Jump to content

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА


Recommended Posts

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА

ВЪВ ВАРНА

През 1908 г. живях в град Добрич при мое роднинско семейство. Имах възможността да се запозная със семейството на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят. Сеансите водел пловдивският гражданин Петко Епитропов - тогава агент на Застрахователното дружество „Балкан". Като такъв, той е имал възможността често да обикаля страната. Самата Неда Павлова била медиум-посредник. Семейството на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство.

Разказаха ми за интересни явления, проявени през време на сеансите. В мен се яви голямо желание да присъствам и помолих семейството, когато дойде Петко Епитропов, да ми съобщят.

И наистина, това ми желание се изпълни в скоро време. Всичко, което видях и чух през време на опита, за мене беше непонятно явление. Имах нужда да бъда запознат с материята и с истинността на явленията. Но все пак, колкото и да не разбирах терминологията на спиритичните явления, аз можах по вътрешен, интуитивен път да асимилирам многото представи и предположения. Не е лесно да се примириш с невидимото и отвлеченото, което не се поддава лесно на проверка.

10035.jpg

Така се създаде спиритическа група от около дванадесет души -предимно младежи и няколко възрастни. В отсъствието на Петко Епи-тропов сбирките продължаваха. От време на време идваше шуменският гражданин-окултист Цани Боз-дуганов. Започна се доста интензивна работа.

Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер.

Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика.

Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия.

Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше.

Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй. Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло".

ВЪВ ВАРНА

През януари 1912 г. трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота. След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията. Групата почти се разформирова.

Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското.

През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна.

При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна.

10036.jpg

Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове. Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев. Винаги, когато нямаше клиенти, той четеше някаква книга. Един ден реших да го запитам какво чете. Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата книга в света - Новия завет. Казах му, че и аз желая да я имам. Той ме покани да отида в неговия дом на улица „Ангел Кънчев". Един неделен ден отидох нагости у тях. Посрещнаха ме много любезно. Георги имаше три дъщери-моми, които ми направиха силно впечатление, защото бяха облечени в черни рокли и черни забрадки. Това характеризираше разбиранията на домакина.

file:///C:/Users/Vatev/Desktop/Uchitelia_vav_Varna_files/Uchitelia_vav_Varna-266.png

Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам.

Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-сво-бодна и демократична по религиозните въпроси. Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи гроб. Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб.

През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас.

Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе ; поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията-Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература. Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето Човекът".

Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини.

През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания.

След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението. Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя, бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето. Ако отиде с Тройния съюз, въобще ще загуби войната".

През този период братската група правеше своите срещи в дома на баба Хаджийка, на Радка Маринова или в дома на Атанас Стефов.

Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите. Но групата прекарваше времето си в молитви.

Още през 1914 г. аз трябваше веднъж завинаги да разреша въпроса с месоядството. Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето семейство в село Голяма Франга, Варненско (днес с. Каменар, бел. ред.). Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне. Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата.

Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот.

Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите.

10037.jpg

Д-р Иван Жеков, 1944 г.

През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване. Често ходехме в местността „Аладжа манастир", която тогава беше непосещавано място и със своите буйни гори и усои притежаваше девствена чистота.

През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя. В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята.

През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани".

През този период в Братството дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*. Всички те със своята преданост подсилиха чувствително братския живот.

10038.jpg

През 1918 г. във Варна дойде семейство Люба и Манол Иванови. Още през 1905 г. Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина.

В началото на 1918 г. Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София. Същата година приключи и войната.

Братската група наново се съвзе. Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77. Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия. Безспорно предимство имаше извисеният наш брат Илия Стойчев, директор на банка във Варна. Беше доста посветен в окултните науки, особено по хиромантия, астрология, графология и френология. По това време във Варна често идваше и Петко Епитропов, който вдъхновено ни разказваше за Христа и за Учителя.

През 1919, 1920 и 1921 г. се състояха годишни Братски събори във Велико Търново, на които присъстваха някои от братската група. През 1922 г. се откриха Окултните школи, а на Събора в Търново се дадоха инструкциите за тях. Школата на Общия окултен клас се провеждаше в четвъртък вечер, а на Младежкия окултен клас - в петък вечер.

Още през 1921 г. във Варна се образува и братски хор. Братските песни, дадени от Учителя, бяха хармонизирани от брат Матей Калудов***, който беше професионален капел-майстор. В последствие се образува и братски оркестър, ръководен също от брат Калудов. За първи път на Събора в Търново през 1922 г. варненският хор и оркестър изпълниха братските песни.

През същата година братската група направи опит да заживее колективно. Братя и сестри изработваха играчки за деца, продаваха ги на пазара, а спечеленото се употребяваше за общия живот.

През годините 1922 и 1923 аз завърших специален технически курс, който ми даде възможност да постъпя на работа в Морското училище като преподавател по практически занятия. Така се установих на постоянна работа във Варна.

10039.jpg

През 1922 г. се създаде и братска библиотека под ръководството на брат Михаил Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература. През следващите години гостуващи братя от София или от другаде периодично устройваха четения на различни окултни теми.

След 1922 г. животът на Братството потече както изгряващите слънчеви лъчи. Всяка заран излизаме за изгрев слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*. През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята. На Ташла-тепе той ни даде шестте гимнастически упражнения.

По това време Братството устройваше екскурзии към „Джана-вара", „Гюндюза" (днес местността „Боровец", бел. ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила.

Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри.

Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството.

10040.jpg

Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев.

Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов.

Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.

Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя.

Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството.

Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети

живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова.

10041.jpg

През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани. Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България.

Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти.

10042.jpg

10043.jpg

10000043.jpg

10001 - 0035.jpg

10001 - 0036.jpg

10044.jpg

Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят.

През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20.

Link to comment
Share on other sites

*Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав )

*Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г. заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)

*Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.)

**Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок. 1918 г. до ок. 1932 г., след което се преселва в София (бел. състав.)

***Матей Калудов - професионален музикант, ученик на Учителя от около 1917 г.; той и съпругата му Мария Калудова даряват в дома си на ул. „Петко Каравелов" помещение за салон за молитвени събрания, използван от Варненското братство в периода от ок. 1922 г. до 1954 г. (бел. състав.)

*Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав )

**Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен салон за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав )

*Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г. във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр. 202 (бел. състав.)

**Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок. 1932 г. се преселва в София, играе забележителна роля в живота на Изгрева, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г. в София (бел. състав.)

***Борис Желев - ръководител на Варненското братство от ок. 1962 г. до ок. 1968 г. (бел. състав.)

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...