01_11 “СТАНИ, ВЗЕМИ ОДЪРА СИ И ХОДИ!” ХРИСТОС И ЛЕКУВАНЕТО

[Albena]

“СТАНИ, ВЗЕМИ ОДЪРА СИ И ХОДИ!” ХРИСТОС И ЛЕКУВАНЕТО

 

За да се излекува човек, да се излекуват неговите ум, сърце и воля, трябва да има най-малко три условия. Не може да се излекува човек, на когото дробовете, мозъкът и стомахът са развалени. Ще ми възразите: “Ами как е излекувал Христос толкова болни хора, и то от различни болести?” Христос е лекувал само тези хора, които са имали препятствия в живота си, а дробовете, стомахът и мозъкът им са били на местата си. Аз взимам стомаха като емблема на физическия живот, дробовете като емблема на умствения живот, а мозъка – на духовния живот на човека. Следователно, ако не сте свързани със силите на тия три свята, вашата гърбица не може да се оправи… Слънцето проектира своите лъчи всеки ден над нас – те са Божествените ръце. Но какво се крие в тях? Христос всяка сутрин проектира Своите ръце чрез тези лъчи. Ако мозъкът, стомахът и дробовете ви са здрави, вашата гърбица непременно ще се изправи. Ще ми възразите, че това не е съобразно с днешната Църква. Коя църква? Която хората са образували или която Бог е създал? Ако е Божията църква – това е природата. И в нейния символ аз вярвам. А онези, които искат да държат изпит за свещеници, владици – трябва така да го издържат, че като си положат ръцете върху една гърбава жена, да й се оправи гърбицата. Колко такива свещеници и владици има в България? Ето, вече се изминаха 2000 години след Христа и какви ли не учени владици и проповедници дохождаха, а гърбицата на цялото човечество (и на българския народ, в частност) стои. Защо? Защото те не вярват в това, което Христос е учил. Разговарял съм с много светски лица и съм забелязал, че те са по-възприемчиви за великите истини, отколкото някои духовни. Това не е осъждане или упрек.(125, с. 203)

 

Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно всяко съзнание, което съдейства на човека да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина, което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен и недоволен, е зло. Злото е чуждото съзнание в човека. Когато Христос запита беснуемия как се казва, той Му отговори: “Името ми е легион.”(140, с. 131)

 

Ще кажете: “Защо не могат всички да прогледнат?” Питам: защо Христос не излекува всички слепи, а само един? Какъв беше този, на когото Христос отвори очите? Той беше човек на вярата. Кои болни излекува Христос? Които имаха вяра. И днес лекуването става въз основа на същия закон. Безверникът нищо не постига. Който има вяра, всичко може да постигне. Ние не говорим за вярвания, но за вяра, която произтича от душата и се изявява като непреодолим копнеж у човека към търсене на Истината.(138, с. 59)

 

Ако човекът, когото ще лекувате, не е свързан с причинния свят, не може да го лекувате по духовен начин. Затова Христос казва: “Ще ти бъде според вярата.” А това значи: ако си израснал в причинния свят, ще може да те лекувам с вяра, иначе не може, защото “не се дава святото на прасетата”.(8, с. 83)

 

Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има, как се мъчи, какви противоречия има! Някои около него казват: “Не говорете, да не преполовим – да си върви, да не го повръщаме назад.” И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някои казват: “Христос съживил хората.” Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживяват, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите. Има деца, които са в положението на животни. Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.(57, с. 30)

 

Христос каза на болния от 38 години: “Стани, вземи одъра си и тръгни.” И вие можете да кажете същите думи на някой болен, но той няма да стане. Защо? Казвате: “Христос е бил това, а ние не сме като Него.” – Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума Си. При това Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора-убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма. Много религиозни искат да лекуват болни без разлика на това вярват или не вярват в Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато Любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно.(148, с. 25)

 

Единствената сила в света, в която има един малък плюс – това е Любовта. Не в природата, но в Любовта има един плюс. То не е излишък, а изобилие. Тъй че в Любовта има изобилие. И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в безграничното. Следователно от този излишък малцина могат да се ползват. И затуй, за да може човек да се ползва от това изобилие, трябва да възприеме Любовта. Казват, че Христос в Палестина е излекувал този-онзи, че възкресил сина на еди-коя си вдовица. Да, те не разбират този велик закон на Любовта. Че и в Израил имаше много болни! Защо не възкреси Той всички, а само сина на наинската вдовица? Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия да му се помогне. Имаме пример с онзи болен при къпалнята. Този човек се молил 38 години! Но при все това всякога, когато се приближавал при тази къпалня, някой друг го изпреварвал и той се връщал с една дълбока въздишка, но с вяра, че идущата година ще може да влезе. Обаче и на следната година пак го преварвали. Цели 38 години той се молил, докато най-после Христос дошъл при него и го запитал: “Ти 38 години се молиш, няма ли някой да те тури в къпалнята?” – “Няма.” – “Искаш ли да бъдеш здрав?” – “Искам, Господи.” – “Тогава стани, вземи одъра си и ходи!” Цели 38 години е трябвало той да се моли, за да дойде Любовта, да дойде Христос и да му даде от Своето изобилие. И тъй, излишък в природата няма, и недоимък няма, но пълнота има. Следователно излишъкът, който ние искаме да натрупаме, всякога ще ни създаде някакво нещастие.(26, с. 143)

 

Има закон, според който едно страдание може да продължи седем години, а според българите – девет години. Каквото страдание и да имате, от каквато болест да лежите – всичко ще се прекрати. Какво ще кажете тогава за болния, който лежал 38 години? Той боледувал от разстройство на нервната система, а не от някоя органическа болест. Ако е въпрос за органическо заболяване, то не може да продължава 38 години. Нервното разстройство продължава много години, през което време състоянието на болния ту се усилва, ту отслабва. Обаче невъзможно е човек да боледува 38 години при едно и също положение на болестта.(55, с. 44)

 

“И там имаше някой си человек, болен от 38 години”(Йоан 5:5). Тук се говори за човек, на когото името не се казва. Казва се само, че е боледувал 38 години. Все едно че се говори за него като за човек ¹ 38, който е пазил къпалнята, като стражар, цели 38 години. Когато Христос го видял, казал му: “Бъди свободен! Откажи се от стражарството си!” Само с една дума Христос го уволнява от старата му служба и му дава свобода. Аз взимам числото 38 като число на освобождаване. И съвременното човечество се намира в положението на този болен – търси начин да се излекува от болестите и недъзите, които се крият в него… Да се върнем към числото 38. Тройката означава нещо благородно, юпитерианско; осморката е крайно материалистично число. Болният, за когото се говори в Евангелието, лежал 38 години, защото не могъл пръв да влезе в къпалнята. На 39-ата година Христос дошъл и му казал: “Стани, дигни одъра си и ходи!” Девет е марсово число. Като видял болния, Христос му казал: “Сложи осморката настрана, извади деветорката (т.е. ножа), прережи с него превръзките, които те държат на леглото, и ще бъдеш здрав. Той повярва и оздравя. Осморката е поставена на очите, но в хоризонтално положение. Значи човек гледа с очите през осморката, т.е. през материалистичното число, докато дойде до знанието и Истината, които ще го освободят. В бъдеще човек ще има 12 очи, по едно око на всеки зодиак. Да имаш 12 очи, 12 прозореца – това значи да имаш широко съзнание, да възприемаш светлината от всички посоки. – “Вярно ли е това?” – Ще дойде ден, когато сами ще го проверите. Време е вече вярващите да правят опити, за да се създаде в тях положителна наука. Без опити никакво знание не може да се придобие. Ако имате някаква мъчнотия, призовете Името Божие. Няма да мине много време и мъчнотията ще се разреши.(31, с. 236-241)

 

“И там имаше човек, болен от 38 години.” Като мина покрай него, Христос го запита: “Защо лежиш толкова години тук?” – “Дълго време слугувах на хората, но като заболях, те ме пратиха тук на курорт. Вече 38 години става, как лежа пред тази къпалня, няма кой да ме пусне във водата.” Христос му каза: “Напусни курорта! Дигни одъра си и излез вън!” Пробуди се съзнанието на болния и той видя, че този курорт нищо не струва. Между посетителите на курорта имало голямо състезание кой пръв да влезе в къпалнята след размътването на водата от ангела, който слизал един път през годината. Този болен трябвало да чака цели 38 години за една баня и пак не могъл да се вреди. Трябвало да дойде Христос да му каже: “Дигни одъра си и излез вън! И без баня може.” Казвате: “Как е могъл този човек да лежи 38 години само за една баня? Питам: ами когато вие прекарвате цели 60 години с надежда, че ще получите отнякъде голямо богатство, че ще станете щастливи, вие не сте ли в положението на разслабения, който чакал цели 38 години пред къпалнята, за да се излекува? Мнозина очакват щастието в подобна форма – да влязат в къпалнята, да се окъпят и да излязат оттам чисти, здрави. Добре е това, но хиляди курортисти има и всеки иска да влезе в къпалнята, да се окъпе и излекува. Като го видя, Христос му каза: “Не ти трябва такова богатство, такова щастие. Дигни одъра си и иди да работиш!” Какво разбирате под думите “дигни одъра си”? И до днес още Христос стои пред тази къпалня и наблюдава кой от курортистите има сила да дигне одъра си и да излезе вън. Когато Христос каза на болния, който 38 години беше лежал пред къпалнята, да дигне одъра си, той започна да се озърта натук-натам, да намери някой да му помогне. Христос му каза: “Аз искам да видя можеш ли сам да дигнеш одъра си, да проверя силата ти!” И той дигна одъра си, и каза на курортистите: “Варда!” Всички му сториха път да мине. В този момент стана пробуждане на съзнанието му. Той си казваше: “Чудно нещо! Толкова години как лежа пред тази къпалня, чакам да дойде някой да ме пусне във водата, без да зная, че съм имал сила сам да нося одъра си.” Според тогавашния обичай курортистите му казаха, че не е позволено съботен ден някой да дига одъра си: “Кой те накара да направиш това?” – “Онзи, Който ме назначи на нова служба, Той ми каза да дигна одъра си и излязох вън. Сега вървя по нова заповед.” – “Кой е Този, който ти заповяда да дигнеш одъра си?” – “Не зная. Той ми даде нова служба и ми каза да не лежа повече пред къпалнята. Той ме изпраща в друга къпалня, в голямото море, дето ангел слиза да размътва водата не само веднъж в годината, но всеки час.”(147, с. 78)

 

Всичко е възможно за онзи, който знае законите. Христос взе малко кал, направи кашичка със слюнката Си, намаза с нея очите на слепия и той прогледна. Христос не отвори очите на всички слепи, а само на едного. Защо? Причини има за това! Цяла история се разправя за слепия, на когото Христос отворил очите. Христос излекувал жената, която боледувала 12 години. Той излекувал момчето на стотника, а Лазара възкреси. Които разбират законите, те знаят, че всички чудеса, които Христос извърши, не са произволни. Те почиват на разумни закони. Има дълбоки вътрешни причини, заради които Христос е помогнал на неколцина, а не на всички страдащи. Христос казва за Себе Си: “Както Ме е научил Отец, така правя.”(65, с. 231)

 

Христос казва на учениците Си, че слепият трябваше да прогледне, за да се прославят делата Божии и да се прояви Неговата слава. Други поддържат, че слепият е прогледнал, понеже е ликвидирал вече със своята карма. Питам: кое е началото и кое – краят на кармата? Как е произлязла тя? На тия въпроси никой не може да отговори с положителност. Никой не може да обясни причината на кармата. Как е възможно от такова съвършено Същество, каквото е Бог, да излезе човекът, който е изложен всеки момент на грехове и падения? Когато запитали един велик адепт от Египет за произхода на греха, той стиснал само устата си и нищо не отговорил. Има неща, за които ние не можем да говорим. Ако човек рече да обясни произхода на злото, той ще поквари цялото човечество. Затова именно този въпрос не трябва и не може да се повдига. Защо? Ако се заеме с обясняване произхода на злото, той ще възобнови всички изопачени форми и деяния на миналото. Какво ще се придобие от това? – Нищо полезно, а само разрушения…

… “И говориха му: “Как ти се отвориха очите?” – Той им отговори: “Един човек ми намаза очите с кал и аз прогледнах.” Защо Христос отвори очите на тези слепец именно? Малко ли слепи хора имаше по това време в Израил? Това са въпроси, които мнозина съвременни хора си задават. Аз бих запитал тия хора следното: за кого грее Слънцето? Всеки човек, който съзнава, че Слънцето грее за него, действително грее за него. Не съзнава ли това нещо, и Слънцето не грее за него. Всеки човек, който съзнава, че Слънцето грее за него, той ще създаде специална връзка със слънчевите лъчи, които ще действат върху него по особен начин. Не съзнава ли човек това нещо, тогава и Слънцето не ще може да му въздейства. И наистина, много хора се греят на Слънцето, но то не им въздейства, не може да ги лекува. Съвременните хора са нещастни по причина на това, че допущат отрицателни мисли в себе си. Всички хора живеят със съмнения. Те се съмняват дали има бъдещ живот, дали Бог съществува, дали хората, с които се срещат и разговарят, са честни, дали няма да ги излъжат и т.н. Има ред правила, както и цяла азбука, по която вие можете да познаете честния, добрия човек.(51, с. 146-149)

 

Христос отвори очите на слепия и се повдигна цял въпрос: “Кой му отвори очите? Как ги отвори?” Евреите не искаха да признаят, че Христос отвори очите на слепия. Те казваха: “Бог е говорил на Мойсея, него познаваме, на Тоя не е говорил, не Го познаваме.” Чудно нещо! Тогавашните евреи не са били във времето на Мойсея – откъде знаят, че Бог е говорил на Мойсея? Днес виждат пред себе си човек, който върши чудеса, и не вярват, че Бог чрез него прави тия чудеса. На зададените от тях въпроси от рождение ли е бил сляп изцеленият и как му се отвориха очите, родителите му казаха: “Той е на възраст – сам той да говори за себе си.” Какво виждаме в прочетената глава (Йоан 9:22-41)? – Сблъскване между старото и новото. Евреите бяха недоволни от Христа, че руши стария порядък, обърква разбиранията им. Какво трябва да се прави тогава? Какво трябва да прави майката, когато големият брат бие братчето си? Тя трябва да ги раздели. Големият брат е старото в света, а малкият – новото. Следователно старото и новото трябва да се отделят.Те не могат да живеят на едно място, да се хранят с една и съща храна. Останат ли на едно място, достатъчно е майката да излезе за един момент вън и големият брат непременно ще набие малкия. Мога да ви кажа коя е причината за това, но нищо няма да се ползвате. Според индусите – това е карма, а според окултистите – борба между старото и новото.(134, с. 98)

 

Човек може да има нормално зрение и пак да не вижда това, което трябва. Много хора имаха отворени очи по времето на Христа, но те не видяха Христа. Онзи, който беше сляп, като му се отвориха очите, той разбра повече от тия, които имаха очи. Като казвам “очи”, разбирам човек, който с мисълта си достига до същността на живота.(46, с. 161)

 

“И помаза очите на слепия.” Очите на човека са от най-скорошен произход. Те представят най-великото благо, дадено на човека. Очите носят на човека такова знание, което разкрива пред него целия космос. Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на Земята се отвори, т.е. пробуди, и те прогледнаха. Очите на всички хора днес са помазани, за да разбират това, което им се говори. И те, като слепия, могат да кажат: “Слепи бяхме едно време, но сега виждаме и разбираме!” Така трябва да каже всеки, който вижда. Тъй щото каквото и да правите, правете го от високо съзнание, от любов към Онзи, Който ви е дал живот, Който е отворил очите ви да виждате и да изучавате всичко, което Той е създал.(147, с. 49)