Проникване

[Преслава]

Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - I том - 10).

Ако вие не прониквате едни в други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването, да познавате какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с нисък уровен ви е проникнало... Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. Ако не се тревожите, ако имате възвишено разположение, някое същество от висшия свят е проникнало във вас или пък вие сте проникнали в друг човек и каквото пожелаете можете да направите. Който иска да проникне в другите, съзнанието му всякога трябва да бъде будно, без никакво пропукване, без никакво раздвояване. Дето има единство на съзнанието, там грях не съществува. Раздвояването на съзнанието е причина за пропукването му. (ДА ИМДАМ живот – 108).

Много хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са? - Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем, и вие можете да се разговаряте с него, но не и господаря на къщата. Туй е едно от важните знания. В едно тяло могат да живеят един, двама, прима, петима, десет и повече души. Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща. Някой път сте нетърпеливи, раздразнени, ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем. При сегашните условия на живота, всеки от вас има кираджии, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии. (Плащат ли те?) - В духовния свят плащане няма. Трябва да бъдете много внимателни с тях. Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши. Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество. Когато започнете да отделяте вашите мисли от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание... Вие ще кажете: чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? Защо не? Ти си секретар на една работа, и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „я напиши този протокол”, ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателя те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, какво те кара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш, как смее той да ми заповяда? И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? (OOК – ІV - 21 лекция -изд. 1927 г. Русе - 17).