Изповедта като метод за изправяне на погрешките

[blagodari]

• 457 • Изповедта като метод за изправяне на погрешките.

За да изправи погрешката си, човек трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред други хора. За да се освободи от терзанията на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни. Такъв е законът. Една погрешка, една болка се лекува, когато излезе наяве. Например някой се разгневи и в гнева пореже пръста си; кой как го види, все го пита защо ръката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасте по-скоро. Той ще мине през много големи изпитания, но и много хора ще му се притекат на помощ. Едни ще му помагат, други ще го морализират, ще го питат защо е толкова глупав, защо не се въздържа и т. н. Всичко това той трябва да издържи, но в края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще видят погрешката му, но раната му мъчно ще зарасне, няма кой да му помогне. Когато изправя погрешките си, човек трябва да бъде смел и решителен. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, но за великия принцип, на който служи.