Hristo Vatev Posted December 24, 2012 Share Posted December 24, 2012 Трета част СЪРАБОТНИЦИТЕ АНАСТАСИЯ УЗУНОВА-ЖЕЛЯЗКОВА И ВАРНЕНСКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙКА" Димитър Н. Калев Първата публична изява на Словото на Учителя Беинса Дуно е през 1898 г. с „Възвание към народа ми -български синове на семейството славянско". Учителя записва „Възвание"-то на 8 октомври същата година, на 14 ноември изпраща текста по пощата в Сливен на д-р Георги Миркович с указание за печатен набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеньо Киров в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на „Възвание"-то достига до нас благодарение на препис от коректурите му, направен през 1915 г. от Минчо Сотиров в Бургас. Според всички досегашни твърдения, основаващи се предимно на устно предавани спомени, то е прочетено през октомври 1898 г. пред Варненското благотворително дружество „Милосърдие". Проучването на документалните материали и архиви на Варна от това време, обаче, недвусмислено показват, че през цитираната година дружество с такова име не съществува. То е учредено едва през 1903 г. и всички исторически подробности около това могат да бъдат проследени в „Юбилеен отчет на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие" по случай десет годишнината от откриването на приюта за старци", Варна, Печатница „Вой-ников", 1925. Председател на първото негово настоятелство е Анастасия д-р Желязкова. Името на Анастасия д-р Желязкова фигурира и в първия съхранен протокол (1903 г.) от годишните срещи на Веригата на Бялото Братство. Наред с първите ученици на Учителя - д-р Г. Миркович, П. Киров, Т. Стоянов, М. Казакова и М. Партомиян, - тя е посочена като първата и единствена представителка от Варна. От същия протокол става ясно, че Веригата съществува физически, юридически и финансово от 1897 г. (една година преди ,,Възвание"-то) под името „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ". Едва в протокола от 1906 г. тя е назована Верига. От трета страна, налице са документални доказателства, че през историческата 1898 г. във Варна съществува благотворително дружество, наречено „Майка", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год. Дейност на д-во „Майка" - Варна. 1888-1939", Варна, Печатница „Просвещение", 1940). То е основано на 30 декември 1888 г. по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател. За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство. През 1910 г. Варненската община дарява на дружеството парцел за построяване на сиропиталище, през 1915 г. то наема здание за приют на ул. „Кавалска", а през 1916 г. наема зданието на Варненското черковно настоятелство на ул. „Богданова" 32. Всички цитирани по-горе документални данни доказват, че досегашните твърдения за Учителовото представяне на „Възвание"-то пред дружество „Милосърдие" е плод на недоразумение. Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди. Може би такива са били обстоятелствата и на срещата му с първата негова варненска ученичка Анастасия д-р Желязкова, още повече, че при завръщането му от САЩ през 1895 г. и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „Майка". Когато Учителя създава Веригата, учреденото Общество за повдигание религиозния дух на българский народ вече включва личности извън Варна. А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие". Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995). В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г. в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов. Неин роден брат е именитият революционер Атанас Ц. Узунов (1851-1907), приятел и съратник на Хр. Ботев и В. Левски, назначен след обесването на последния за негов заместник, осъден от турците на каторга, емигрант в Русия, народен представител от Либералната партия след Освобождението, инспектор на Екзархията в Цариград от 1904 до 1906 г. Анастасия Узунова учи в гръцко и във френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. до 1876 г. - в Пловдив. През 1869 г. основава в Пловдив женско дружество, наречено „Майчина грижа". През 1879 г. сътрудничи на вестник „Век" и публикува в Пловдив „Буквар на француския язик. Наря-дила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, Виена, у книгопечат-ницата Л. Сомер, 1875". За живота и през периода 1880-1889 г. липсват данни. Омъжва се за видинския лекар д-р Младен Желязков, сестрин син на екзарх Антим I, и приема фамилията Д-р Желязкова. Отглежда две деца. Синът и се оженва за дъщерята на ИлияПанов от Видин, министър в едно от следосвобожденските правителства на България. През 1890 г. д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа". Във Варна Анастасия Узунова-Желязкова става член на учреденото през 1888 г. Женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". През 1892 г. е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на това място до 1897 г. включително. Публикува преводи от френски. От този период е запазен „ Трендафил. Комедия в три действия със стихове от М. Leopold Laluye. Превела от френски Анастасия Д-р Желязкова Издава Варненското Благотворително дружество „Майка", Варна, Печатница Л. Нитче, 1894". Приблизително през същия период по всяка вероятност Анастасия Узунова-Желязкова изучава спиритичес-ка и теософска литература, дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г. я нарича „известната спири-тистка". Нейни са преводите на „Защо живеем? Разумно и правилно разрешение проблемата на съществуванието" от Леон Денис (Варна, Печатница Л. Нитче, 1899), „Раят. Мисловният мир" от К. У. Летбитер (Издава редакцията на списание „Родина", София) и на няколко неголеми спири-тични статии, отпечатвани в редактираното от д-р Георги Миркович в Сливен списание „Нова светлина" (1890-1896 г). Това е вероятно и времето, когато се запознава с Учителя Петър Дънов. Съвсем правдоподобно е предположението, че през 1897 г. тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „Майка", организира представянето на „Възвание"-то. Анастасия Узунова-Желязкова се явява пръв варненски ученик на Учителя Беинса Дуно. По документални данни годишната среща на Веригата на Бялото Братство през 1906 г. се провежда от 11 до 15 август в дома и на ул. „Стефан Карад-жа". До 1909 г. включително тя неизменно присъства на съборите като единствен представител от Варна. През следващите години, когато съборите започват да се провеждат във Велико Търново, по неясни причини името и отсъства от списъка на участниците. Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г. Анастасия Узунова-Желязкова посреща Учителя в дома си на „Стефан Караджа", където той държи беседа пред интелектуалния елит на Варна. Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра". Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото. „Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г. е протоколирана следната многозначителна негова реплика към нея: „Всички неща, които Ви спъват, да Ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Това, което се иска от Вас, е за ваше добро - умствено, физическо и духовно". Анастасия Узунова-Желязкова олицетворява добродетелите и противоречията на българската душа, която първа приема импулса на Божественото Слово в духовните крайморски пространства на Варна. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now