Jump to content

Изгрев, 20.IХ.1960 г.


Recommended Posts

Изгрев,
20.IХ.1960 г.

ЛЮБЕЗНИ БРАТ,

О, първо езеро Махарзи! При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина с особено вълнение поглеждам твоите тихи, сини води. При виждането ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук. Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието.

 

Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите:

„Пази свободата на душата си!
Пази доброто на сърцето си!
Пази светлината на ума си!
Пази силата на духа си!"

Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” и

„Люби Бога,
Обичай ближния си,
Търси съвършенството!”

Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения.

 

На Молитвения връх прекарваме в мълчание. Още сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро.

 

Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя.

 

От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние.

 

Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество.

 

Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя.

 

Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа.

 

Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата.

 

Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него.

 

Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена именно Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката от тука. Пред тебе се издигат Рупите с особените си очертания. От тука те изглеждат тъй близо до нас. Дошли тук, ние неволно се отдалечаваме един от друг за известно време, за да доловим шепота на Вечния, да доловим и говора на Рупите... Нещо мощно, тайнствено иде от Рупите. Всеки, който посети езерата, непременно трябва да посети и Салона.

 

За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г. Тогава летуването още не беше организирано. Вместо палатки имахме навеси. Помня една подробност при връщането. Сутринта рано Учителя каза с най-голяма бързина да приготвим денковете, за да тръгнем към Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха. Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение поради късното приготвяне на денковете. Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя (Градини). Ние бяхме с автомобили. Когато нашите автомобили наближиха селото водата на местната река издигна нивото си и наводни селото. Водите покриха всички улици. Едва автомобилът на Учителя и още един автомобил минаха реката. Понеже нивото на реката се издигаше постоянно другите автомобили се върнаха в Дупница и там преспаха.

Едно лято, доколкото помня през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха на склона на стария Молитвен връх. Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг. Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега. Той отиде зад своята палатка. Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направи едно движение с ръка и произнесе няколко думи. И като се върна пред палатката снегът веднага престана, облаците се разпръснаха и веднага се показа слънцето.

 

Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата. Такива примери има много. Има случай, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще ви разправя един пример.

 

Една сестра като се събужда сутрин и излиза вън от палатката си вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че на Молитвения връх е събран вече народът и е почнала молитвата. Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност.

 

Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др.

 

Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.

 

Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.”

 

Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним.

 

Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне да диша правилно човек, бръчките от лицето му постепенно изчезват.

 

Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките и да дойде до 2 въздушни обеда в минута. Това се постига постепенно, в продължение на няколко минути, а не изведнъж. Всички болести се дължат изобщо на неправилното дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 ÷ 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш” или „"Добрата молитва”. Дишайте, задържайте, изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му е била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дешане, не се приема.

 

Ако човек може да задържи въздуха поне 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишането.”

Със сърдечен братски поздрав

Ваш верен: Боян Боев

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...