Ролята на умът и сърцето в живота на човека

[blagodari]

• 454 • Ролята на умът и сърцето в живота на човека.

Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т. е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си – като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но да се моли някой разумен да го свърже. Няма по-страшно нещо за човека от това да го свърже някой глупак. Ще се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови да ви вържат. Сърцето казва: “Понеже познавам природата ти и знам че обичаш да риташ, първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървим, е каменист и щом риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за теб, и за мен”. Не е страшно да бъде човек вързан, но той сам трябва да се връзва и развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва; когато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, слушайте едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни в Живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Вързан подразбира съприкосновение с Реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с Реалността, без да се прилепи при нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т. е. се залепи за нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата.

Следователно, за да запазите равновесието си, вие трябва да слушате и сърцето, и ума си, за да знаете как да се връзвате и развързвате. За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужа с два символа: да бъдеш вързан, това значи да бъдеш посаден в земята, т. е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива, само когато е посадено в земята. На същото основание се казва, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Растенията са свързани със земята, т. е. живеят по пътя на сърцето. Животните са развързани от земята т. е. живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда. Животно е всичко онова, което се движи и освобождава от връзките на своето минало. За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже. Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Растенето е процес на свързване, а развитието – процес на освобождаване. Развитието на духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.