27_2 ПАТРИОТ

[Albena]

ПАТРИОТ

 

Докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си, да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци е казал: “Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?” Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Йеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много грешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи. (96, с. 62)

 

Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: “Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?” Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: “Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища; като мечка застана на пътя ми”. Питам: какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: “Слушайте, нагоре сега!”(37, с. 65)

 

В двете прочетени глави – от Йеремия (9. гл.) и от Йоан (18. гл.) виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Йеремия е човек от Стария Завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил на времето си, се отнася и до сегашната епоха. Иисус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници. Те Му казваха: “Ние не се нуждаем от такъв човек.” Значи, каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: “От нине няма да Ме видите, докато не кажете “Благословен Онзи, Който иде в името Господне!” 2000 години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Ще кажете, че може би евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са Го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. (144, с. 65)