ПРИМЕРИ - ЕДНА РАБОТА

[Северина]

ЕДНА РАБОТА

Тук, преди години дойдоха две млади сестри. Казват: „Учителю, ела да видиш какво са направили на поляната, дето играем. Туй място е свято, само костилки нахвърлили от праскови” Казвам: „Къде са?” Започвам да ги събирам, пак показвам. Аз се поусмихнах (туй е един действителен пример), казвам на двете сестри: „Днес ще ви създам една работа. За всяка костилка, която съберете, по едно левче ще ви дам. Колкото ще дигнете, ще ги четете. Не зная колко време ще ви вземе. Правя един опит с вас, на всяка костилка по едно левче.” И за четири-пет минути едната събрала двадесет и една, а другата събрала петнадесет. На едната платих двадесет и един лев, а на другата петнадесет лева, те се поусмихнаха. Казват: „Учителю, утре дали ще има такива?” Казвам: „Много малко ви дадох. Ако двадесет праскови бих сял в една градина, след една година не по едно левче, но по няколко хиляди лева ще вземете.” - „Ние - казват - разбрахме.” Казвам: „Туй го дръжте за себе си. Аз няма да ви казвам имената, аз правя този опит, да има какво да говоря, понеже някой [път] като няма какво да говоря, че правя опити. (ПЬТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ - изд. 1999 г. София – 445).