Jump to content

Лекуване на хора


Recommended Posts

10. София Попова е родена в 1854 г. -10 години преди идването на Учителя.Като момиче е била весела, жизнерадостна и всички я обичали. Това е било живота й преди освобождението на България. Омъжва се и се задвижва кармата и започват големите й страдания, следващи едно след друго. Отначало мъжът й е бил учител, а после съдия следовател - много сериозен и строг човек. След раждането на първото й дете, заболява от тумор в корема, придружен от много силни болки. Мъжът й се грижи за нея и я води на лекари, но тя не смее да си направи операция.С голяма мъка отглежда децата си, защото всяко движение й причинява болки.След раждането на третото си дете, на третата вечер сънува сън, че при леглото й идва един човек с бяла брада, облечен в бели дрехи и сяда до краката й. Тя не го познава, но събрала много мъки и страдания, си изповядва живота пред него. От време навреме непознатият й казва: „Всичко ще ти мине!" Говорила му за тежката си болка. Той става и й казва: „Всичко ще ти мине, не се бой!" Тръгва да излиза. Нея я болели очите и тя скача от леглото и го вижда през прозореца да върви покрай къщата и му извиква: „Дядо бе, дядо!" - „Какво има?" - се обръща той към нея - „Че аз най-главното не ти казах - очите ми са болни и ще ослепея, как ще си гледам децата?" - „Нищо няма, ще ти мине всичко", и продължил да върви нагоре по улицата. Събудила се облекчена и успокоена, а възглавницата й била мокра от сълзите й. Очите й започнали постепенно да се оправят. Мъжът й го преместили на работа в София, но тя е болна и не излиза от дома си. При нея идват приятелки и една й казва: „София, ще те заведа на едно място, където ходя, ти си точно за там." Завежда я при сестра, където четяли беседи и се подвизавали духовно. След това й предлага да я заведе при Учителя на ул. „Опълченска" 66. Като влиза в стаята вътре вижда същият бял човек, който преди толкова години я посещава на сън. (Това е един от методите на Учителя да пробуди готовите души.) Учителят я погледнал и се усмихнал. Веднага тя почувствала в себе си голяма сила, която задвижила ръката й, и тя написва във въздуха кой е този човек - Спасителя. Хваща ръката си да я държи, но тя пише във въздуха. Започва редовно да посещава беседите и корема й, който бил много подут, бавно и незабележимо се смалявал и болките й изчезнали напълно.

Синът й - лекаря, следял процесите в тялото й и се чудел как така майка му оздравява без никаква лекарска намеса - лекарство или операция.

При срещата си с Учителя в нея влиза едно светло същество, което постоянно й говори и учи какво да прави в живота си. Да помага на всички и никого да не връща, защото Учителят ги праща при нея, От вътрешните си разговори тя написва много тетрадки. Някой от младите братя се смущават от движенията, които тя прави в салона при изнасянето на беседите и смятали, че така тя компрометира Школата.* Но много от тия хармонични движения, Учителят ги дава в Паневритмията, и упражненията, дадени в клас. Учителят й говори, постоянно я учи на никого да не се сърди и да не се оскърбява, защото всеки проявява това, което носи в себе си. Понеже София с търпение и вяра понася големите страдания и мъки преди срещата си с Учителя, Той я избрал като съсъд да работи и говори на хората чрез нея. Всички, които я посещават, тя ги успокоява и им говори само положително - всичко ще се нареди. Учителят й казва да отиде на Витоша, където никога не е ходила, а и тя е болна и не е излизала от дома си. Казва й какво да си вземе. Децата я спират да не ходи, но тя слуша вътрешното си ръководство и тръгва с голяма вяра. Изпотява се и става вир вода, не помни как е вървяла, но не могат да стигнат групата на Учителя. Ръководството й казва да не спира, за да не изстине кръвта й. На Ел Шадай се преоблича в сухи дрехи и пие няколко чаши вряла вода, която й отнема умората. От една преспа напълва чаша със сняг да го покаже на децата си, че е била на Витоша. Това е същият глас на Учителя, който ми казваше да отивам на Мусала през месец февруари в най-големите снегове и бури, като ми изпращаше две същества от дясно и ляво да ме напътстват до горе. Същия този глас й казва да отиде на Мусала и тя слуша и тръгва. Тя се отличава с голямо послушание към Учителя. Отива на Мусала и цяла нощ я обхожда при зодиакалната светлина, за да развие по-силна интуиция.Излекувала се от всички болести и бодро ходи навсякъде.Във войната убили малкият й син и мъжът й като научил, получил удар и си заминал. Минало седмица, но никой не й съобщил новината. След седмица, тя го чува, че ходи с ботушите си из стаята и й казал, кой е виновника за неговата смърт. Тя се уплашила и се изпотила. Отива при Учителя и Той й казал, че сина й си е заминал. Заминалият й син дълго време я посещавал и й казал, че хората на Земята са слепи и не могат да видят какво голямо величие е Учителя В бъдеще като ни се отворят астралните очи, ще Го познаем. София има силна интуиция и направо вижда положението, в което се намират хората и им дава методи за излизане от трудните си положения. Тя е била от терапевтите и от центъра на Амрихал и оттам сме приятели. Още в 1935 г. ходех при нея и й носех с малка стомничка вода от Разсадника. ( *Б.Р -« Светозар тогава е на Зг„ но всички деца на Изгрева са научени да носят вода в малки стомнички».)

Виж« Изгревът» том ІІІ стр. 41, N32; TOMVстр.471-474, N182

По време на Първата световна война, в най- големите битки, тя чува гласът на сина си, лекар, по телепатия, че си идва. Тя започва да му приготовлява леглото. Мъжът й я пита какво прави, а тя му казва, че Тодор й се обадил, че идва, Мъжът й не вярва, не вярват и другите й деца. Минава деня, но Попова чува гласът му: „Мамо, идвам!" Вечерта късно, тя застава до прозореца и го чака. Мъжът й се събужда и й се скарва, че не си ляга. След 1,30 часа чува файтон, който спира пред входа им. Почуква на вратата, тя пита кой е. Тодор й се обажда и тя му отваря. „Мамо, защо не си си легнала?" - „Тебе чакам синко да дойдеш." Събуждат се всички и го посрещат. Майчиното сърце, майчината любов никога не се лъже. Понеже през всичкото време на пътуването си, синът й Тодор постоянно мислел за майка си, тя постоянно получавала неговите мисли, Явява се при нея един убит офицер и я моли да напише писмо до майка си, че е жив в другият свят и да престане да плаче, и го смущава. Тя пита Учителя и Той й казва да напише писмо и тя изпълнява. Офицерът й дал адреса и й продиктувал писмото. Жената се свързала с нашите братя и сестри от Търново и се оправила. Заминалият й син й казвал: „Мамо, вие сте блажени, че можете да сте така близо до Учителя и да се разговаряте с Него. Тук Той е голяма Светлина и никой не може да се доближи до него."

София съветва всички изстрадали души, като им влиза в положението, защото и тя е минала през подобни страдания. Много пъти като е ходила на екскурзии сама или с други сестри, се е губила и гласът на Учителя ги извеждал винаги на правата пътека. Тя помага на много наши братя и сестри да излязат от болезненото си състояние, като ги кара да отидат на връх Мусала. Например сестра Янакиева - на Мусала. На Симеон Симеонов чрез полагане на ръцете си, На две деца на чужденец, останали в дома си да учат с частни учители. Те оздравяват и баща им се чуди как да й се отблагодари. Сестра Попова живееше в средната стая от пловдивските бараки, където след нея живя брат Боев, Около нея имаше постоянно обкръжение от хора. Тя беше много добра приятелка с майка ми Стефка, сестра Мария Златева, Здравка - възрастната. Проявяваше се като отличен сензитив, готова винаги да помага на онези, които я търсят за помощ. При трудни ситуации, тя питаше съществата от висшият свят, като мене по-късно и помощта веднага идва.

11. Желка Георгиева е една от изстрадалите души, които намират Учителя и Братството и намират утеха, помощ и разрешение на мъчните си въпроси. Омъжва се млада и попада в ада на неразумният живот. Мъжът й работи и постоянно пие и непрекъснато я бие. Връщал се сред нощ в дома си, събуждал децата си и те ставали и слушали грозните думи, които им говорел. Ако Желка се обади нещо, веднага следвало бой. Не внасял нито лев за домът, а всичко изпивал. Желка трябвало да плаща наема и да се грижи за всичко: храната, облеклото на децата си. Мъжът й я бие, и като мълчи, и като говори. Започнала да се моли за помощ от небето, да излезе от този ад. Решила да зареже дома си и да стане калугерка в манастир. Заминава си майка й, която била единствената й утеха и се почувствала напълно самотна. Не намира никъде мир и спокойствие, и започнала да се моли на майка си да й помогне. При това безизходно положение, тя потърсила Учителя. След неделна беседа, тя Го помолва да я приеме. Той й казва да отиде при Него в който ден желае. Тя отида веднага на другият ден и Той я приема. Сядат един срещу друг и тя си изповядва живота, който живее като описва тежкото си положение. Учителят й казва, че нейното място е в семейството при децата, и тя и сега прилича на калугерка. Казва й да махне черният креп за майка си, защото тя е жива, и от този момент ще се явява нощем на мъжът й, и ще го съветва да промени живота си. - „Скоро живота ти ще стане добър!" Тя става, целува Му ръка и душата й се изпълва с голяма лекота.

Отива в дома си и започва да работи домашната си работа с любов и разположение. От същата вечер мъжът й взел да се оплаква, че майка й цяла нощ идвала при него и го съветвала да остави лошият си живот. Казва й: „Майка ти, като жива беше толкова кротка, тиха, а сега е много строга и само ме съди." Живота й почва да се оправя и то толкова скоро от срещата си с Учителя. Най-важното - мъжът й престанал да я бие и взел да й дава по малко пари за децата и нея. Тя почнала горещо да благодари наУчителя за голямата помощ, която дава на нейната измъчена душа. От големите страдания и боят, в нея се събужда интуицията - вътрешният й глас, който я ръководи във всичко. В 1938 г. бяхме заедно на езерата с Желка и дъщеря й Иванка. Дъщеря й беше по-голяма от нас, но болна от туберкулоза. Ходихме заедно на Пазар Дера на екскурзия и се върнахме в палатките до вечерта. На другата година 1939 г. дъщеря й почина. Желка остана със синът си. Мъжът й я напуснал. Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта.

12. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца. Ти го изпъди от него и той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца." Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва, Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея. Като си идва от работа, мъжът на първата сестра вижда, че жена му не дава никакви признаци на живот, коленичи на пода и започва усърдно да се моли на Учителя да помогне на жена му. Учителят се намесва и помага. Скоро жена му се

размърдва и идва в съзнание. След известно време, братът отива в София, посещава Учителя на Изгрева и го пита как е помогнал на почти заминалата му жена. „Аз приех сигналите за помощ и веднага се озовах при вас. В същия момент в болницата на град Сливен умря една жена. Аз взех нейното астрално тяло, вложих го в тялото на припадналата ти жена и тя се съживи. Ще следиш след колко време тя ще придобие първоначалните си качества."

13.Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб". Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване.Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това което желае" - и му дават да яде боб. На другия ден, той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта. Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание. Баща й, Георги Куртев се притича на помощ. Прави й компрес, отправя гореща молитва към Учителя, свързва се с него и положението й се подобрява. Учителят мислено му нарежда да купи хляб, сирене и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа. Сутринта Надка става здрава, бодра, купува заръчаната храна, отива в посочената къща и я предава на хората. Те я питат: „За изцеление ли носиш тази храна?" Тя отговаря: „Да, за изцеление" До вечерта е напълно здрава.

14.Цветана Ганчева работи известно време като есперантист в Централното ръководство на Българския есперантски съюз и отговаря за Варненска област. Тя често ходи в командировки, има дар слово и е оправна в работата си. Отива в Шумен при местния отговорник Петко Петков, лесоинженер, роден в Русе. С него свършват много работа, като създават дружество в Провадия и укрепват останалите в областта. Разхождат се по Шуменското плато в хубав слънчев ден и разглеждат историческите паметници там. След това отиват в квартирата му. Там той се преобразява, лицето му светва и започва да говори за характера и живота й, като описва подробно всичко. Казва й, че е вегетарианец. Правят среща с ръководството на областта, на която Цветана отговаря на всичките им въпроси и така подготвя условия да се проведе есперантският конгрес в Шумен.

Често Петко идва в София и дава на Цветана една беседа на Учителя. Тя я чете, но нищо не разбира, особено от упражнението, което е дадено в началото. При друга среща Петко я пита дали е разбрала беседата. Тя се амбицира и я чете девет пъти безуспешно. В същото време се кара непрекъснато със съпруга си. Вечерта той ляга и заспива, а Цветана омъчнена продължила да чете за десети път беседата. Към 23 ч. й става лошо, схващат се ръцете, краката и гърлото. Не може да извика за помощ, но очите й следят написаното в беседата, което се оказва, че се отнася за нейния случай. Казва се: „Когато двама - мъж и жена - се скарат много, по- чувствителният от тях се схваща и може да си замине. Единственият начин да си помогне е да се обърне към Бога и да каже три пъти: „Господи, помогни ми да изляза от това трудно положение." Тя казва три пъти мислено формулата и след няколко минути започват да се отпускат ръцете, краката и гърлото. Чувства прилив на сили в тялото си и се изправя. Благодари за чудното си спасение. Умът й се отваря и тя започва да разбира добре беседата. Прочита я докрай и остава възхитена от дълбоката и всеобхватна мисъл на Учителя. Впоследствие разбира всички беседи, които чете, стават й близки, познати.

Омъжва се малката й дъщеря Димитрина и отива да живее в квартал „Люлин". Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива, и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха. Както се любува на красотата, най-високият връх се разтваря на две и от него излиза голямо бяло кълбо, което започва да се върти бързо около върха. За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята. Цветана вижда, че всичко й е познато. Повтаря се картината от съня й. Вижда пътеката за Езерото на Чистотата и бързо тръгва по нея, като изоставя назад приятелите си. Излиза на поляната, на която играем Паневритмия, и вижда трите върха от съня си: Харамията, Езерният връх и връх Острец, от които излязло бялото кълбо с образа на Учителя. Тя благодари на Бога, на Учителя за любовта, която проявяват към нея и семейството й. Прекарва чудесно сред братската среда на Рила.

През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на Братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. В къщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си, тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода. Да отвори с лъжица или нож зъбите на дъщеря си, която е в безсъзнание и да сипва от отварата." След три дни пилорът се отваря. Тя чувства глад и започва да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди хранене пие по половин литър отвара от червен кантарион. След 10-ия ден отива на работа. Няколко месеца след това продължава да пие от билката.

Цветана Ганчева пожела да дойде на Езерата 2001 г. Тя си имаше много неприятности с мъжът си Марин, който яде без мярка и пие, от което често боледува. На село имат място, което обработват и мъжът й я вика да отиде при него да работи. Аз й казах, че може да си замине, и ако иска да остане да живее да отиде при него, а не да ходи на Рила. Предупредих я, че ако остане, ще има много неприятности с него. Тя отиде при него на мястото, и го спасява няколко пъти и Марин продължава живота си. За благодарност я тормози, създава кавги и разправии и иска всички да му се подчиняват, понеже взимал голяма пенсия - тавана. Цветана го отбягва и изживява много напрежения и заболява, и си остава в София. Става пишман, че му е помогнала да се продължи животът му. Веднъж като си мери кръвното, от апарата изхвръква някаква игла, и се забива в ухото й, подува се и има силни болки. Аз имам богат личен опит. Накарах я да вземе два големи памука и да ги топи в гореща вода и прави съгряващ компрес на ухото в продължение на половин час. Подутината й се пробива и изтича гной и тъмна кръв. При лекарски преглед се оказва, че е спукано малко тъпанчето. Викнах я да дойде при мене, но не смее, понеже времето е хладно, а ухото много чувствително. Накарах я да слага топъл зехтин вътре в болното си ухо, като опитва температурата му с езика си (това е противопоказно за съвременната медицина). Раната се затваря и почва да чува по-слабо. Започнах и я пратих при мой приятел Емил, голям специалист по ушни болести, който я завежда при негов приятел професор. Преглежда я и като разбира, че е вегетарианка, й казва, че няма да й правят операция, а ще оставят природата да я излекува до месец. Сега е почти напълно здрава.

15. През 1937 г. Гради Колев Минчев се разболява и от слабините му започва да тече гной и кръв. Той отива за помощ при доктор Жеков, който го намазва с мехлем и го карал да прави седящи бани по метода на Луи Коне, но положението му се влошава още повече. Той отива при Учителя да иска неговата помощ. Учителят му казва, че кръвообращението му е затруднено и много забавено и трябва веднага да почне да си мие краката до коленете с гореща вода сутрин и вечер. Гради прилага този съвет на Учителя. След един месец болестта му изчезва и раните му напълно заздравяват,

Учителят помага на много знайни и незнайни приятели за да излязат от своите тежки, болезнени състояния. Атанас Минчев, който живее при брат си Гради на Изгрева, е в много тежко състояние. Вдига висока температура и често изпада в безсъзнание. Вечерта положението му се влошава още повече и майка му Мария решава да отиде при Учителя да поиска помощ от него. Тя си мисли: „Как ще

безпокоя посред нощ Учителя, но ако той трябва ме приеме още няма да си е легнал." Тя отива към салона и вижда, че стаята на Учителя свети. Като приближава до стълбата, той слиза и идва до нея. Мария му описва положението на сина си Атанас и иска от Учителя да му помогне. Учителят й казва: „Всичко е наред." Тя се връща вкъщи и намерила Атанас дълбоко заспал. На другия ден сутринта той е напълно здрав и започва да се храни.

16. През 1940 година Наталия Чакова си счупва крака и ляга на легло. При нея отиват на посещение Савка Кермедчиева и Гавраил Величков. Както се разговарят, Наталия заспива и в стаята при тях влиза Учителя и сяда на стола. Той вдига крачола на панталона на десния си крак, същия който сестра Наталия била счупила, и започнал да го масажира. Масажът продължава около 1 час. След това Учителят подема разговор с Галилей по повдигнати от него въпроси. Наталия се събужда и се скарва на Галилей, че занимава Учителя със себе си, защото Учителят е дошъл при нея. Учителят се усмихва на тази критика и казва: "Понеже сестрата не беше тук, ние започнахме да си говорим," Няколко дена по-късно кракът на Наталия оздравява и тя започва да ходи свободно, без патерица. Това е един от методите на Учителя за физическо лекуване на учениците, чрез разтривка на собственият си крак - поемане на болката и възстановяване на кръвообращението.

17. Гавраил Величков често боледува от камъни в бъбреците. Веднъж получава силни болки и изпраща сестра си Веса при Учителя да иска помощ. Тя тръгва в 10 ч. сутринта, в 11 ч. е при Учителя и обрисува положението на брат си.Учителят й казва,че кризата му ще мине.Целува му ръка и си тръгва. Точно в 11 ч.

брат Галилей заспива дълбоко и непробудно. Сънят му продължава около 4 часа.Като става, камъчето изпада и кризата му минава. По време на дълбокия сън, той вижда Учителя над себе си, който му прави масаж на коремната област в посока на отделителната система, за да може да премине и излезе камъкът от него. Така той оздравява и кризата не се повторила повече.

18. В началото на войната, когато германците нахлуват в Белгия, Учителят в беседата си изнася случай за един убит белгиец, който не е записан от стенографките. Учителят говори за една душа, която се явява при него и страда неутешимо. Тя непрекъснато се моли на Бога, да й помогне, понеже върху тялото й

падна бомба и го разкъсва на части. Горещата й молитва я отвежда при Учителя, който в това време изнася своята беседа. Учителят я пита: „Защо плачеш?"Пострадалият младеж отговаря: „Господи, кажи ми какво става с мен? Къде ми е тялото?" Учителя му обяснява: „Тялото ти е тук, долу, пръснато от бомбата, която падна върху тебе." Младежът пита: „Ами какво ще правя сега без тяло?" „Аз ще накарам да съберат частите на тялото ти" - му отговаря Учителя. Скоро идват санитари и събират частите на едно място. Тогава душата на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче. Учителя се обръща към него и му казва: „Това тяло не може повече да те ползва." „Ами аз какво да правя без

тяло? Помогни ми. Каквото искаш, ще изпълня и ще съм ти вечно благодарен." Учителят му отговаря: „За да ти помогна, искам да ми дадеш едно обещание, но ще знаеш, че това обещание го даваш като пред Господа." Младежът промълвява: „Кажи Господи, какво искаш от мене?" Учителят пита: „Ти нали не обичаш войната -бомбите?" „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава

обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." - „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади - момче и момиче седят на една пейка и си приказват. Учителят ги посочва и казва: „Ето тези ще бъдат родителите ти, които ще ти създадат новото ти тяло и затова трябва да се въртиш постоянно покрай тях." Младежът благодари сърдечно на Учителя и остава при бъдещите си родители.

19. Петър Пампоров известен наш есперантист ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва:

„Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана: по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравява напълно.

Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува. Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш. Той е живеел близо до вашия дом."

20. Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителят се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук?" Тя отговаря,че нещо е подуто и не знае какво е. Той й казва да махне шалчето, извиква сестра Мария Златева (Здравка). Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво. На следващата беседа Учителят засяга този въпрос: „На някой хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива 2 пъти на ден сутрин и вечер, по един час, докато от болната, потичало пот като вода. След 9 дневно разтриване, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша.

21. Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох!" Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителят маха ръката си настрана и я пита: „А сега?" Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване.

На една екскурзия на бивака Ел Шадай, Учителят и приятелите са насядали на полянката. Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителят се обърнал към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си. При Учителя идва една млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си?" Учителят отговаря: „Ше го кърмиш!" Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителят казва: „Много добре, млякото е за теленцето," След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?" Той отговаря: „Ако искаш да стане човек ще го кърмиш три години."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...