Jump to content

Общи Бележки за богомилската школа


Recommended Posts

Общи Бележки за богомилската школа

В своята сказка Християн Розенкройц и Буда Щайнер между другото казва: „На западния бряг на Черно море, на юг от Одеса през 10-ти век е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Понататък ще видим какво са поучавали тогава. Тук Щайнер има предвид окултната школа на богомилите, защото от всичко гореказано установихме, че Богомилството е едно окултно учение. Щом като е окултно учение, то има и своя окултна школа, както всички окултни учения от древността до сега. Част от принципите на окултната школа на богомилите са изложени в така наречения Катарски требник, а също така някои от тях са изнесени и от техните противници.

В Катарския требник се казва, че според учението на богомилите имало три степени последователи, наречени: слушатели /оглашени/, верующи и съвършени. Същото твърдят и техните противници. Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените. За тези степени говорих в главата Богомилски степени.

Това разпределение на последователите също показва, че Богомилството е окултна школа, защото такова разпределение на последователите е съществувало във всички окултни школи. И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици. Това в различни форми се подчертава във всички окултни школи. Така средновековните розенкройцери и Щайнер са разделяли процеса на обучението на три степени, които са наричали съответно: подготовка, озарение и посвещение, които отговарят на богомилските оглашени, вярващи и съвършени. Същото деление е имало както в школите на Хермес в Древен Египет, така и в школите на Питагор, и на есеите, и в християнските окултни школи и въобще във всички окултни школи. И Христос е имал три категории слушатели: външният народ, на когото е говорил с притчи — това са слушателите. Седемдесетте и двама ученици, които отговарят на вярващите и дванадесетте ученици, които са съвършените, посветените. В кръга на 12те има още два по-тесни кръга — от трима и четирима ученика. За тези неща съм говорил по-подробно в книгата Християнството като окултна школа. Богомилството като окултна школа, както вече видяхме, е приемало изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението.

Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и медитацията върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава. Те признавали молитвата Отче наш като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци. И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на душата. Те наричали тази молитва Свята молитва и според тях и ангелите се молели с тази молитва на Бога. И Учителя казва, че Отче наш е най-добрата молитва. Наред с нея стои Добрата молитва, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове.

Богомилите също така практикували братската вечеря като спомен за Тайната вечеря. Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи. Учителя казва, че този обичай е бил въведен в Братството преди десет хиляди години. За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали молитвата Отче наш, разчупвали го и раздавали на всички. Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на лятото, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях.

Както ни предава професор Йордан Иванов богослужението у богомилите било много опростено. Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание. Но не са имали специални пастири и проповедници.

Презвитер Козма споменава откъслечно за богомилските обреди и служби. Той казва, че богомилите, като отхвърляли всички тайнства и служби на православните, не признавали и литургията, защото тя не е оставена от апостолите, а е била измислена от Йоан Златоуст. Богомилите устройвали своите молитвени събрания и срещи в своите къщи и там се молели, служейки си предимно с молитвата Отче наш. Те нямали храмове и не признавали духовната йерархия, проповядвали сами помежду си както мъже, така и жени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...