01_16 ХРИСТОС И НИЕ

[Albena]

ХРИСТОС И НИЕ

 

Всички хора разчитат на миналото. Те говорят за миналия си живот, но на миналото не трябва да се разчита. Трябва ли да се разчита само на онова, което Христос е говорил преди 2000 години? Той е говорил на тогавашните хора, а сегашните трябва да посеят Словото Му, да опитат неговия плод. Ако не направят това, те са на крив път.(94, с. 9)

 

Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато почне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят…

… Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден Неговите беседи ще се възпроизведат. Нищо не се губи! Плочите с това, което е говорил Христос, съществуват в Акашовите записи и могат да се възобновят. И не само ще чуете, но ще видите това, което е станало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани в Евангелието. Божествени неща са те! Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживява своя златен век…

… През нощите Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.(152, с. 69)

 

Сега ние подлагаме туй учение на опит. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди има ли друг свят или не, има ли по-напреднали същества от хората или не… И ако питате мухите, те ще ви кажат: “Друг свят освен нашия – на мухите, не съществува.” Не, съществува, но се изисква пробуждане на други чувства и способности, за да се домогнем до тях. И първото нещо във всяко учение е да се пробудят тези чувства. Когато Христос дойд¡ на Земята, Той имаше за цел да пробуди човешката душа и да я освободи от всички тия лоши условия, които я спъваха в туй пробуждане.(127, с. 471)

 

Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на Земята, и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: “Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля.” И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение.(127, с. 214)

 

Ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова и вие трябва да се стремите към свободата на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите.” Вие пък ще кажете: “С Христа, с Бога всичко мога да направя.” При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той – дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики разумни същества, които живеят както на земята, така и на небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него.(86, с. 126)

 

“Направил си го малко нещо по-долен от ангелите”(Пс. 8:5 – бел.ред.). Защо е дошъл човек на Земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на Земята, да види какви резултати ще има. Като дойде на Земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: закона на смирението и закона на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват именно смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита защо сте дошли на Земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на смирението и на търпението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на Земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете какво представлява човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които човек едва сега започва да прозира. Всеки човек на Земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва именно в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на Земята, ние имаме предвид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво изисква тази нова обстановка? – Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога. Друга философия в света не съществува…(82, с. 166-169)

 

Страданията на Христа бяха несравнено по-тежки от тия на Йова. Последният имаше приятели, с които разговаряше. Христос остана сам на кръста. Подиграваха Го, ругаеха Го и Му казваха: “Нали си Син Божий, слез от кръста!” Христос се молеше на Бога, но молитвата Му беше глас в пустиня. Бог проговори на Йова, а Христос не чу никакъв глас. Той се молеше и казваше: “Господи, не разбирам тая работа. В Твоите ръце предавам Духа Си. Да бъде Твоята воля!” След възкресението Христос разбра каква е била Божията воля. Сега казвам и на вас: и вие ще минете през страданията на Йова, през посвещение. След това ще минете и през страданията на Христа, през великото посвещение на живота. Сега аз говоря на ония от вас, които изучават пътя на ученика. И в останалите работи има неща за изучаване, но те бледнеят пред пътя на ученика.(134, с. 80)

 

Първото нещо за ученика е смирението… Вземете за пример онези синове в света, които чакат бащата да им остави наследство – мислят само за онези права, които имат, и си казват: “Какво ще се падне от баща ни? Ние сме шестима сина, баща ни има 12 милиона лева, значи на всеки – по два милиона лева.” Всеки син, където ходи, все това казва: “Право имам, два милиона лева имам. Мене не ми трябва наука, не ми трябва работа – аз съм осигурен!” И сегашните християни проповядват, казват: “Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, два милиона имате.” Е, хубаво, като сте спасени, седите, пеете си и казвате: “Като умрем, ще идем в рая.” Това е едно погрешно схващане. Във вас трябва да се зароди едно такова дълбоко, непреодолимо желание за работа, за растене, каквото досега не сте имали. По някой път аз ви гледам, че плачете, и си казвам: ако тия сълзи, които досега сте проливали, бихте ги пролели, само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели те във вас! А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви обидил; плачете, че нямате средства; плачете, че не сте млади, че сте остарели; че нямате знания; че нямате това-онова; че нямате обществено положение; че нямате сили. И мъже, и жени все плачат, плачат. Плачът е даден за другите. За вас обаче, ако плачете, то е плачене за училище – да проливате сълзи да станете ученици – то е най-великото, най-хубавото нещо.(67, с. 157)

 

Сега всеки трябва да увие сърцето и ума си в светлина, да се молите на Господа. Вярвайте в Бога – каквито и страдания да дойдат, да кажете: “Заради Господа аз ще нося всичките страдания.” Това аз наричам идеална Любов. Заради Господа да може човек да издържи всичко. Така са били всичките светии, така са издържали праведните, така са издържали мъчениците, великите Учители, за тази Любов за Бога е издържал и Христос. Казва Той: “Заради Любовта, както Ме е Отец възлюбил, заради тази Любов Аз жертвам всичко.” Това е Любов – да можеш да издържаш за Любовта. И като Го биха, Той не чувстваше болки и казва: “Господи, заради Тебе Аз мога да нося всичко туй.” Е, питам: изгуби ли Христос от това? Не – спечели. Какво пострада всъщност? – Нищо. Той се издигна. Сега ние трябва да покажем, че сме верни. На кого? – На Бога, на Този, живия Господ нека покажем, че сме верни.(133, с. 92)

 

Защо всеки човек да не каже като Христа, че както Христос познава Отца Си, така и той Го познава и полага душата си за Неговите овце? Не мислете, че е смелост да се сравнявате с Христа! Христос дойде на Земята да покаже на човека пътя, по който трябва да мине. Благодарение на самопожертването на Христа днес има 500 милиона християни, които Христос познава. Защо тогава и християните да не познават своя Спасител?(20, с. 12)

 

Всеки трябва да работи така, че сам да е доволен от работата си, да не очаква одобрението на хората. Нима работата, която Христос свърши, се одобри от хората? На времето малцина я одобриха, но след 2000 години много хора станаха Негови последователи. Обаче Христос беше доволен от Своята работа. Мнозина искат да бъдат като Христа. Няма по-лесно от това – никой не им пречи да бъдат като Христа, но за себе си, а не за хората. Първо човек трябва да изработи образа на Христа в себе си и после да го представи на хората. На времето си и Христос не беше признат от хората, затова Го разпнаха. Римската власт гледаше на Него като на неблагонадежден и опасен човек.(73, с. 151)

 

Според някои страданията са зло за човечеството. Христос, Син Божий, най-светлата личност в света, мина през такива големи страдания, а вие, обикновените хора, не искате да страдате! Той, Който не трябваше да страда, мина през страданията, а вие, които неизбежно трябва да страдате, искате да ги избегнете. Страшни са страданията на хората, защото не ги разбират. Разбраното страдание е благословение, а неразбраното – мъчение. Същото се отнася и за радостта. Постигнатата радост е благословение, а непостигнатата – мъчение.(45, с. 50)

 

Колкото и да си радостен, ти трябва да знаеш, че това състояние ще се смени – ще дойдат противоречията в живота. След тях пак ще дойдат радости. Това ще продължава дотогава, докато най-после дойде Онзи, с Когото си свързан. Той ще те освободи. Има неща, които ни са наложени и те трябва да се изживеят. Когато дойде на Земята, Христос знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи от скръбта. Мнозина запитват: “Христос страдаше ли физически?” Христос имаше и физически страдания, което се разбира от стиховете: “Син Человечески няма де глава да подслони.” На друго място Той казва: “Скръбна е душата Ми до смърт.” Христос беше облечен в плът, на която физическите страдания са присъщи, но същевременно Той съзнаваше, че висша воля Го е изпратила на Земята да извърши една велика работа. Същият закон се отнася и до вас. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзка с Бога – да преодолявате. Вие можете да преодолеете! Христос изгуби ли нещо от това, което имаше в Себе Си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира Своята идея. За тази цел Той трябваше да дойде в света, между хората, да разработи и приложи Своето учение. Ето защо и вие трябва да изучавате живота си и от всички мъчнотии, които се явяват в живота ви, трябва да вадите поука.(87, с. 24)

 

Има един път, който може да освободи човека от страданията. Това е пътят на Любовта. – “Как да вървим в този път?” – Както Христос е казал. – “Къде е говорил Христос за този път?” – В Евангелието. – “Как да нося кръста си?” – Както Христос е носил Своя. – “Как да се моля?” – Както Христос се е молил. – “Няма ли нов начин?” – Новият начин е начинът на самоизмамата. Измамата се състои в боядисване на нещата. Всяка боядисана дреха е стара. Тя е изтъркана, избеляла. Аз ви препоръчвам да носите нови дрехи, без никаква боя.(139, с. 40)

 

“Не съдете, за да не бъдете съдени!” С други думи казано: съдете, както Бог съди. Носете страданията си, както Христос носеше Своите. Христос можеше да измоли Господа да изпрати легион ангели да Му помогнат, но Той понесе своя кръст с велико търпение. По-голям герой е онзи, който търпи, отколкото онзи, който заповядва и си служи с насилие. Христос си каза: “По-добре Аз да умра, но хиляди други да се спасят, отколкото Аз да живея, а хиляди души да страдат.” Той избра най-добрия метод. По-добре е хиляди да благуват, а един да страда, отколкото хиляди да страдат, а един да благува. Турете в ума си мисълта: “По-добре е хиляди добри мисли да се реализират, отколкото една лоша.”(41, с. 164)

 

Христос казва: “Търсете първо Царството Божие.” Превеждам този стих: търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т.е. да се запази животът. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато Любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието,безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в Любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. Не, Бог е в Любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират? Следователно познайте Бога, познайте Любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и слабия, в учения и простия, в богатия и бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. Защо? Живот имат в себе си – най-ценното в света! (41, с. 340)

 

Рибарите представят хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: “Отсега нататък ще ви направя ловци на хора.” Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие (по стар начин) седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: “Чакайте да уловим поне една риба!” Вие мислите, че ако уловите три-четири килограма пъстърва, ще се осигурите. Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате. В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта. Който върви в този път, достатъчно му е да хване само един сом.(71, с. 51)

 

Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си – в него е действал законът, т.е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувства чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирима. Към тях ще дойдат още четирима, ще станат осем души. После към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа.(148, с. 51)

 

(Прочете се 4. глава от Лука.) При четенето на Словото трябва да се опитате да намерите връзката, която съществува между всичко казано. Има една връзка, която е всякога непреривна. Във вашия ум може да изпъкне мисълта, че Христос имаше силата да изпъжда бесовете. В тази глава виждаме как, когато им е говорил, цялото събрание се разгневява. Хващат Го, искат да Го хвърлят някъде. Недоволни са от Него. Но Той ги укротява и си заминава. Всеки от вас може да направи това, което Христос е направил. Че ако не може да направи това, което Христос е направил, то всичките усилия са напразни. Христос е започнал да изпъжда бесовете, но вие трябва да отидете в пустинята и да станете господари на духовете, да ги изпъдите. Във вас има толкова духове, че често пъти вие не знаете вие ли сте или не. Много неща се опитвате да си обяснявате с темперамента, с наследството. – Никакъв темперамент, никакво наследство! Ако си ял мъчносмилаема храна, наследство ли е това? Ти усещаш, че храната е лоша – не яж такава храна, по-добре да си гладен. Вие очаквате да дойде Христос да изпъди от вас духовете. Може би ще дойде някой път. Ние виждаме, че когато дойде в Израиля, Той не изпъди всички духове, а само някои. Тези духове, които бяха в хората, те си останаха. Той си замина, без да ги изпъди. Христос казва: “По-големи чудеса от тези ще правите.” Идването Му даде власт на вярващите да се очистят. Това е най-великата работа! Щом можеш да направиш това, то и другото е лесно.(92, с. 242)

 

Всеки народ действа според своите закони. И ако ви попитат: “Защо?” – Защото великите хора в тия народи не съзнават още, че “Неговата заповед е живот вечен” и че ако приложат тази заповед, ще имат по-голямо благо. И мисията на Христа не е била никоя друга освен да дойде и да примири тия народи. Тия народи са членове на това велико Божествено тяло. Не е лошо човек да бъде националист, но всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, да знае де му е мястото и да функционира правилно в Божественото тяло, за да може да приложи Божествените идеи. А сега всеки народ мисли, че светът е създаден само заради него, и всяко общество мисли, че светът е създаден само заради него, и всеки индивид мисли, че светът е създаден само заради него. Но Бог ни доказа, че светът е създаден само заради Него. И ще дойде ден, когато Той ще помете всинца ни, ще заличи всичките ни форми и след хиляди, милиони години, ако потърсите в архивата, ще има само едни жалки остатъци от сегашната култура. Всички тия настоящи форми ще бъдат в забрава, тъй както много форми и от миналото са заличени. Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви Той, и всеки от нас, който възприеме такава мисъл – да познае, както казва Христос, “Неговия закон” – ще се сподоби с вечен живот. Само при такава форма, при такъв закон силите на природата ще ни дойдат на помощ.(127, с. 353)

 

Какво носи Любовта? – Живот. Какво носи безлюбието? – Смърт. Който обича смъртните хора, смъртен става. Баща, който обича само синовете си, става като тях. Ако искаш да станеш безсмъртен, трябва да обичаш Бога. Затова е казано да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Христос обичаше Бога и в името на тази Любов възлюби и хората. За тази Любов Той се пожертва за човечеството и пое неговите грехове. Най-после Той възкръсна, с което показа на хората, че като обичаше Безсмъртния, и Той стана безсмъртен. Вие мислите, че ако обикнете света, ще се повдигнете. Не е било и няма да бъде да обичаш света и той да не те изяде. Това не е закон, но наредба. Следователно, ако искаш да станеш безсмъртен, обичай Бога, обичай светиите, обичай добрите и безсмъртни хора. Казано е в Писанието: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.” Като станеш безсмъртен, само тогава ще знаеш как да се справиш със смъртните. Хората трябва да се убедят в мисълта да обичат Бога. Тогава смъртта няма да царува на Земята. Да обичаш Бога, това значи да Го виждаш в хората. Тогава ще обичаш хората заради Бога в тях.(90, с. 136)

 

Днес всички хора говорят за морал, жалят Христа, че се измъчил на кръста. Мъже и жени плачат за Христа, а не искат да знаят, че техен брат умира за 1000 лева. Друг пък гние в затвора. За Този Христос, Който страда там, не мислят. Те казват: “Това е в реда на нещата” или “Тъй рекъл Господ!” Не, това ние казваме – Бог не е рекъл така! Защо става всичко това? – От неразбиране на великия Божествен език.(64, с. 73)

 

И тогава ме питат: “Как да познаем гласа Христов, толкова гласове ни говорят?” – Христос говори тъй, както никой друг. Той казва: “Раздай всичкото си имане на бедните!” А вие махате с ръка. “Иди в някоя болница да служиш на болните!” Пак махате. “Умий краката на мъжа си, примири се с приятеля си!” Пак махате. А като ви се каже: “Натрий носа на приятеля си” – приемате. “Дай го под съд, 20 000 лв. имаш да вземаш.” – “Това разбирам, толкова пари имам да вземам!” Когато Христос говори, няма душа в света, която да не разбира Неговия глас. Всяка мисъл, която прави човека готов за самопожертване, е Божествена мисъл. В това няма никакво изключение. Приеми я, тя иде от Христа. Спреш ли се да мислиш, дали е Онзи Христос, Който е бил преди 2 000 години, всичко изгубваш. Слушай, приятелю, ако ти чакаш този Христос, Който е бил преди 2 000 години, ти ще отидеш в дъното на ада. Този Христос е пораснал сега, преди 2 000 години Той е бил малко дете. Той е бил бебе още, на две години, а сега е възмъжал, сега е на възраст, силен е. Следователно няма да Го търсиш като едно малко детенце и да казваш: “Ех, да имам едно малко бебенце като Христа и да Го помилвам!” Тогава Той не е могъл да спаси света. Бягаше в Египет, биха Го и Го разпънаха на кръст. Туй беше волята Божия. Той Си казваше: “Ее, нали си слаб, тъй ще бъде!” Като възкръсна, казваше: “Всякаква власт Ми се даде на небето и на земята и в бъдеще няма вече тъй да бъде – няма да Ме бият. Идете и проповядвайте туй Слово, Аз ще бъда с вас до края на века.” Нам ни проповядват за разпнатия Христос. Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел и за Онзи Христос, Който носи живот в Себе Си, Който носи Мъдрост, знание на света; за Онзи Христос, Който носи Истината, Който иде да ни даде тази вътрешна светлина да устроим домовете си; да ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим; да ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите домове. Този е великият Христос. Ще кажете: “Де е?” – Аз Го виждам сега, шепне на ушите ви. Ето, виждам Христа, виждам Го. А вие виждате ли Го? Виждам Го, виждам Го – Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша.(126, с. 276)

 

Човек трябва да държи в ума си мисълта, че никой на никого не може да причини зло или добро освен той сам на себе си. Това, което Христос е казал за самоотричането, подразбира, че всеки човек може да бъде господар на себе си, на своята съдба. Ако човек не мисли така, никой не може да му помогне. Бог, Който учи човека отвътре, всякога му нашепва: “Ти ще постъпваш с хората така, както Аз постъпвам с тебе.” Искате ли да не страдате, идете в Божествения свят. Там и душата, и умът, и сърцето, и тялото ви ще бъдат неуязвими, както Бог е неуязвим. Следователно, решите ли да се оплаквате, че някой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от низшите светове – физическия, астралния или умствения. Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло.Там всеки човек сам може да си причини някакво зло, там всичко е неуязвимо. Опита ли се някой да причини зло на другите, той сам ще падне в това зло, т.е. сам ще падне в низките светове. Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят. Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на Земята, между ония хора, които обичат да правят зло.(139, с. 182)

 

Най-добрият учител за човека е той сам. Вътрешният учител на човека всеки момент му нашепва дали е постъпил добре, дали е разрешил задачата си правилно. “Който има уши да слуша, нека слуша.” В този стих Христос не говори за външните уши на човека, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепва човека и го води към подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човек се обезсърчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучават духовните и окултни науки, вместо да се подмладяват, все повече остаряват. Защо? Защото не могат да се откажат от своите стари разбирания…

… “Който има уши да слуша, нека слуша.” Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, художник и т.н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вътрешно разположение и наблюдавайте има ли някаква връзка между него и времето отвън. По този начин ще придобиете изкуството да гадаете дали времето ще бъде добро или лошо.(41, с. 212 и 226)

 

Някой ще каже: “Аз не съм слънце, та да огрявам всичко!” Но Слънцето не огрява цялата вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората – вие сте в духовния свят, а в Божествения – то е безопасно. Любете като Бога – Неговата Любов е всеопростителна. Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света. Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо! Идва доброто! Вече злото ще му слугува, а доброто ще царува! Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар че и сега Бог е във всички хора, т.е. работи в тях, не всички са Го приели и Той не живее във всички. Те значи не вършат Неговата воля все още. Но Бог е, Който възраства нещата, и всичко хубаво, което има в човека, Той ще го възрасти. Ние минаваме сега от Новия Завет в Завета на Синовете Божии – Третия Завет – прославянето на Синовете Божии, където човек ще прави добро на другите с Любов и те ще бъдат доволни много… Та трябват сега хора, носители на новите идеи, защото ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще има какво да израсте, а ако не – ще израснат бодили... Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората, и ще дойде време, когато Той ще се прояви чрез тях. Значи 2000 години вие все растете и истинските Божии закони, които са написани в човешките сърца, човек ще ги прояви. Тогава ще има братство и взаимопомощ, човещина и свобода без никакво насилие.(149, с. 86)