Мисли за светлината

[blagodari]

МИСЛИ ЗА СВЕТЛИНАТА!

Било е време, когато хората са се видели в едно ужасно положение на Земята. Било е цял ад. Сегашните хора са били потиснати, много по-лошо са били потиснати, отколкото рибите са били потиснати. Те не са дишали с дробове. Атмосферата е била толкова гъста, че един с един хората не са се виждали. Този свят, както сега го виждате, отсега се проявява. Когато хората са излезли от тези тежки условия, от тази гъста материя, когато умът е дошъл в хората и започнал да действа, от тогава се е появила виделината. Откакто всичката вода се е събрала в големите океани и моретата, тогава горната атмосфера се пречиства. И виделината и светлината на Бога слезли. Тогава човек се е проявил и за него започва една нова епоха. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд.1999 г. София - 570).

В Него бе живота и живота бе

виделина на человеците.

И виделината свети в тъмнината

и тъмнината я не обзе. (ИЗ ПЕСЕНТА „В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО”).

Бог е Виделина. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 569).

Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум

... Виделината прояснява ... Тя въздига и възраства нещата. (СИЛА И ЖИВОТ – ІI серия - 13, 14).

От Космоса идат към Земята ... светлинни вибрации и като дойдат до Земята, те се видоизменят и се ражда оная обикновена светлина. Зад обикновената светлина седят други енергии от по-висок род, а зад последните седи нещо разумно. (В ЦАРСТВОТО НА ЖИВАТА ПРИРОДА - 76).

В светлината ние трябва да видим проявлението на Бога. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 578).

Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на Земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 283).

Ние живеем в светлината ... Ние живеем в Бога. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд.

1999 г. София - 569).

Даже виждам тази светлина. Това е езикът на Господа, това е неговото проявление. (НАЙ-

ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 572).

Всеки ден Той ни говори. Бог казва: „В светлината, която Аз ви пращам, се крие вашето щастие.” (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 578).

Не може да бъде човек вън от светлината. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999

г. София - 570).

За да бъдем ние с Бога, трябва да имаме светлина. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ -

изд. 1999 г. София - 577).

Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. (ЧИСТ И СВЕТЪЛ – държана на 05.04.1926 г. извънредна беседа – 5).

Колкото повече светлина има, толкоз за човека е по-добре. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 578).

Външната светлина, която виждаме, е резултат на мисълта на възвишените съществе, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества… Каква ще бъде мисълта на човека, и каква

светлина ще издава, това зависи от разположението му към братята на любовта,

които идат от горе. (ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА – изд. 1939 г. София – 296).

Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една мъждукаща светлина. (ЧИСТ И СВЕТЪЛ – държана на 05.04.1926 г. извънредна беседа – 5).

Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент… Всички хора се различават по степента на светлината: до колко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем де твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. (В ЦАРСТВОТО НА ЖИВАТА ПРИРОДА - 73).

Можем да кажем, че Земята е създадена от светлина, от топлина. Топлината е създала всички блага на Земята, които идат, но те се пренасят чрез трептения на светлината. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 569).

Светлината е нещо, което излиза от самия живот. И когато животът започва да изпуска тази светлина навън, тогава нашия живот става щастлив, или другояче казано: в нас трябва да се пробуди съзнанието. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 572).

Магнетизмът е носител на топлината, а електричеството на – светлината, топлината е външна форма на магнетизма. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 574).

Твърдата почва, водата, въздухът напълно се регулират от светлината. - стр. 573.

Казвам: В светлината седи една от великите тайни в живота. Светлината и Топлината е това, което вие трябва да проучвате. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ – изд. 1999 г. София

- 571).

Човек трябва да изучава законите на светлината. Като ги изучава, ще влезе във връзка с ония възвишени и разумни същества, които разнасят Божествената мисъл и светлина по цялата Вселена. Ти не можеш да се запознаеш с тези възвишени същества, ако не разбираш законите на светлината. (ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ - 504).

По някой път мислете за светлината като разумна проява на живота. Мислете за светлината, в която Божият живот се проявява. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ – изд. 1999 г. София -

581).

Ако сте ясновидци и разглеждате светлината, че тя е едни движение на вълни - ако нямаше тези вълни, светлината не би се образувала. Вашия мозък съответства на етерните вълни и ако той не се вълнува, въобще не би имало мисли. Когато енергията, произвеждана от Слънцето дойде до очите ви, тя се разбива и щом стигне до зрителния нерв, вие усещате светлина. Светлината е акт от психическия свят. Движенията са физически, но понятието за светлина е духовно. - то е акт на Духа. Следователно ние виждаме само чрез Духа. (СИЛА И ЖИВОТ - ІІ том - изд. Б. Братство

2006 г. София - 137).

Всичко, каквото имате, вие го дължите на светлината. Всичко за в бъдеще, което ще дойде, и него го дължите на светлината. Деца, ако имате, здрави са, това здраве зависи от светлината и от нея ще дойде. С жена си живеете добре - от светлината зависи. Нивите ви без светлина не може да родят. Плодните дървета без светлина не могат да родят. В света виждам, че без светлина нищо в света не може да расте. Затворете някое цвете, някъде в някоя стая, дето мъчно възприема светлината - ще видите как съхне и ще видите как отслабва. Отнесете го на светлина, и то се освежава - (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ изд. 1999 г. София - 581).

Изложете, кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най- правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина,

ще се пробуди и у нас заспалата от хиляди години знание. (В ЦАРСТВОТО НА ЖИВАТА ПРИРОДА - 85).

Дето е светлината, там са благата; изчезне ли светлината, и благата изчезват. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 189).

Хлябът, който ядете, той е събрана светлина в едно място. Плодовете, които ядете, то е светлина, събрана на едно място. Водата, която пиете, то е светлина събрана на едно място, въздухът, който дишате, то е светлина, а самата светлина носи в себе си живота. Той е светлина. Щом възприемете светлината, вие ще възприемете живота. А щом животът във вас влезе, тогава ще влезе Любовта ... Щом познаем Любовта, тази светлина ще започне да действа в нас. (НАЙ- ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 579).

Светлината, който аз възприемам от Слънцето, могат да приемат и камъните, и растенията, и животните, но важно е, че аз зная как да я възприемам и да храня с нейните лъчи клетките на своя мозък, а малките буболечици това не могат да направят ... За да възприемат светлината, както аз я възприемам, те трябва да изменят своята форма. - (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ изд.

1999 г. София - 612).

Челото, това е място дето светлината влиза. Това е мястото на лицето, което светлината е обработила. Един човек, който няма гладко лице, един който е космат, той не може да има правилен ум ... В животното умът не действа, понеже в тях цялото чело е обрасло в козина. (НАЙ- ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 571).

Косата, това са антени, чрез която се възприема светлината. Светлината има един език. Космите, това са струни, чрез които светлината свири. Езикът на светлината, това е косата. Ако твоята коса е добре вчесана, ако ти разбираш това изкуство, това е езикът на светлината. Ти от косата ще започнеш да чувстваш какво ти говори светлината. - (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 571).

Всеки човек има в себе си едно малко слънце, което се намира в центъра на човешкия мозък. Големината на това слънце за всеки човек е различна, в зависимост от големината на планетите в него. Чрез това Слънце, именно, душата придобива знания. Между външното Слънце и планетите на небето и вътрешното Слънце и планетите в човека има нещо общо: в изгряването, в залязването им и т. н. Ако вътрешното Слънце на човека престане да изгрява, и външното изгубва смисъл за него. Значи, между външното и вътрешното Слънце на човека има известна зависимост. Ако тази зависимост се прекъсне, човек няма да има никаква вътрешна светлина. Когато външното и вътрешното Слънце едновременно светят, човек има условия да вижда. Ако вътрешното Слънце загасне, човек ослепява. Той се лишава от условията да вижда, да възприема Божественото знание. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА – 403).

И тъй, Божественото знание, към което мнозина се стремят, има за цел да научи хората да ценят вътрешното Слънце в себе си, чрез което тяхната душа се учи и развива. Когато някой казва, че е тъмно в душата му, това показва, че вътрешното Слънце в този човек е престанало да свети. Докато вътрешното слънце в човека свети, той мисли и чувства правилно. Престане ли това Слънце да свети, с него заедно и умът, и сърцето му се помрачават. Ето защо, за да не се помрачи това Слънце, човек трябва да живее добре. Лошият живот, изразен в лоши мисли, чувства и постъпки, предизвиква големи изпитания, които помрачават небето, на което свети вътрешното Слънце на човека. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА - 403).

Радвай се на изгряващото Слънце, защото като изгрява то, ще изгрее и твоето вътрешно Слънце. Когато вътрешното Слънце в човека изгрява, това е Бог в него. Като съзнаваш, че съществува една Велика Разумност в света, и твоето Слънце ще изгрее. Това е реалността, която води човека в правия път. (СЪРАЗМЕРНОСТИ В ПРИРОДАТА - 317).

Ако външното Слънце изгрява, а вътрешното не изгрява, ти си в хипнотично състояние. Ако вътрешното Слънце не изгрее, човек е като в мъгла и облаци, не се чувства разположен. (СЪРАЗМЕРНОСТИ В ПРИРОДАТА - 318).

Когато Слънцето свети вътре в човека, и отвън ще свети. (ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА - 158).

Тази светлина като влезе във вас трябва да имате известно разположение в себе си. (НАЙ-

ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 572).

Всеки трябва да знае, че като е дошъл на Земята, той е дошъл не само да живее за себе си, но да изпраща навсякъде светлина. Като е дошъл на Земята, той трябва да знае, че да бъде полезен за себе си, той трябва да е полезен и за другите. Той е една необходима единица, която трябва да свърши нещо. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 444).

Следователно, ние можем да бъдем полезни един на друг до толкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да бъдат дотолкова обичани, доколкото могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас. Казвате: „Той е тъмен човек.” Светлият човек е светия. Светията носи светлина. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 572).

Дотогава, докато не можеш да видиш в другия човек нещо за обич, малко светлина имаш. Докато онзи, който гледа, не може да види, и той - малко светлина има. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 581).

Причината, че страдаме е, че не ни обичат хората. Не ни обичат, понеже нямаме светлина. Ако ние можем да дадем светлина на хората, ще се даде подтик на хората, за да ни обикнат. (НАЙ- ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 580).

Ще дойде онзи период в света, когато хората ще се обичат. Когато хората се разбират, те трябва да светят. Ако лицата им могат да светят като Слънцето, те се обичат. - (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 578).

Когато един човек не мисли и не чувства правилно, храносмилането му не става правилно. Следователно се образува венозна кръв, която е носител на всички болести. Второто положение: Когато човек не мисли добре и не чувства добре, той не диша добре. Когато човек не мисли добре и не чувства добре, неговата нервна система, мозъчната му система и симпатичната нервна система не функционират правилно и тогава се ражда неврастенията. Когато твоята мисъл и твоите чувства са прави само тогава, когато подобрят храносмилането ти. Твоята мисъл и твоите чувства са прави само тогава, когато подобрят твоята дихателна система. Твоите мисли и чувства са прави само тогава, когато подобрят твоята мозъчна система и симпатична нерва система. Щом има едно разногласие в тия три области, мислите ти и чувствата ти не са прави. коя е причината? Малко светлина приемаш. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 574).

Когато вие се намирате в едно тежко състояние, значи намалила се е вашата светлина. Щом се намали нашата светлина, нас ни става тежко. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд.

1999 г. София - 569).

Имате една погрешка, как ще се справите с всичките мъчнотии ... Какво ви коства да мислите за светлината. - стр. .

Никога не приписвай лошото на хората. Ти нямаш светлина. В злото, което си направил, нямаш светлина. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 582).

Ние умираме по единствената причина, че имаме малко светлина. Казва: „Да имате виделината на живота и които чуят гласа Му, ще оживеят.” Следователно всеки, който чуе гласа на светлината, той ще бъде жив. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София -

577).

Онези хора, които не разбраха какво нещо са страданията, те не разбраха, че страданията се лекуват със светлина. - (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 582).

Имаш една болка - веднага прати тази Божествена светлина, една мощна светлина на болката, моли се. Моли се, докато твоята молитва се реализира. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 578).

Да допуснем, че вие сте малокръвен - мислете за светлината, мислете повече за червения цвят, за най-хубавия червен цвят. Във вас ще потече този истински живот. Не ви върви, сиромашия имате, бедно се храните, мислете за светлината, мислете за червения цвят, мислете за портокаления цвят, мислете за зеления цвят. Щом мислите за зеления цвят, сиромашията веднага ще се оправи. Зеленият цвят изправя сиромашията. Мислете за жълтия цвят. Жълтият цвят помага за развитието на ума. Специфична светлина, която е храна за обективния човешки ум. Като мислите, вие ставате по-умни. Казвате някой път, не сте религиозни, в Бога не вярвате - мислете за червения цвят, мислете за портокаления цвят, мислете за зеления цвят, мислете за жълтия цвят, мислете и за синия цвят. Синият цвят подхранва вярата. Подхранвайте туй чувство към Бога. Най- после усетите, че сте слаб, нямате кураж, сила нямате - мислете за виолетовия цвят. В светлината се съдържат тия 7-те краски. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 575).

Вие не знаете колко трептения има в един червен цвят. Един червен цвят има 400 билиона трептения ... Всяко трептение в себе си, в него е Божествения Дух. В тия малки трептения, Божествения Дух е, Които регулира трептенията на светлината и я прави достъпна за човешкия ум. - (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 579).

Христос казва: „Аз съм виделината на света и който Ме следва, ще има виделина в живота.

(НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 572).

След като разбереш какво нещо е светлината, какво нещо е топлината, ще дойдеш до тялото и ще дойдеш да разбереш Бога като Любов. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 575).

Любовта по какво вече се отличава? Любовта е една сила, която разрешава всички противоречия. Светлината носи със себе си всички блага, а пък Любовта е, която разпределя, тя дава всичко от себе си. Зад Любовта е Божествения Дух. Онова, Което урежда всички неща в света то е Божественият Дух. От него произтича светлината. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ -

изд. 1999 г. София - 575).

Онова, което дава радост, онова, което дава здраве, онова, което дава светлина, онова, което дава топлина, онова, което дава изобилие и всичките блага, във всичко туй е Бог, Който всеки ден се проявява. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 579).

Вие искате да знаете де е мястото на Господа. Мястото на Господа е вътре във вас. Мястото на Господа е в нашата глава. Има едно място, има една станция в главата, дето Господ живее. Има една станция във вашата глава, дето Господ всеки ден ви препраща светлина. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 572).

Когато сте в най-мрачните състояния на духа си, мислете за светлината. Бог е виделина. Мислете за тази виделина, докато тя ви озари и вие се качите във вашата стаица. Потърсете Господа, дето не сте го търсили. Не го търсете при храмовете Писанието казва: „Било е едно време. сега Господ е изменил мястото. Едно време беше долу, в сърцето, сега е горе. (НАЙ- ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 583).

Христос казва: „И ти влез в скришната стаица ... Ти ще влезеш в тази скришна стаица, която господ от памтивека е направил. И там като се помолиш, за да приемеш Неговата светлина и виделина, тогава той ще ти въздаде наяве. И външните условия ще се подобрят. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд. 1999 г. София - 572).

Аз ще ви помоля да очистите вашата стаица, която е запрашасала. Туй свещено място, там дето Господ иде, в скришната стаица, там е щастието, и всичките блага на човека на Земята. Ако искате на Земята да живеете един отличен живота, непременно стаицата трябва да бъде очистена. Ако искате да имате дом, добри деца, ако искате да имате добродетели, трябва да почистите

вашата стаица. Не може животът ви да се подобри, ако вашата стаица, вътре във вашия мозък, не е почистена, ако прозорците не са всякога отворени. Тя е стаица, в която човешкото око не може да проникне. Само вие имате право да влезете, когато Божествената светлина влезе в тази стаица, тогава ще се отвори пред вас целият невидим свят. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - изд.

1999 г. София - 582).

Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една едва мъжделеюща светлинка ... Щом човек се разболее ... светлината му се изгубва. (ЧИСТИ СВЕТЪЛ -5 беседа – извънредна от 05.04.1926 г).

Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент ... Всички хора се различават по степента на светлината: до колкото те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. (В ЦАРСТВОТО НА ЖИВАТА ПРИРОДАТ - 73).

Сега вие сте в един свят на светлината. Ако тази светлина във вас изгас[…].