18_10 АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕБЕСАТА

[Albena]

АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕБЕСАТА

 

В Писанието се казва: “Направў тъй, както си видял.” Павел, който трябваше да организира християнската църква, биде заведен в третото небе и по това, което видя там, започна да учи хората.(9, с. 106)

 

Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е Любовта, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: “Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано.” И аз искам от вас да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно – да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото. И тогава всички недоразумения, които сте имали досега, сами по себе си ще изчезнат…

… Първоначално Павел беше горделив, но като позна Христа, мина през големи страдания. След като му удариха 5 пъти по 39 тояги, той каза: “Виждам, че с големи страдания ще вляза в царството Божие.” Тогава той се смири и се свърза с Бялото Братство. Казва се, че той се възнесъл до седмото небе. “Де е това небе? Ние не го виждаме. Ако е горе някъде, не можем да го видим.” Това небе е тук. Павел казва: “С тялото си ли бях, или без него, не зная, но видях и чух неща, които око не е видяло и ухо не е чуло.” Казвате: “Кой ще ни избави от това смъртно тяло?” Най-после Павел казва: “Сега съм във венеца на живота си.” И тогава Павел беше във вериги, но не се страхуваше вече.(99, с. 266-269)

 

Вие още не сте прекарали големи изпитания. За пример вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас имали ли сте изпитанията на апостола Павла? Удариха му 5 пъти по 39. И след като му удариха 5 пъти по 39, той каза: “Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие.” Тия страдания трябва да ги минем до седмата глава. Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, но след като му удариха 5 по 39, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията към човека, измени тона си и каза: “Има изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова.” И казва тогава той: “Не зная в тялото си ли бях, или извън тялото си бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде; но видях и чух неща, които не мога да ви ги изкажа.” Къде е ходил? – В Бялото Братство. Това той го нарича третото небе, бъдещата култура, и казва: “Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа.” За днешните страдания той казва: “Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тия страдания.” Йоан описва сегашното положение в Откровението, пише за онзи, новия град Йерусалим. Туй не е нещо фантастично, но нещо реално, което не се изменя. И при тия условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислете, че в туй Бяло Братство ще се учите само 5-10-15 години, но се изисква 1-2-3-5 и повече живота. Това е хубаво – има какво да се учи! И колкото повече време има да се учите, толкова по-добре.(67, с. 164)

 

Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора са влезли вече в космическото съзнание. Например, ап. Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на космическото съзнание на човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Например, Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва – днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на космическото им съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание “новото слънце”, а Христос се произнасял за него с думите: “И ще влея Духа Си.” На съвременен език това подразбира: ние трябва да съзнаваме, че космосът е жив, съставя нещо цяло и се интересува от нас дотолкова, доколкото ние се интересуваме от него. Той е цялото, ние сме неговите части. Казвам: когато човек влезе в космическото съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Обаче за това се изисква школа, методи за приложение.Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени.(86, с. 41)

 

Събирате само, а малко сеете. Но не в другите хора, а в себе си да сеете, във вашите градини. Павел, като ходи по третото небе, допусна се на един дявол да го изкушава. Той отишъл с Христа на небето, а на връщане бил толкова красив, че един дявол се влюбил в него и се оженил за него. Човек, който е в плътта, ходи към небето и към земята. Три пъти се моли Павел да се освободи от този дявол, но не е можал. Вземете поука в себе си да се борите с дявола, който е във вас. Той не може лесно да излезе, но вътре във вас се борете, да го победите… Христа трябва да Го създадете във вас. Той започва да се образува в душата, както детето се зачева в утробата. Може да Го пометнете, например, кога се разгневите, а туй зачеване става много рядко. Като дойде Христа във вас, и ангелите ще дойдат; като родите Христа, небето взема грижа за вас и вие ще бъдете в безопасност. Павел в седма глава (II Кор.) е на мъки, а в осма глава Христос се роди в него. Вашият стремеж е да родите Христа. Трябва да се научите на търпение, да сте смели, решителни, да сте готови да се жертвувате. Майка, която е страхлива, не може да ражда. Дяволът само гледа да убие във вас Христа, щом заченете. За Христос да сте готови на всички жертви! Като се роди Христос във вас, вие ще станете граждани на небето и ще помагате на Господа. Най-голямото нещастие е на човека, който не ражда. Раждането е в душата ви.(113, с. 19-20)

 

Обръща се пророкът и казва: “О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш!” Небесата в този смисъл показват онзи разумен живот, да се изяви Божественото в нас. Павел казва, че завесата, зад която са стоели тези мистерии скрити, се раздрала. Значи тези мистерии са станали явни на човечеството. По-рано Любовта, при слизането на човечеството, не е била тъй силно проявена, както сега – не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, в най-големите противоречия на живота, в най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Бог спрямо нас сега употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в по-раншни времена. Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега изпраща всички помощници да превързват тези счупени крака. Сега някои от вас излизат от болницата. Надолу вече няма слизане. Като сте падали, сега ще поемете пътя на вашето възлизане към Бога. Пътят на слизането е пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция – това е фазата на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен. Той ще бъде в помощ на Любовта. по-рано е било обратното, затуй трябва да турите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, и да изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.(10, с. 176)

 

“Един Господ, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас”(Еф. 4). Павел казва: “Това правих, защото слушах, изпълнявах мислите на Този един Господ, Който ми говореше за една вяра, вяра – по отношение на ума.” Едно кръщение – то значи да изпълняваш, да пренасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това, да те потопят в котела. Кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: “Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз пренасях добре, т.е. добре отговарях, защото добре проучвах уроците си.” Под “един Бог” се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: “В един Бог живеем и се движим”, т.е. в едно училище се учим.

“А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.” Павел казва: “Аз използвах тази Божия благодат.” Благодатта се състои в това, че във време на нужда по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начина, по които може да се говори: говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: “Да ядем, обедът е готов” – това е говорене на тялото. Е, добре, аз казвам: “Да се обичаме!” – това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както когато ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: “Да познаваме Христа” – това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Обяснете ми, като българи, как обичате и познавате Христа? У нас аз зная как е това, но ме интересува за България… Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: “Аз победих света.” Другата победа – над плътта, Той е оставил за вас. Има три неща, които спъват живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзката между човека и света и светът е връзката между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но майката скъсва този телеграф и кореспонденцията се е прекъснала. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: “Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.” Под “всички небеса” се разбира появяването на Бога в целокупността на човешкия живот.(61, с. 157)

 

Всички хора са призвани на Земята да работят, затова те трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: “Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Същевременно Христос казва: “Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде плод.” Това значи: човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота, той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората, ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание. За всичко това обаче се изискват посредници, жици – както при радиото… Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно преустройство. Това и в Писанието е казано: “Бог създава нова земя и ново небе.” Всичко, което сега виждаме на земята, ще изгори, ще се претопи и от него ще се създаде нов свят. Павел казва какви трябва да бъдем ние, когато тази земя се претопи. За това обаче от съвременните хора се изисква едно верую, основано на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина, които действат сега в света.(27, с. 57)