Jump to content
Светулка

9. Симеон Марков

Recommended Posts

9. Симеон Марков

Симеон Марков от град Русе * по време на Първата световна война е на фронта на първа позиция в окопа. Чува един вътрешен глас: „Ти ще дойдеш скоро в София и ще ме намериш на улица „Опълченска" N66." Той се усмихва и си мисли: "Как ще отида в София, когато никого не пускат от фронта?" На другия ден го раняват, изпращат го в София на лечение в Александровска болница, където прекарва 15 дни. След изписването му си спомня за гласа и отива на посочения адрес. Учителят го приема в стаята си. Сядат и той го пита: „Как се казваш?" Симеон Марков не му отговаря, но си мисли: „Ако ти си същият Дух, който ми говори на фронта, в окопа, ще ми кажеш името." Учителят втори път го пита и той пак му поставя мислено своя въпрос. Тогава Учителят високо му казва: „Симеоне!"

Така Марков се запознава с Учителя и Братството и цялото му семейство започва да работи, да прилага в живота си братските идеи.

След края на войната Симеон и брат му Стойо работят в комуната, която Русенското братство организира в местността Свирчовица. Другите трима братя са търговци на бакалски стоки в Русе. Много трудности имат в комуната, но работят добре, с любов и получават богата реколта от плодове и зеленчуци. Често братя Маркови идват в София и ремонтират кухнята и салона на Изгрева. Учителят нарежда на Начо Петров, домакин на Братството, да им плати надници за извършената работа. Те категорично отказват да вземат парите, като заявяват, че работят безкористно за Братството. През 1943 г. Симеон Марков трябва да купи от Германия някаква машина за пръскане на лозята. Той отива при Учителя на Изгрева да се съветва дали да замине в Германия, където съюзниците са започнали интензивни бомбардировки. Учителят му казва: „Вие много пъти сте работили безкористно за Братството и можеш спокойно да отидеш. Бялото братство е с тебе." Той отива в Германия, купува нужната машина и се връща благополучно. Посещава Учителя и му благодари за помощта.

Оплаква му се, че няма къде да продават хубавото грозде, което произвеждат в голямо количество. Учителят го изглежда сериозно и му казва: „Отсега нататък всичкото ви грозде ще отива за Русия." Две години след това пророчеството на Учителя се сбъдва и всичко най-хубаво, произведено в България, отива за Русия. След 9 септември 1944 г. магазинът им е национализиран, а и работата на лозята значително намалява.

Един по един братя Маркови напускат този свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×