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа. Но вие сега, не, че ме не познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните – бъдещето е напред.

 

Аз искам да отворя очите ви за съществена работа, та да ви не садят, гдето светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тия двама слепи. Искам да се обърнете към Господа и му кажете: „Господи, помилуй!" Искам да си прощавате един други; всеки ден трябва да си прощавате. И тогава, питам, има ли и ще има ли дявол? Не. Дяволът не може да влезе в такова място, защото е така силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и роговете и нищо няма да остане у него. Той постоянно казва: „Дайте, дайте нещо, да им изгася свещите", а аз му отговарям: „Късно си се сетил". И сега ще бъде разпнат. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири.

 

Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия, да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако му иска да се моли за него, то светията да иэиска от дявола първом да каже, че е мерзост на эапустението. Значи, да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе последствията на онова, което е правил.

 

Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се!" Ама, йок2, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа!" Ти може да имаш едно мнение, друг – друго; един – по-умен, а друг – по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: "Какви сме ние, та да оправим делото?" Какви сте? Вие сте непослушни синове, които искам да въведа в Рая. А когато дойдат синовете на Обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едноносители на Великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено; кажете им, че Христос иде.

 

Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозван или изпратен? Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос; но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите: напротив, смъквате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И като сваля и мене, аз му възлагам половината от товара си, и му каэвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение!"

 

Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в плът и жили, а във вас да затупти сърцето Христово.

 

Господ нека ви благослови!

 

Всички казват: Амин.

 

След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне.

 

В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза:

 

– Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.

 

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори!" От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.)

 

Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас?

 

Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа!" А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.

 

И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот – с бъдещия, настоящето положение на земята – с бъдещото й положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище, никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват; и по отношение на техните форми щяха да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които ангелите се хранят, и ако теэи растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпят да ни култивират.

 

Та, под думата "дела" се разбира – плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме. Ами че, ако дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб, заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва да My сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо, от единия до другия край, се препоръчва доброто сърце и добрия ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.

 

Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже, например, пишем едно писмо; Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.

 

Сега, вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам!" Добре, като Me обичаш, та що от това? „Ама, Господи, не мога без Тебе!" Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя?" Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко".

 

Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли онова, което разбираха дванадесетте рибари, които озадачиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора по видимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл у тях, та затова били такива. Обаче, знаете ли какво нещо е Дух? Духът е Сила. Та искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй е то, дето често пъти казваме, че това или онова „не е за мене".

 

Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие, за да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка4 и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората. Освен това, ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега, някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение, само ако е възбудена. Защото, когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия наш гняв има опасност да се угаси нашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ и сега тя е, която страда. Ето защо, ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания.

 

После, трябва да следим нашите предчувствия. Така: когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него. Когато напротив, като се срещнете с други, такава преграда няма, тогава с такъв човек ще се благословиш. Второ правило ще държите: когато се срещнете с един християнин, вие трябва да намерите основната черта и по нея да се съобразите. Има две страни: омраза и любов. Ако преминеш омразата, трябва да приложиш Любовта, за да може да се уравни. Ако вие употребите Христовия закон на Любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не. Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета5 и калимавки – те са истинските свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което эначи примирение с Бога, эащото те още не са се помирили с Него.

 

И така, всички, без изключение, трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тия неща, не се препирайте. Прението избягвайте. Всякой един не е с еднаква светлина, а всякой да зачита светлината на другия. Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега, ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва и трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате „Иэцели ни". Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите; грешите и тогава болестта дохожда наново, в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Като ти се каже от брата ти, че си съгрешил, няма за какво да се обиждаш, ако е вярно.

 

Тази е мисията на Христа – да преобрази света, и Той вече е эапочнал. Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и всякъде. Той иска сметка. Иска я от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите.

 

Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.

 

В осем и половина часа вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично: навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.

 

1 Треба – църковна служба за отделно лице; напр. панихида, кръщене и др. (бел.ред.)

 

2 Йок (тур.) – не (бел.ред.)

 

3 Джанъм (тур.) – душе моя (бел.ред.)

 

4 Коруба лагажичка (диал.) – буквално - лъжлива черупка (бел.ред.)

 

5 Джубе (арх.) – дълга горна дреха(бел.ред.)

 

 

17 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

 

Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден.

 

В 10 часа се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души, нови гости, от Стара Загора.

 

Учителя прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:

 

Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат.

 

Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са въэприели Христовото учение, защо, следователно, и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши: нито се оре, нито се жене, нито се сее. Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж.

 

Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света. Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето". Ами че какво ще прави? Истер-истемес1 ще мисли. Следователно, трябва да се върнете; и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото, ако не заколеха Христа – телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото, нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете тялото ми, няма да влезете в небето?" Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.

 

Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме; та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка. Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите.

 

Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползват. Когато в духовния свят настане зима, ние дохождаме на земята. А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е, именно, което се проповядва днес в църквата.

 

Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин2, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен.

 

Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал. Поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.

 

По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква". Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.

 

Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако, когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима? Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе". Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам, как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото, които знаете повече, ще бъдете бити.

 

Сега запример, ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената Истина. В Галатяном, обаче, като четете, ще видите, кои именно са плодовете на Духа; а те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галат. гл.5, ст.22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво. Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо.

 

Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.

 

Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън.

 

Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да го разберете: ще My зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да My ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави – качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата „Любов". Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха ангелите, но My помагаха само след като пости и след като можа да произнесе, както се следва, думата „Любо" – дума, която засегна света. Но, ще кажете, защо се не обърнаха евреите? Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. А когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва „Аз Съм вратата", това е думата „Любов". На тази благородна дума „Любов" всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което, след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си.

 

Онези, които чуят думата „Любов", ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е, как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си человек – там е изкуството!

 

Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки в роде3 на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това.

 

Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик,4 тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.

 

Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат – как връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата „Любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов". И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „Любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него. Преди 40 години, във Варна, един българин се оженил за една гагаузка гъркиня, която не могла да се научи български език. Но понеже предстояло да им дойдат като на младоженци видни гости, младоженецът искал булката му, ако не може да научи на гостите си да говори български, поне да се научи да им каже: „Добре си дошел в нашия дом". Учил я, учил, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да казва на гостите това, което я учили и което уж научила, казала: „Отгде си дошел, по-добре да не си дошел".

 

Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „Любов" и Той ще бъде при вас. Ето за вас една дума, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму. Нека се учат другите да бъдат сами трудолюбиви. Даже ето, и аз сега няма да ви кажа, как да произнасяте думата „Любов". Това ще ви покаже вашият дух и затова, отсега вие започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да научите думата „Любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная, колко сполучливи опити сте имали, защото, от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата „Любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре. Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума, както трябва, ще престанат да се карат. Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме.

 

(Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?)

 

– Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл. Юд. 1;9). Но свободен е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата „Любов", той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата „Любов" аз те вързвам. Питам те, кое е по-хубаво?

 

(Симеон Драганов: По-хубаво е, като вържеш мене, да вържеш и дявола).

 

Е, значи виждаме с този пример, кое е по-доброто. Ето на, това учение аз го изпълнявам. Свещениците говорят против мене, но като се явя пред тях, те веднага млъкват. Защото, аз като отивам някъде, не отивам сам, а отивам заедно с Христа. Някои казват: "Ти познаваш ли Христа?" Не само това, но се и уча от Него.

 

И така, при сегашните условия, по-ефикасна и по-силна дума от думата „Любов" няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има вяра без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно, аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на никого. Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си. Думата „Любов" знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто й и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. Например, вашите очи са превод на Истината, следователно, има съотношение между очите и Истината. Едно пояснение: забележете, че думата „мамо" има два ъгъла нагоре и два надолу. Значи, трябва да слизаме и да се качваме. "з"-то покаэва условията, при които може да произнесете тази дума. Ако ли кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „Любов".

 

Един мой приятел, като отишъл вечерта в своята стая, която се осветлявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил: „да бъде светлина", завъртял ключа, светнала стаята и той казал: „и биде светлина". С това моят приятел е искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „Любов".

 

(Ил. Стойчев: Трябва да ни се покаже този ключ).

 

– Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си?

 

(Ил. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята).

 

– Да, но той му е платил за това.

 

(Ил. Стойчев: И ние ще платим).

 

– Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов".

 

След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде.

 

Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни.

 

Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат.

 

Вечерта в 7 часа се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали.

 

1 Истер-истемес (тур.) – ще не ще (бел.ред.)

 

2 Капрал (фр.) – ефрейтор (бел.ред.)

 

3 В роде (рус.) – от рода на, подобно (бел.ред.)

 

4 Язик (арх.) – изострен метален детайл от битови инструменти (бел.ред.)

 

 

 

18 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК

 

В 8 часа и 20 минути преди обед, по разпоредбата на Г-н Дънов, Пеньо Киров повика в преподавателния салон някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли. Такива се събраха 14 души, а именно: Пеньо Киров, Тод. Стоименов, Тод. Бъчваров, Илия Стойчев, Д. Голов, П. Гумнеров, Костад. Иларионов, Никола Ватев, Деньо Цанев, Драган Попов, Петър Тихчев, Д-р Хр. Дуков, Серафим Шаваров, Петко Епитропов.

 

Ha тия 14 души се дадоха от Г-н Дънов по девет житни зърна, след което им се каза:

 

Тези зърна ще ги пазите. Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ. Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре: гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго.

 

Тук Г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентограма и между другото, каза:

 

Забележете Пентограма. Има ключове и змийски сплит; там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както, ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и пр. И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже).

 

Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.

 

Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача.

 

Пентограмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явствува, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно, Пентограмът е тъкмо на своето място. Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план.

 

От съвременните народи, англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентограма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно.

 

Важните години са 1911, -12, -13, -14 и -15. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е тогаз. Останалите же години: 1916, -17, -18 и -19-та ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас ви интересува, като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За Франция – още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва – в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему; т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова, ние можем да направим Господа за нас и строг, и благ. И трябва да знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма.

 

Казвам ви: сега, в новата епоха, не правете старите погрешки, защото, щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Истина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всичките хора, които страдат по земята. Сега именно, живеем едно от най-неблагоприятните времена, от чисто физическо гледище. Всичките идилии рухват. Някой си мисли да прави това и онова. Но как, когато, най-малко две години ще държи войната, а след това ще настъпят вътрешни смутове и така нататък; та не бива да се сърдим, че не можем да реализираме този или онзи наш план. И пак ви казвам: страданията ще бъдат големи; а ако за избраните не се съкратят тия страдания, та да се помогне на сегашната цивилизация, тогава тежко и горко...

 

Във вашия ум сега е грижата, на чия страна ще бъде победата – Тройното съглашение или Тройния съюз? Как се слага у вас? (Всички отговарят: Тройното съглашение2) Добре, тогава чувствайте това, а избягвайте симпатии. И щом чувствате така, то е вярно.

 

През цялата година ще се молите за тия три неща, които ви продиктувах и да не правите обленяване3. Искате да проверим един закон; ето, сега го проверяваме. Искате осезателни доказателства и аз ви дадох тази година такива: навсякъде виждате смутове и боеве, а ние прекрасно си имаме Събора; и ако и да имаме военно положение, па и в София са се научили за нашия Събор, казали са: „Не ги закачайте".

 

За Турция аз съм ви казвал, че тя ще си върви. А балканският въпрос се разрешава вече, както и друг път съм ви казвал, сега в 1914 година. Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година. Всички ръководители на народите присъстваха тази година на Събора. Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това, именно, присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство – да не ни закача. Тая година работим с числото 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да. Тая година ще бъдете зрители на велики работа. И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос; защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели.

 

(К. Иларионов: Но ще воюва ли България или не?)

 

Самият събор показва, дали ще воюва или не: времето през всичкото време на Събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо – то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна Тора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески Джумая4, защото то е едно благословение за народа.

 

Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше, чрез това наводнение, да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрува повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните...

 

На физическото поле, до 1912 година, имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 год. това подозрение се премахна и хората измениха мнението си.

 

Това събрание се свърши в 12 часа на обед. Времето през целия ден беше ясно, тихо и топло.

 

КРАЙ на годишната среща през 1914 година.

 

Групова снимка пред съборната вила, 1914 год.

 

1 Terra incognita(лат.) – буквално – непозната земя; в смисъл на непозната област на знание(бел.ред.)

 

2 Тройно съглашение(Антанта)– Военна коалиция между Франция, Русия и Англия, която през Първата световна война(1941-1918) победи Тройния съюз(Централните сили),състоящ се от Германия, Австро-Унгария, Турция и България(бел.ред.)

 

3 Обленявам(арх.) – бивам ленив(бел.ред.)

 

4 Ески Джумая(тур.) – старото име на град Търговище(бел.ред.) [/size]

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...