01_02 “АЗ ЗА ТОВА ДОЙДОХ…” ЗАДАЧАТА НА ХРИСТА

[Albena]

“АЗ ЗА ТОВА ДОЙДОХ…” ЗАДАЧАТА НА ХРИСТА

 

Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието. Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и ще скърбите, ще печелите и ще губите… За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, където е реалността.(88, с. 215-217)

 

Каква е била задачата на Христа на Земята? Задачата Му е била да изяви Бога като Любов и като Мъдрост. Да Го изяви външно и освен това да даде методите и начините как да се приложат Любовта и Мъдростта. Всичките растения си имат методи, а ние, съвременните хора, които искаме да подобрим своя живот, нямаме такива методи. Ще изучаваме техните методи, с които те създават своите сладки плодове, и само тогава ще подобрим живота си, ще изучаваме как употребяват те и светлината за същата цел.(127, с. 245)

 

Следователно, ако искате да възприемете Божията Любов и да я приложите, следвайте пътя на Христос. Той дойде на Земята и направи опит да обикне всички хора. Скъпо плати за този опит, но опитът Му излезе сполучлив. Това не значи, че Христос и втори път ще дойде на Земята да направи същия опит. Ако дойде втори път, същата участ Го очаква. Трябва ли да желаете това? Днес цялото човечество трябва да се жертва за Христа, Който пръв се е пожертвал и е доказал, че обича всички хора. Човек може да се жертва само за Онзи, Който се е пожертвал за него.(96, с. 99)

 

Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на Земята с голям кредит. Христос казва: “Аз дойдох между хората да им дам живот, и то преизобилно.” Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни-други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце.(135, с. 126)

 

До времето на Христа не се явил друг човек да люби тъй, както Христос е любил. Няма друг такъв характер като Христа! Да Го качат “Господи, прости им!”(38, с. 265)

 

И Христос мина през страдания, защото разбираше смисъла им. Той пострада за хората, стана техен поръчител. Христос изпи горчивата чаша, но разбра дълбокия смисъл на страданието. Без Христа човечеството не би се спасило. Като знаете това, не ставайте отново роби на света. Вие търсите щастието на Земята, но не можете да го намерите. На Земята няма щастие. Ако търсите щастие, ще го намерите само в Бога.(122, с. 226)

 

“Аз съм Пътят…” В този път трябва да знаеш как да постъпваш. “Аз съм Истината…” Истината трябва да те накара да обичаш тъй, както трябва. “… и Животът”. Значи да мислиш. Защото животът ще те накара да мислиш. Животът не е удоволствие. Индусите мислят, че животът е голяма тежест за човека, и всички искат да се освободят от него. Животът ще те научи да мислиш. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” – “Аз съм онзи път, който научава хората добре да постъпват. Аз съм Истината, която научава хората как да обичат. Аз съм Животът, който научава хората как да мислят!” Като влезеш в този път, ще постъпваш добре, ще действаш добре, ще работиш добре. А щом влезеш в Истината, ти не можеш да стоиш индиферентен – ти всички хора ще обичаш! Това е Истината. А пък щом влезеш в Живота, ти ще мислиш с всички хора и отвсякъде хубавото от тях ще вземеш.(57, с. 53)

 

Що е карма? – Последствие от всички лоши плодове, които сам си посадил в миналото. Христос е дошъл на Земята само за едно нещо – да спаси хората. Под “спасение” подразбираме да ги научи да осветят името Божие в себе си и в света. Върху това име почиват основите на нашето битие. Осветяването на името Божие е най-великото нещо. То представлява философия на бъдещето.(99, с. 203)

 

Христос дойде на Земята да покаже на хората начин, по който могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата. Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на правдата и на свободата. Българите наричат дихармата “дарба”. Много естествено – като почнеш да обичаш, това е дарба. Като си истинолюбив и говориш истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си.(35, с. 187)

Първата задача на човека е да изправи своята карма, т.е. да изплати дълговете на своето минало. Като изправя своята карма, той неизбежно се натъква на някои чужди погрешки. Щом се натъква на чуждите погрешки, той не трябва да ги избягва, но да потърси начин за тяхното изправяне. Тъй щото човек трябва да се заеме с изправяне на всички неща, които са преплетени с неговата карма. Христос дойде на Земята да разплете и оправи чужда карма – кармата на цялото човечество. За да се справи с тази задача, Той трябваше да обърне течението на природните сили. Не беше лесна работата на Христа. Той изпълни задачата, която невидимият свят беше Му възложил, но кръв излезе от порите Му. На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнението на задачата си човек не е сам – Бог присъства в него и всеки момент го изпитва. Като греши, Той го поучава, съветва го втори път да не прави същата погрешка. Като греши и като върши добри дела, човек трябва да се самонаблюдава – да разбере под чие влияние се намира.(139, с. 148)

 

Казват: “Когато някой човек страда, това е карма.” Кармата няма нищо общо със страданията и скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който духът пада. Бог го пораздрусва и казва: “Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!” Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесватескръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, ако и Син Божий, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде – да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на Своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича; не страдате ли – вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора.(26, с. 37)

 

Какво е нужно на сегашните хора? – Растене и развитие. Това е идеалът на човешката душа! Като расте и се развива, човек се усъвършенства. Всички, които следват пътя на високия идеал, са станали съвършени. Христос дойде на Земята, за да изпълни мисията Си. Така Той придоби истинско съвършенство. Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Христос казва на учениците Си: “Аз имам друга храна, която вие не знаете.” Каква е тази храна? – Да изпълни волята Божия. Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която да привлича вниманието му към другия свят и да поддържа равновесието в живота му. В тази идея именно е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот.(45, с. 26)

 

Ако с леснотия се постига нещо, пръв Христос щеше да приложи тоя метод. Какво по-лесно от това, да дойдеше Христос като цар, да издаде един закон и да застави всички хора да приемат учението Му? Защо Бог избра толкова тежък път за Христа? Защо Го изпрати като син на едно семейство в незавидно положение, да няма къде глава да подслони? Труден е пътят на човешката душа. Още по-труден е пътят на великите души. Това, което душата желае, не се постига на Земята. Тук тя прави опитите си, копае, разработва, а плодовете жъне другаде. Земята не е място за щастие. Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце и своята душа. В бъдеще Земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. Тогава хората ще бъдат щастливи, но днес това е невъзможно.(22, с. 30)

 

Питате: “Защо трябва да страдаме?” – Ако Христос, великият Син на Бога, мина през толкова страдания, какво остава за вас? И Той се натъкна на едно голямо противоречие и като не можа веднага да го разреши, каза си: “Да се моля да мине този час. Но за този час Аз дойдох!” Въпросът не е, че Христос дойде само за изкуплението на човечеството, но Той реши една Своя задача. Павел казва: “Христос примиряваше света със Себе Си.”(45, с. 82)

 

Едно трябва да се знае: има ангели, които слизат на Земята или да изправят някоя своя погрешка, или с някаква специална мисия, с някакво задължение. И Христос, Синът Божий, дойде на Земята да изплати едно Свое задължение, т.е. да изправи една Своя погрешка. В какво се състои погрешката на Христа? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха с нея. Те не живяха както трябва, вследствие на което Христос трябваше да дойде на Земята да плати полицата, която беше подписал.(144, с. 174)

 

Ако на нашата планета до времето на Христа се явил един ангел на Любовта, и след Христа пак ще се яви Този, Великият, и Любовта Му ще бъде по-голяма. Като се яви по-рано Христос, Любовта Му не беше тъй голяма, че да поправи света. Но този път като дойде Христос, Любовта Му ще е по-голяма и ще може да оправи света. Като Го туриха на кръста, Той каза: “Този път Аз пропуснах нещо, взимам го предвид, но втори път като дойда, няма да го пропусна.” И сега Христос, като дойде на Земята, ще донесе това ново нещо.(38, с. 120)

 

Христос казва: “Аз ще дойда.” Христос дойде на Земята да освободи хората от техните заблуждения. Той посочи истинския път на живота – пътя на Любовта. Общественото, политическото и духовното положение на народите зависи именно от спазването на този закон и правилното отношение към него… Християните поддържат мисълта, че Христос и сега ще дойде на Земята, както е дошъл преди 2000 години. Те се питат: “Кой е Христос?” – Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в битието – това наричаме Христос. Той не е във формата, понеже тя се мени. През всичките векове Христос е един и същ, но понеже съзнанието на хората е различно, затова техните схващания за Него са различни. Мравките имат едно схващане за света, червеите имат друго схващане, рибите имат особено схващане. Обаче схващанията на хората за света са съвършено различни от тези на ангелите. Ето защо, като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса – като Любов. Някои казват, че Христос нямал смелостта да каже, че е Син Божий. Не е така, това е неразбиране. Ако е за смелост, само страхливият трябва да има смелост… Вие искате да дойде Христос на Земята, но знаете ли какво ще стане тогава? Цялата земя ще се възпламени и ще изгори. Огън носи Той със Себе Си. Той не е Онзи Христос от Палестина. Тогава евреите разпнаха Иисуса, а Христос си отиде. Той казва на съвременните християни, че ще слезе на Земята с 35 милиона градуса топлина и с пет милиарда единици светлина. Тогава да му мислят вярващите! Ще възразите, че това са небивалици, приказки от “Хиляда и една нощ”. Прочетете 24. глава от Евангелието на Матея и ще видите, че още тогава Той е предсказал това.(64, с. 118-121)

 

Могат ли праведните да имат изпитания? Могат, разбира се! Христос не беше ли праведен? Праведен беше, но и Той имаше страдания. Апостолите, пророците не бяха ли праведни? Праведни бяха, но и те имаха страдания. Великите хора са имали и имат най-големи страдания, но техните страдания бяха осмислени, че и до днес още служат за поука на човечеството. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога.(82, с. 141)

 

Зад всяко изпитание, зад всяка мъчнотия се крие една възможност за освобождаване. Да намериш тази възможност – ето де е гениалността и силата на човека. Знай, че и в най-голямото изпитание, и в смъртта може да намериш нов път, по който да излезеш на свобода. Христос провери този закон и показа на хората, че и в смъртта има живот. Той беше прикован на кръста, след което Го туриха в гроба, но и там не остана. Христос и тук намери изходен път и на третия ден възкръсна. И като умираше, Той вярваше, че и след смъртта ще живее.(142, с. 60)

 

Голямо разочарование претърпя Христос – няма друг човек, който да е претърпял по-голямо разочарование, отколкото Той! Всичко рухна. Разбягаха се учениците Му и всичко, каквото е казал, рухна повидимому. И Христос каза: “Тогава да бъде Твоята воля!” И тогава дойде Божественото! Докато нашето човечество не отстъпи на Божественото, не може да имаме успех.(92, с. 182)

 

Докато сте в калта, не се обезсърчавайте! Защо се обезсърчавате? Защото работите ви не се нареждат, както вие искате или както очаквате. Ако това стана даже с Христа, колко повече ще стане с обикновените хора! Пророците предсказаха идването на Христа на Земята като Месия, Спасител на човечеството. Наистина, дойде Христос и очакваше, че ще бъде добре приет, но се оказа обратното. Не само че не Го приеха добре, но Го разпнаха. Той мина през най-големите страдания и разочарования. При това Христос запази пълно вътрешно равновесие. Той не отправи никаква омраза към хората. При всички условия на живота Си Той остана верен на закона на Любовта. Голяма борба прекара Христос на Земята, но доброто и Любовта взеха надмощие. Той мина границата между Земята и Небето, остави ботушите Си в калта и бос излезе от нея. Христос прие горчивата чаша и се обърна към Господа с думите: “Господи, прости им, те не знаят какво правят.” Така Той научи последния и най-важен урок на Земята. Докато и вие не кажете като Христа: “Прости им, Господи!”, и не забравите всички страдания и огорчения, няма да излезете от калта на живота. Щом кажете така, краката ви ще излязат от калта. И като видите, че сте свободни от нея, ще помолите Господа да ви очисти. Благодарете, че ви извади от калта на мъчението. Така наричам аз астралната кал. Прочетете сами пета глава от Йоана като една съдържателна глава. В нея ще видите какво е направил Христос и ще разберете какво се иска от вас да направите. Христос е образец на истински човек!(45, с. 39)

 

Ще прочета 14. глава от Евангелието на Марка. Три неща има, които изпъкват в прочетената глава. Силният повидимому не може да Си помогне. Верните Му не издържат своите обещания. И става едно нарушение на задачата. Казват, че Христос беше Син Божий, и не можеше да Си помогне. В дадения случай не можеше да Си помогне. Случи Му се това, което Той не искаше. Защото ако искаше това, Той не би ходил да се моли да се отмени тази работа. Той се помоли така: “Да не стане тази работа.” Някои казват, че от Бога така е отредено – въпрос е това! Когато някой човек вземе пари назаем и дойде кредиторът да си иска парите, това от Бога ли е? Кой го е нагласил така? – Онзи, който е взел парите. Ако не беше взел парите, не щеше да дойде онзи. Извеждайте правилно изводите.(92, с. 170)

 

Много авиатори пострадват по единствената причина, че не познават въздушните течения, не знаят как да ги избягват. И в духовния свят има течения, с които трябва да се справяте. Духовният човек е авиатор. Следователно първото нещо, което се изисква от него, е да познава теченията в духовния свят. Някои мислят, че в духовния свят няма мъчнотии. Ако най-добрият човек в света – Христос – мина през мъчнотии, какво остава за другите хора? Христос дойде на Земята като авиатор и Го сполетя най-голямото нещастие. Мислите ли, че вие ще минете без страдания? Мислите ли, че като се молите, ще избегнете страданията? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят. Когато те вози глупав шофьор, нещастието е неизбежно. Дето и да си, той ще те хвърли в пропастта. Ако те кара умен шофьор, той ще те заведе на определеното място. И автомобилът трябва да бъде здрав. Ако не е здрав, умният шофьор мъчно може да ти помогне. Христос беше умен шофьор, автомобилът Му беше здрав, но условията, при които дойде, бяха лоши. Затова се казва, че страданията на Христа бяха определени, така трябваше да бъде.(69, с. 183)

 

Дойде Христос и донесе една наука, велика наука. Жалко, че Го убиха преди време и Той занесе науката със Себе Си. Той внесе нещо ново в света. Но и християнството, което сега се проповядва, не казва ония принципи на Христа. Христос казва: “Много работи има да ви кажа, но сега тези работи не може да ги носите, не сте готови.” И въпреки това Христос много нещо изнесе пред учениците Си. Ако беше останал 70-100-200 години, щеше да бъде още по-добре. Но древните тълкуватели казват: “Било определено да умре Той.” – Беше определено да умре по Божествен начин, не по такъв, по римски начин, да Го разпнат. – “Ама Той умря.” – Умря, но аз казвам, че не умря Христос както трябва. Като умря по този начин, Той занесе знанието със Себе Си. Сега останаха всички учени и цяла каша забъркаха в тези 2000 години. Всички казват: “Ние знаем.” И се проповядва за онзи свят. Ако ги питаш кой къде отива, все за оня свят отиват, но засега няма нито едно писмо от оня свят. Какво представлява онзи свят? Хората не знаят какво представлява, защото тази станция за тяхното радио е затворена.(60, с. 293)

 

Като разбере великия закон на живота, човек ще се освободи от всички неща, които до това време са му служили за пособия. Когато дойде на Земята, Христос се постави при трудни условия, за да види може ли сам да се освободи. Той казваше: “Имам власт да положа душата Си, имам власт да я взема.” Впоследствие Той провери всичко, което беше казал пред хората. В първо време Христос се показа слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: “Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си.” Бог Му показа начин как да се освободи. Освобождаването дойде отвътре. И тъй, докато не предадете всичко в Божиите ръце и не престанете да мислите какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите. Докато не се молите, вие никога няма да се освободите. Като се помолите, ще почакате да видите какъв е резултатът на молитвата ви.(36, с. 110)

 

Добрите условия, които хората са пропуснали да използват, представляват тяхната карма. Искат или не искат, те ще плащат за всичко, което са пропуснали в миналото си. Никой не може да плати дълговете им освен те сами. Христос дойде на Земята да помогне на човечеството да вдигне кармата си. Тя беше толкова тежка, че хората се простряха на земята. Ще кажете, че Христос пое кармата на хората. Той не я пое, но им помогна да станат, да стъпят на краката си и да продължат своя път. Като вдигна чувалите на гърба Си, Той каза: “Не се претоварвайте, не пълнете чувалите си, за да можете свободно да се движите. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъж и да изнемогнете.” Следователно изнемогването се дължи на лакомството в човека. На това чувство се дължи многоженството, както и чрезмерното размножаване на хората. – “Колко деца трябва да има човек?” – Едно дете – един син. И Бог имаше само един Син, Когото нарече Свой единороден Син. Сегашните хора са осиновени от Бога, по наследство само те минават за Негови синове. Те не могат още да се нарекат истински синове Божии, защото нямат Любов към Него, не са готови на всички жертви. Бог изпрати Своя единороден Син на Земята да изпита Любовта Му. За тази цел Той Му даде задача да помогне на страдащите и да им покаже пътя към спасението. Христос изпълни Божията воля, пожертва се и доказа Любовта Си към Своя Баща. Можете ли и вие да направите същото? Вие искате да бъдете Синове Божии с единствената цел да имате по-голям кредит, да ядете и пиете повече. Това не са Синове Божии. Който иска да бъде Син Божий, трябва да признава закона за единството: една воля, една мисъл, едно чувство. Той трябва да изпълнява само Божията воля, а не своята; трябва да признава една мисъл – Божията. Има ли особено мнение за нещата, той не може да бъде Син Божий. Особеното мнение не разрешава въпросите. То не може да оправи света. Човек трябва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свят. Още днес може да го оправи! Ще кажете, че това е работа на Христос. В това отношение всеки може да бъде Христос на своя свят. Всеки може да бъде разпнат като Христос и след три дни да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите света, в който живеете; не можете да оправите и своя малък свят. Който иска да бъде Син Божий, трябва да следва Христос. – “Аз съм християнин!” – Ако наистина си такъв, всички въпроси щяха да бъдат разрешени за тебе. Както виждам, вие още не сте разрешили въпросите си, следователно не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дела още сте далеч от Христос. И досега още хората се съмняват, подозират се, гневят се, а при това искат да минат за християни. Докато служи на отрицателните мисли и чувства, човек не може да бъде християнин.(145, с. 282)

 

От Слънцето трябва да дойде, разберете, тази първична разумна енергия, която периодически слиза. Вие трябва да разберете в кой ден, месец, година иде. Да, тъй е уредено. Намерите ли момента, вие ще разберете тази истина. И Писанието казва: “Търсете Ме, докато съм близо.” Де е Господ? Близо – в Слънцето е тая истина… Енергиите кога ще дойдат? Когато е благоприятен моментът. И тъй, бъдете сега от ония, които се ползват от благоприятните условия. Преди 2 000 години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно кармическо съчетание на планетите – злокобно съчетание; това бе един кармически закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа.(126, с. 87)

 

Сега разсъждавайте добре. Аз ви задавам следните философски въпроси: каква нужда имаше да бият Христа? Небето не беше ли силно да Го освободи от тези римски тояги? В дадения случай Христос беше ученик в школата. Той напусна небето, забрави високото Си място и дойде със смирение на земята, дето биде подложен на изпит. Той не казваше, че е господар, Той казваше: “Тук Аз съм слуга.” Питам: каква нужда имаше да Го бият? Невидимият свят не беше ли силен да Го избави? – Можеше да Го избави. Казва се, че Небето е всесилно. Е, питам тогава: как ще си обясните това противоречие – защо трябваше да бият Христа? Не само че Го биха, но защо трябваше да Му се присмиват? Заковаха Го на кръста и Му се присмиваха отдолу. Защо трябваше да бъде тъй? Какъв смисъл имаше това нещо? В лицето на Христа ние виждаме един велик пример на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любов. Характер имаше в Христа! Той казваше: “Прости им, Боже, прости! Ако те знаеха нещата тъй, както Аз ги разбирам, и ако те са готови да изпълнят волятаТи тъй, както Аз съм готов да я изпълня, не биха сторили туй. Един ден те ще научат това, прости им!” Е, какво каза Господ? – “Ще им простя, но един ден тояга ще има.” Тояга ще има, разбира се! Чудни са хората! Ако Праведния бият с тояга, оплюват Го, заковават Го и Му се присмиват, на грешния трябва ли да му се простят греховете и да мине без бой? Ще му се простят греховете, но и тоягата ще дойде. От кого? – От твоите подобни, от твоите другари, с които си ял и пил. Те ще кажат: “В тебе характер няма, убеждения няма.” Аз гледам на философската страна на въпроса. От толкова време говоря, а у вас, у някои от учениците, няма тези елементарни разсъждения.(26, с. 205)

 

… Че някой страдал, че паднал на пътя и се окалял – това не влиза в сметката на разумния свят. – “Ама достойнството си изгубих!” – Христос не изгуби ли достойнството Си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него? При това Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на Земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят. Всеки удар служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него.(130, с. 166)

 

Лошите условия вън и вътре в човека наричаме съдба. За да се справи със съдбата си, човек не трябва да се бори с нея. Който се е борил със съдбата си, той всякога е бил побеждаван. Някой се хвали, че се бори със себе си. Бори ли се със себе си, човек попада в ръцете на съдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щом престане да се бори със себе си, съдбата му се подчинява и той излиза победител. Защо трябва човек да се бори със себе си? Казано е в Писанието: “Възложете товара си на Господа.” Това значи: не се борете със себе си, със своята съдба. Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок вътрешен мир. – “Защо трябва човек да се примирява със страданието?” – За да стане велик. Христос е велик, защото се примири със страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено от Бога и трябва да се приеме с радост. Така са постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрез които Христос можеше да избегне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже от страданията Си, цялото човечество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човечеството. Следователно, ако чрез страданията си човек облекчава страданията на цялото човечество, заслужава да страда. От Божествено гледище има страдания, които са необходими за човека. Те крият в себе си известни блага.(130, с. 80)

 

Ученикът трябва постоянно да маневрира в себе си, да се изпитва на какво е готов. В Писанието е казано: “Не съдете, да не бъдете съдени!” Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо. Щом знаете това, не съдете, но се ползвайте от чуждите погрешки. В това отношение съществува следният закон: използвайте погрешките на хората, без да ги съдите, ако не искате да изпаднете в тяхното положение. Животът е колело: едни се качват, други слизат. Искате ли да не попаднете под закона на кармата, взимайте поука от погрешките на хората. Само съвършеният човек може да съди, а несъвършеният, като вижда погрешките на своите близки, той трябва да се помоли на Бога да не изпадне в тяхното положение. Казвам: ако знаете дълбоките причини за погрешките на хората, вие не бихте ги съдили.(138, с. 94)

 

Преди употребата на хляба животът е бил много тежък. С употребата на хляба животът се е подобрил. Някога месоядните животни са били повече, отколкото днес. В бъдеще, когато животните и хората се нагодят повече към хляба и растителната храна, месоядните животни ще се намалят. С какво трябва да се храни човек? Когато Сатаната каза на Христа: “Като си Син Божий, превърни тези камъни на хляб”, Христос му отговори: “Казано е, че не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.” Христос показа на човечеството коя е истинската храна. Един ден душата ще се храни само със Словото. Който се храни със Словото Божие, всякога ще бъде здрав. Ако не се храни със Словото, ще боледува. Следователно, ако боледувате, ще знаете, че не се храните със Словото Божие. Ако ви е дадено недостатъчно количество, увеличете го. Като се храниш със Словото, ще придобиеш Любовта. И тогава, като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: “Не зная защо Бог ме изпитва, но зная, че това е за добро.” Даже и Христос дойде на Земята да разреши един важен въпрос. Защо трябваше да бъде Той разпнат? За всичко Той казваше: “Така трябва да бъде!” Впоследствие Христос разбра защо трябваше да мине през тези изпитания. Като мина през изпитанията, като пострада, Христос научи много неща. В първо време Му бяха неясни. Не мислете, че с ума си можете всичко да разрешите.(69, с. 174)

 

Сега, като се спирате върху живота на Христа, питате се: “Нямаше ли Христос сила да се справи с мъчнотиите в живота, че трябваше да бъде разпнат? Трябваше ли да вземе участие в страданията на хората? Христос беше силен, но трябваше да мине през най-големите страдания, за да се изпита Неговата Любов. За един момент Той се обърна към Господа с молба, ако е възможно, да Го отмине горчивата чаша, но не можа. Като разбра това, Той каза: “Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа Си.” Като мина през тая опитност, Той каза: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Всеки човек ще мине през опитността на Христа. Поне един път в живота си той ще бъде прикован на кръста.

 

Унилост, апатия, неразположение, тъга – това са обикновени състояния, присъщи на материята, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. В живота на духа обаче тези бързи промени – от скръб на радост и от радост на скръб – са изключени. Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата Му е прескръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на Земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на Земята. Да опиташ, да превъзмогнеш, да преустроиш нещата – това е истинско знание. Христос казва: “Както Ме е Отец научил, това правя.” Той приложи знанието, което е добил от Отца, но много неща научи и от хората. Като дойде на Земята, хората започнаха да Го учат, затова Той казваше: “Докога ще ви търпя?” При Него идваха мнозина и Го запитваха: “Може ли човек да напусне жена си? Ето, хванахме тази блудница в престъпление. Според закона на Мойсей трябва да я убием с камъни. Ти какво ще кажеш?” Христос трябваше да отговаря на много въпроси.(144, с. 19)

 

Мнозина очакват на бъдещето, да дойде Христос на Земята, да ги спаси. Христос живее в настоящето – в онова, което е родено от Любовта.(47, с. 111)

 

Казано е в Писанието, че Бог направил човека от пръст, вдъхнал в него дихание и той станал жива душа. Щом е дошъл на Земята, създаден по образ и подобие Божие, човек трябва да учи. Ако е дошъл с по-велика мисия – да помага на човечеството, той трябва да учи за себе си, да придобива знания, а същевременно да помага на ближните си. Не направи ли същото и Христос? От една страна, Той се учеше, а, от друга – помагаше на човечеството.(47, с. 266)

 

Христос дойде на Земята да научи хората да бъдат проводници на Божията Любов, както Той е проводник.(121, с. 107)

 

Бог изпрати Христа, Своя Единороден Син, в света, да покаже на хората как трябва да живеят. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи новата култура, тогава хората ще разберат какво е представлявала старата култура. Те сами ще се чудят как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче при сегашното развитие на човечеството войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда.(30, с. 129)

 

Кой е младоженецът в сегашния свят? – Христос. (По повод притчата на Иисус за петте разумни и петте неразумни девици – бел. Р.Ив.). Той дойде в света не да разреши някоя своя задача, но да разреши задачата на човечеството. Сега и вие сте дошли не да се занимавате със себе си, със своя личен живот, но да работите за изправяне на погрешките и за разрешаване на мъчнотиите, останали от поколения насам. Всички погрешки не са ваши, но понеже и вие имате дял в тях, работете за общото с общи усилия.(14, с. 242)

 

Когато дойде Христос в света, какво беше положението на тогавашното човечество? – Упадък имаше. Христос дойде и със Своя живот именно даде тласък на човечеството. И днес 500 милиона хора живеят по-добре, по-културно, отколкото са живели във времето на Римската империя. Неговото дохождане даде тласък, повдигане на жената. Оттогава у жената има един по-благороден импулс, който се дължи на този тласък, който Христос донесе. Наистина, има още много работи, които може да се желаят, но Христос казва: “Втори път когато дойда, ще донеса нещо ново. Днес толкова може да носите, но когато бъдете готови за нещо повече, тогава Духът ще дойде и невидимият свят ще ви се открие.” Този свят няма да ви се открие тъй, както някои казват: “Аз видях насън нещо, но едва си го спомням.” Не, онзи свят ще бъде тъй реален, тъй отворен, ще говорите с ангелите, със своите разумни братя тъй, както говорите с приятел, учител с ученик. Тогава ще имате положителни знания.(83, с. 154)

 

В съзнанието си човек минава през една тъмна нощ – Кали юга. Попадне ли в тая нощ, той може да извърши най-голямото престъпление. Външно човечеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава през тая тъмна нощ – Кали юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ! Той започна от съгрешаването на първите човеци и продължи до времето на Христа. Христос дойде на Земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на Кали юга, край на черния век. Като изтече това време, ще настъпи светлият век на човечеството. Идат вече светлите братя на Земята! Иде новото време в света. Някои от светлите братя ще се въплътят, други ще се вселят. И едните, и другите ще бъдат видими. Те ще разрешат всички въпроси правилно.(91, с. 31)

 

“Защото съм кротък и смирен по сърце.” С този стих Христос открива нова епоха за човечеството. Кое е забележително в тази епоха? – Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота. Който е влязъл в тази епоха, казва: “Хвърлям вече остена, пущам воловете си на свобода, свързвам със слугата си отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота.”(20, с. 156)

 

Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път – еволюционен, т.е. от малкото към голямото. На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христа ознаменува епохата на еволюцията. Христос е трансформатор на енергиите, които идат от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде направо при Бога. Защо? Казано е, че Бог е огън всепояждащ. Същото се отнася и до слънчевата енергия. Ако въздухът и водата не трансформират слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на Земята да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля Своята кръв. Тя е квасът на живота. Чрез Неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може! Той е светлина, която огрява всички – и които вярват, и които не вярват. Разликата е само в това: които вярват, доброволно са отворили прозорците си за тази светлина. Които не вярват, и до днес държат прозорците си затворени. Едно е нужно: и те да възприемат тази светлина.(99, с. 302)