КОГА ДА ЦЕЛУВАМЕ - ЦЕЛУВКАТА

[Северина]

КОГА ДА ЦЕЛУВАМЕ

За да се даде целувка, трябва да се стопли вашето сърце. За целувката се изисква голямо геройство. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. печатница „Едисон” София - 304).

Той бил млад лекар, много способен, талантлив... На млади години той се заинтересувал от окултизма в някое братство, и там той трябвало да даде обещание 10 години да не даде никому, нито на мъж, нито на жена, да го целунат, нито даже ръката му... Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета, едното на 10, другото на 12 гадини. По-голямото 12 години било заболяло от тифусна треска. Идва този доктор и сполучва да го излекува. Когато момичето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, задето той излекувал сестричето й. „Недей ме целува, казал лекарят, недей, лицето ми е нечисто, не го целувай!” – „Тогава дайте поне ръцете.” – „Не... недей, не ги бутай.” – „Защо да не ги целувам, аз толкова съм ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче.” – „Но и ръцете ми са нечисти: Като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда, и може тогава да ме целунеш.” – „Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама и тате, хората какво ще кажат?” – „Тогава аз ще те целуна.” – „Сега ме целуни.” – „Сега не може.” Малкото момиче не разбрало този особен доктор... и казва: - „Аз сега съм малка и няма опасност.” – „Не, не сега, не съм чист, след 10 години ще бъда чист, тогава.” Но тя му казала: „Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш... Сега, ако искаш целуни ме.”... Момиченцето намира, че сега му е времето. Той намира, че не му е сега времето... Вие се намирате в едно неразбиране на живота, и от едната и от другата страна - мъже и жени, всякога имат противоречия в света. (СИЛА И ЖИВОТ – IV серия - изд. 1922 г. печатница „Едисон” София - 61, 62).

Ние възрастните казваме: „Дали да целуна, няма ли да се заразя?” Децата не философстват - ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна; не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи в себе си известно благо. (МИРОВАТА ЛЮБОВ И КОЗМИЧНАТА ОБИЧ - 41).

Често хората целуват ръката на старите, на децата. Какво означава целувката? Има ли смисъл да целувате ръката на някого и кога трябва да я целувате? Устата, с двете устни - горна и долна, представят вход, през който минават енергиите на Природата. Когато между ума и сърцето на човека има хармония, целувката е намясто. Обаче, ако между ума и сърцето на човека в даден момент съществува някаква дисхармония, човек не трябва да целува. Тази целувка, не само че не допринася нещо хубаво, но предизвиква пакости и неприятности. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето целувание.” Света, благословена целувка е тази, която иде от човек, в когото всичко е в хармония. (ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ - 167).

Има смисъл да целуваш човека, когато той може да ти даде нещо. Чрез целувката се предават известни енергии, от които хората се нуждаят. Не може ли човек да предаде от себе си енергия, която да повдигне ближния му, по-добре да не целува. Целувка, която понижава състоянието на човека води към падение. В този смисъл, целувката трябва да внася живот, енергия, здраве в човека. Не внася ли това нещо, тя не е намясто. Тя е целувка, която умъртвява човека. Ако целувката може да отпуши запушения извор и во­дата в него да започне да блика, тя е намясто. Ако целувката внася здраве в болния и възкресява мъртвия, тя е намясто. (ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ - 79).

Има целувки, като те целунат, ще оживееш. Аз зная един пример. Отива един при един умрял герой и го целува, и той оживява. Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е намясто. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човека от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш навреме една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне; да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 284).

Когато тялото е наранено, нямаш право да го целуваш... Този човек го боли крака, повредена е кожата му, какво ще го целуваш? Като го целуваш, ще му причиниш болка. Като заздравее кожата, като дойде, тогава може да го целуваш. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 325).

По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 313).

Сега по някой път питате, дали трябва да се целуваме. Целувките са забранени, понеже чрез целувките много болести се предават. Ако целунеш прокажения, ще те хване проказата; ако е сифилистичен и ти го целунеш, може да те хване сифилисът. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 362).

Не е позволено на прокажения да целува. И на светията не е позволено да целува. На светията дават задача да целуне един прокажен и ако не го целуне носи отговорност. Целувката на светията е лек за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лекува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал, да не благодарят? Прокаженият, който е излекуван, ще благодари, ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов. В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома, и дето срещне светията, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпление? Тя ще сгреши, ако не го целуне. Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал да се излекуваш. (СЪБУЖДАНЕ– 251).

Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма на Баща й и ако Той ви позволи, може да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят, и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишна баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг. Младата мома е повече желана от бабата. Това различие, именно, води до падане. Това различие говори за отсъствие на благородство в човека. Ако чувствата на човека и в младия, и в стария са издържани, това говори за присъствие на Божественото в него. (ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА - 25).