250–300

[Hristo Vatev]

250–300

250

Интуиция.

Ученикът трябва добре да разпознава хората. Първите впечатления, които той получава за тях, са най-верни – тях да държи. Вторите и третите са коментарии.

251

Приятелство.

Ученикът трябва да дружи с добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто.

Лошите духове са, които изкушават ученика. С тях той не трябва да има нищо общо.

Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него.

Когато мисли за Бога, той е ограден.

252

Дружба.

Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-напред от него, за да се учи от тях. Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение. И да слиза при по-долните, за да им помага.

Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще подкрепят.

253

Трансформиране.

Ученикът трябва да мисли само Доброто! Всяка лоша мисъл е един психически трън. Ученикът трябва да го намери и извади.

Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро.

254

Новият път.

Този, който облича нови дрехи, няма желание да се върне отново към старите.

Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света.

255

Средата на ученика.

Живей и се движи винаги в Любовта!

256

С Бога.

Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан с организма.

Живееш правилно, докато си в контакт с Бога.

257

Духовна закрила.

Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят.

Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила.

Затуй трябва да бъде свързан с Бога.

258

Страданията.

Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро.

Разбере ли тъй страданията, той ще се подмлади.

Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията.

Те каляват нервната система, за да издържи новата Светлина, която ще дойде.

259

Независимост.

Нищо материално не трябва да свързва ученика.

Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине.

Той само се учи на земята, а живее на друго място.

260

Блаженство.

Човек, който живее за себе си, е винаги ограничен.

В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е свободен.

Блаженство е, когато ученикът се освободи от ограниченията на света.

261

Силата на душата.

Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея.

Ученикът трябва само да гледа през материята, но не и да живее в нея.

262

Разумните сили.

Всичко, каквото става, е допуснато от Небето.

Каквото и да ти се случи, ще се превърне за Добро от разумните сили, които ръководят развитието.

Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота.

263

Божият план.

Не забравяй, че във великия Божи план в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени.

264

Сила.

Силата на ученика иде от горе.

Концентрацията в Божествените Истини е акумулиране на сила. – Човек става акумулатор.

265

Истинска помощ.

Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и ѝ помогне.

Когато разбереш една душа, ти я обикваш.

266

Синьото небе.

Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика.

Когато той се почувства обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота в душата си. Ще се разведри и наново ще почне работата си.

267

Звездното небе.

Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му.

268

Малката буболечица.

Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието.

Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието!

269

Приложение.

Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата – и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият – друго.

И двамата трябва да благодарят на Бога!

270

Благодарност.

Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си.

Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа.

271

Молитва.

Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.

„И не веди нас во изкушение.“

272

Тълкувание.

„И не веди нас во изкушение.“

Това значи: Давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.

273

Светлите мисли.

Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота.

Тогава той може да работи.

274

Онзи свят.

Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си.

Този свят и онзи свят са един свят.

275

Бялата светлина.

Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.

276

Учителят.

Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.

277

Огънят на Духа.

Поддържай винаги в себе си огъня на Духа.

Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си.

278

Лицето.

Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ.

279

Нежност.

Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе.

За да станеш нежен и милосърд, мисли колко снизходителен и благ е Бог!

280

Прощението.

Прощавай винаги заради Бога!

Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш със себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба.

Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.

Прощавай заради Бога.

281

Същественото в живота.

Служение и учение!

Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват.

Той е зает само със същественото в живота.

Защото дълъг път на учение и работа го чака.

282

Приложение.

Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си!

Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе.

283

Вътрешен стимул.

Ученикът трябва да има вътрешен стимул, за да работи Божественото. Той живее повече вътрешно.

Той участвува във външния градеж, но неговият подтик иде отвътре.

284

Отговорност.

Ученикът не може да се оправдае с нищо, ако не направи това, което знае.

Законът гласи:

Без Любовта ти ще съгрешиш. С Любовта ти ще изправиш погрешката си.

285

Писаните закони.

Законите и правилата на ученика са писани вътре в него.

Отвън той няма никакви писани закони.

286

Страданията.

Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта.

Мислено преживей страданията на Христа; тогава ще се калиш в тях.

При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. – Защото обича и знае, че има Един, Който го обича.

Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов!

287

Характер.

Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер.

Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре.

288

Страданието на ученика.

Най-строгият съдия е вътре в самия човек.

Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал.

289

Страдания.

Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път.

290

Божественият огън.

Ученикът не може да направи една крачка в Божествената школа, докато в него има користолюбие.

Всички души ще преминат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолюбие!

Тогава те ще просветнат!

291

На Бога.

С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога!

Това не изключва неговата активност и инициатива в живота.

292

Любовта на Бога.

Всичко съществува чрез Любовта на Бога!

293

Мълчание и говорене.

Има три вида мълчание и три вида говорене.

Гладният като се наяде – мълчи.

Ученикът, като не си знае урока – мълчи.

Учителят, който много знае – мълчи.

Когато човек е много гладен – много говори.

Ученикът, който много знае – много говори.

Учителят, който малко знае – много говори.

Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно.

294

Готовност.

Ученикът трябва да прекара през ума си най-лошите положения, за да види може ли да ги издържа. Те може да не дойдат, но той трябва да е готов на всичко.

За него не трябва да има изненади.

295

Любов.

Любовта ти ще мине през много изпити, за да се опита.

Любовта на ученика трябва да бъде толкова голяма, че да издържа всичките положения, които ще му дойдат.

Само Любовта може да издържа и най-противоречивите положения в живота.

296

Мир.

Мирът иде от Бога!

Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир.

Мирът е от Бога благословен!

„Моят Мир да бъде с вас.“

297

Чистота и светлина.

Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.

298

Посвещение.

Посвещението почва от страданията. Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа.

299

Вода и огън.

Ученикът трябва да мине през огън и вода! През вода, за да се очисти, а през огън, за да светне!

300