Jump to content

КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ


Recommended Posts

КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ

За онези, които разбират езотеричните текстове, Мойсеевата и християнската космогония, изразени в Битието и в Евангелието на Йоан, говорят едно и също нещо. В тях всяка дума е пълна с мисъл и значение. Ако се разгледат на първоначалния език, на който са написани, и всяка буква има своето значение. Учителя казва, че в първата глава на Битието са вложени толкова идеи и такова знание, че може да се напише цяла книга върху нея. И френският окултист и познавач на древни езици Фабр д`Юливие е написал една голяма книга върху първите десет глави на Битието, като е. направил сам превода на тези глави от еврейски език.

Да се разгледа космогонията на Мойсей е сериозна работа, която няма да правя сега. Върху нея съм говорил малко във втория том на Историческият път на Бялото Братство през вековете. Сега ще кажа само това, че всеки Ден от творението представя цяла космична епоха и обгръща началото на създаването на нашата Слънчева система, но не само като материална система, но и като духовна. В Битието е казано: „В началото създаде Бог Небето и Земята." Това е първият космичен период, когато нашата вселена е съществувала в Ума на Бога. Тук Мойсей е установил първия херметичен принцип, че Умът стои в основата на света. За втория период се казва: „И Земята беше неустроена и пуста и тъмнина бе върху Бездната." Под Земя тук не се разбира нашата планета Земя, а се разбира целокупната проявена Вселена с трите нейни свята — физически, духовен и умствен. Това е онзи момент, когато идейният образ на Вселената се проектира навън от Божествения Ум, но не още във физическия свят. Това е вторият херметичен принцип, че Това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Тази Земя е била неустроена и тъмнина е била върху Бездната. Тъмнината е емблема на материята — тези светове са неустроени. И Духът Божий се е носил над тази неустроена и тъмна Вселена. „И рече Бог: Да бъде Виделина! И стана Виделина." Тук всяка дума е изпълнена със съдържание и смисъл. Но в случая това, което искам да изтъкна, е следното: при творението на всеки Ден е казано: „И рече Бог:" И рече Бог

— това е Словото, за което Йоан говори в началото на своето Евангелие. И със Словото Си Бог произведе най-първо Светлината и я разлъчи от Тъмнината. Виделината тук е емблема на висшия Божествен свят, а тъмнината е емблема на нисшия свят на материята, който не е организиран. Виделината Бог нарече Ден, а Тъмнината — Нощ. Тук не става въпрос за обикновени дни и нощи, защото Слънцето още не е съществувало. А имаме Виделината и Тъмнината като две реалности, от които трябва да бъде изграден светът. Това са двата Принципа, за които говорих по-рано. Виделината е това, което нарекохме Втори принцип, а Тъмнината е това, което нарекохме Първи принцип. Чак в четвъртия Ден Бог създава Слънцето, Луната и звездите. Четвъртият Ден, това е Четвъртият космичен период в проявлението на космичното Творчество, който в окултната наука се нарича Земя и Земен период, когато действително се явяват Слънцето и Луната и техните материални форми, тогава се явява физическата Вселена в съвременен смисъл на думата. Дотогава светът се е проявявал още в духовните полета и последователно, чрез постепенна кондензация, се появява физическата Вселена. В процеса на тази кондензация са участвали ред напреднали същества от духовните йерархии.

Първият период на космичното творчество, когато всичко е било още тъмнина и светът е бил неорганизиран в своите най-нисши прояви, в окултната наука се нарича Сатурнов период. Във Втория период, наречен Слънчев период, се явява Светлината, а в Третия период, наречен Лунен период, се явява водата и в Четвъртия период, наречен Земен период, се явява твърдата земя. Това е последователното появяване на четирите стихии в процеса на космичното творчество.

В Първия период се явява елементът Огън, който се проявява като топлина, зад който стои Принципът на Любовта. Във Втория период се появява елементът Въздух, зад който стои Принципът на Мъдростта. В Третия период се появява елементът Вода, зад който стои Принципът на Истината. И най-после в Четвъртия период се явява елементът Земя, зад който стои Добродетелта.

И когато Йоан казва: „В Начало бе Словото", той има предвид началото на космичното творчество, когато Бог е рекъл: „Да бъде Виделина" — когато Виделината се пробужда от космичната Нощ и минава в космичния Ден. Затова в Битието в първата глава е казано: „Стана вечер, стана утро, Ден първи". Най-напред е Вечерта, т.е. светът излиза от космичната Нощ и влиза в космичния Ден — във Виделината, преминава от Първия принцип във Втория.

Седемте Дни на творението, това са седемте етапа в процеса на космичното творчество. И Учителя казва, че всеки процес или явление и всяко нещо, което става в Природата и Космоса, минава през седем етапа на развитие, които са обусловени от седемте принципа на Природата. И Космосът като цяло не прави изключение на това. Така че седемте Дни на Творението, това са седемте етапа, през които минава космичното творчество, които етапи са проява на седемте принципа. И когато Йоан казва: „В начало бе Словото", той има предвид началото на проявата на творческия процес. Словото е израз на мисълта, която е била в Ума на Бога. Чрез Словото тази мисъл се проектира за обективно съществуване: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога." Това Слово, тази Мисъл първоначално е била в Ума на Абсолютния Дух и казва се още: „И Словото бе Бог." Това значи, че Бог се изявява чрез Словото, което също е Бог, изявление на Бога. Това е първият етап на космичното творчество, който отговаря на Първия Ден на Мойсея и на Първия космичен период на окултната наука. След това се казва: „В Него бе Животът." Това е вторият момент на космичното творчество, Вторият период, Вторият Ден. И после се казва: „И Животът бе Виделина на человеците." Това е третият момент на творческия процес, когато започва да се проявява принципът на вибрациите и се явява Светлината. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Това е четвъртият момент на творческия процес, когато започва да действа принципът на полярността — явяват се двете Начала — Светлината и Тъмнината, двата Принципа. Това е Четвъртият Ден, когато се явяват Слънцето и Луната — Четвъртият космически период — Земният.

По-нататък се казва: „И Словото стана плът и всели се между нас." С това е показано проникването на Словото в цялата Природа и в историята между човечеството, което става по принципа на ритъма. Словото постепенно се влива в живота и в историята. Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и Сатаната в човешки образ. Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята.

Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата. Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява Сатаната да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава. Това става в пустинята.

След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е. той управлява този свят, т.е. физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи". „Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними. С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят. Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е. Аз победих Сатаната, т.е. тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя. А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа. Тогава той се явява във формата на Змия да изкушава първите човеци.

Така че, както в Стария, така и в Новия Завет се говори за Сатаната, като един елемент в космичното творчество. В Апокалипсиса е казано повече за него. Но и там той е победен от Архангел Михаил, който е външно проявление на Христа, и е хвърлен в Бездната. Навсякъде се подчертава преминаването на процеса от Първия към Втория принцип.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...