Jump to content
Светулка

13. Никола Гръблев

Recommended Posts

13. Никола Гръблев

Един от най-смелите, предани и изпълнителни военни в Братството е Никола Христов Гръблев, роден на 11 януари 1893 г. в Габрово.** Баща му е пощенски раздавач и загива в избухналата Балканска война. Никола остава сирак и се грижи за майка си и двете си сестри. Семейството им минава през голяма мизерия.

*Виж « Изгревът» том III стр.36-39; том Vстр.539-541; том VII стр. 366-367,369-370; том IXстр. 169-170, 408-410.

** Виж « Изгревът» том VI стр. 137-157; том XIII стр.598-602; том XVII стр. 695-698.

 

Той става обущар и овладява добре занаята. Свързва се с левите течения - комунистите, и много пъти им помага. В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине.

Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност. Отначало те не му вярват. Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици - шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ. Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия. Дава им храна и оръжие и те тръгват в тъмната нощ. На другия ден към 10 ч. идва френският генерал в казармата, за да ръководи акцията, вдига страшна врява, че руснаците ги няма. Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат. Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира. Завръща се в България и в неговата част идва съюзническа комисия да проверява и иззема оръжието, което българите имат в казармата. Един склад, пълен с оръдия, е заключен. Извикват началника Гръблев и той веднага заповядва: „Да се разбие складът!" Комисията, като чува тази строга заповед, му предлага да не го разбиват, а като намерят ключа на другия ден, да го отворят и проверят. През нощта българите измъкват всичките оръдия и ги скриват на друго място.

Скоро след това Гръблев се среща с Учителя и променя съзнанието си. Още от малък той имал голяма сензитивност. Често заспивал прав и макар че два пъти го викали силно, той не отговарял. Събудили го с шамари. Имал много сънища, свързани с миналите му прераждания, които показват, че той е бил военен през много животи. В 1393 г. при падането на Търново е бил обезглавен заедно с останалите боляри. Няколко пъти сънувал един въздушен бой в Атлантида, където бил свален самолетът му и той загинал. В този си живот той е много смел и изпълнителен военен, готов на жертви.

След погрома на Септемврийското въстание през 1925 г. Гръблев спасява 54 задържани видни комунисти, настанени в конски вагони до пристанището в Бургас. Постоянно ги разпитват и изтезават, за да дадат показания и да бъдат съдени. През нощта тези вагони се пазят от военните. През април 1925 г. полицията решава да изведе част от тях на разстрел. При капитан Гръблев идват двама души от София, които го предупреждават, че вечерта ще искат да вземат по списък определени комунисти и да ги избият. Те му казват, че само тази вечер е фатална - взети са всички мерки за после и го молят да направи каквото може, макар че той им обяснява, че току що се освобождава от наряд.

Посетителите си отиват и Гръблев, който още от Априловската габровска гимназия е свързан с комунистите и Фердинанд Митов Козовски, решава да жертва своята глава, но да спаси обречените на разстрел. Отива при своя приятел Шукеров и го моли да си разменят дежурствата, понеже имал важна работа и той да застъпи вечерта. Приятелят се съгласява, разменят паролите си и капитан Гръблев провежда развода в 2 ч. след обед на нощния наряд, като заповядва никой да не се доближава до вагоните с арестувани. Казва на дежурния телефонист, ако го търсят и дойде началникът му полковник Пенев, да го извика от мястото, на което се намира. Вечерта отива в една хубава беседка, обрасла със зеленина, където прекарва в размишление до 4 ч. сутринта.Посред нощ идва полицията начело с полицейския началник Баладински и иска да вземе от вагоните 54 души, но часовите не позволяват без заповед на Гръблев. Започват да го търсят, но не могат да го намерят. Най-после Гръблев идва и началникът на полицията му нарежда да предаде 54 души по списък, за да ги откара в София. Гръблев го пита има ли писмена заповед. Той му казва, че няма. Тогава Гръблев им нарежда в срок от 2 минути да напуснат вагоните. Заповядва на караула да приготвят бомбите и да се подготвят за стрелба. Полицаите добре познават този капитан, който не си поплюва, и бързо се оттеглят. Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява. Началникът на гарнизона - полковник Пенев, иска да го хвърли в морето и му заповядва да остави оръжието си на бюрото. Гръблев смело му казва, че два пъти се е клел на Борис и Фердинанд да служи честно на родината и точно е изпълнил получената от него заповед да не допуска никой през нощта да вземе от задържаните, без негова писмена заповед. „Клетвопрестъпник и изменник на Отечеството си не съм бил. Правете с мене каквото искате. Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със заповедта за смяна на караула. Пенев се замисля и с глух глас казва: „Не, няма да подпиша." Нарежда на Гръблев да се опаше и довърши дежурството до вечерта. Сяда, замисля се и му казва: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. Свободни сте да продължите носенето на гарнизонния наряд." Гръблев отива да си довърши дежурството. След обяд идва нареждане от София задържаните да бъдат откарани в Сливенския затвор, което се изпълнява след няколко дена. Смелостта му не позволява на Пенев да смени караула, за да бъдат изведени и

избити комунистите без съд.

През есента на 1921 г. Гръблев е преместен в Търново, където му е възложено да отговаря за санитарните материали и лекарства, които идват в града и се разпределят за целия военен окръг. Нареждат му да освободи един вагон с медикаменти, пристигнали на гарата. Той извиква един войник при конюшнята и му нарежда да оседлае млад кон, който той му посочва. Войникът се спира и му казва: „Ваше благородие, този кон не е оседлаван още, айгър е и е опасно да се качва човек на него." Гръблев строго заповядва: „Него ми оседлай!" Доста трудно се качва на коня и се отправя към Марно поле. Там препуска дълго време, докато го изпоти и измори и тогава отива на гарата. Оставя го в ръцете на двама войници да го държат. Свършва си работата и тръгва обратно, като държи здраво юздата. Среща един колега, който го заприказва, и той несъзнателно отпуска леко юздата. Конят се поосвобождава, захапва мундщука, изпръхтява и препуска в галоп (казват, че когато необязден кон се освобождава от юздата, той ослепява и не вижда накъде галопира). Насочва се към моста на река Янтра, а Гръблев едва се държи на седлото. На моста стои една жена, която връзва чорапите си с въженце. Като вижда, че конят лети право към нея, тя изпищява. Чувайки нейния предсмъртен вик, Гръблев разбира, че загива и казва: „Учителю!" Той вижда Учителя пред себе си, че хваща

коня за юздата, спира го и го завъртва под прав ъгъл, като прескача уплашената жена. Конят след малко продължава бавно да се движи по моста. По това време на Изгрева Учителят и Савка работят в приемната му върху една беседа. Изведнъж Учителят се изправя и казва: „Брат Гръблев е в голяма опасност." След малко отбелязва: „Спасихме го. Мина опасността вече." Тогава Савка си отбелязва датата и часа на случката. На другия ден при Учителя идва Елена Иларионова от Търново да се сбогува с него и приятелите. Савка й разказва за случая. Моли я да разбере какво се е случило с Гръблев на посочената дата и час. Иларионова се връща в Търново и веднага тръгва към Гръблев надолу по баира. Гръблев, като научава, че тя си е дошла от София, тръгва към нея да я види. Обикновено той ходи при нея на посещение. Срещат се по средата на пътя и Еленка го пита какво му се е случило преди няколко дена следобед. Той й разказва случая, но не й открива, че е видял Учителя, който хваща, обръща и спира коня.

Учителят отива с Никола Гръблев и брат Христов на екскурзия на Витоша, на бивака Ел Шадай. Закусват и разговарят. Изведнъж Учителят се изправя и казва: „Тръгвайте да си отиваме!" Те веднага потеглят за „Опълченска" N66. Учителят става много строг и сериозен, затваря се в стаята си и не приема никого. Братята му правят супа, но той се показва на вратата и казва: „Нямам нужда от супа!" Няколко дена никого не приема и с никого не говори. Една сутрин, когато Гръблев влиза в дома на „Опълченска"N66, Учителят се показва на вратата и казва: „Разберете, че Учителят го няма. Аз съм един от най-добрите негови ученици и пазя тялото му." След това затваря вратата.

Приятелите се разплакват и изпадат в голямo отчаяние. На обед Учителят пак не желае да яде. На другия ден Учителят отваря вратата на стаята, приятелите влизат при него и започват разговор. Той им казва да не плачат и тъжат, защото Учителят има работа. „Отворете една беседа - им казва той. Как ги разбирате тези работи вие?" Започва да им говори: „Горе ние тия неща ги разбираме не както вие ги разбирате на Земята." Започват да му задават въпроси и той отговаря на всичките. Когато става време да си тръгват, приятелите се приближават към него, за да му целунат ръка, но той ги спира като им казва: „Стойте настрана от мен, за да не пострадате. Тялото ми е голям огън." На следния ден Учителят излиза от стаята си усмихнат, благ, подава им ръка да я целунат и казва на братята и сестрите, че са преживели голяма тъга, но в това време той е присъствал в Съвета на Боговете. При една среща с Учителя Гръблев го пита за бъдещето си и не е ли време да се ожени. Учителят му отговаря: „Има хора женени, но са неоженени. Има хора неоженени, но са оженени." Той нищо не разбира от казаното. Харесва една девойка на име Иванка от Габрово и пита Учителя дали да се ожени за нея. Той му отговаря: „Разбойници ли искаш да раждаш?" Гръблев не се вслушва в съвета и се оженва. Раждат му се двама синове, които в училище започват да правят големи пакости. Често жена му е викана от учителите. Няколко пъти искат да ги изключат. Положението става нетърпимо и Гръблев отива за съвет при Учителя. Той му обяснява: „Това са най-големите пирати в Средиземно море, от които са се страхували английската, френската и испанската флота. Вземи френският „Ла рус" и там ще ги намериш. Гръблев намира тези корсари в енциклопедията, образите на които напълно се покриват с тези на неговите синове. Положението се нормализира и те успяват да завършат гимназия.

Гръблев участва активно в братския живот и подпомага комуните с храна. През ноември 1921 г. Учителят му дава задача да излиза нощем без оръжие и кон и да обикаля постовете, да разчита само на Бога, вълците няма да го изядат. Като началник на охраната на румънската граница смело обикаля постовете, въпреки големи глутници бели вълци. По време на обхода той се моли и живо си представя образа на Учителя пред себе си. Вълците се хвърлят към коня му, но устата им се схващат и не могат да захапят краката му, а само се допират до тях. По същото време войниците се движат по няколко, въоръжени с бомби, и едва се отървават от гладните вълци. През 1929 г. Дунав замръзва и десетократно повече вълци преминават към България. Гръблев продължава да обикаля постовете без оръжие и кон. Той използва най-силното вътрешно оръжие, дадено му от Учителя -молитвата.

Нарядът му е бил: 1. Добрата молитва; 2. Псалом 91; 3. Отче наш;4.Псалом 23 и 133; 5;

Формулите:

Няма Любов като Божията любов, само Божията любов еЛюбов. (3 пъти).

Няма Мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е Мъдрост (3пъти).

Няма Истина като Божията истина, само Божията истина е Истина (3 пъти).

Няма Правда като Божията правда, само Божията правда е Правда (3 пъти).

Няма Добродетел като Божията добродетел, само Божията добродетел е Добродетел (3 пъти).

 

Няма Слава като Христовата слава, само Христовата слава е Слава (3 пъти).

Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила Божия (3 пъти).

Молитвите е казвал в помещението, а след като излизал - формулите.

Ходейки, той чувствал една вътрешна промяна на радост и любов към вълците и желание да ги среща. Минавайки покрай глутница вълци, насядали на снега, те даже не го поглеждат и не отиват към него. Така той побеждава страха. Учителят казва за него: „Брат Гръблев е смел." Гръблев има много случаи в живота си, в които проявява своята храброст. На 9 септември 1944 г. видният комунист - Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването, на който окръг иска в България. Той отива при Учителя радостен и му казва за направеното му предложение. Учителят го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на Братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва.

Взима дейно участие в Отечествената война. При Скопие под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия, Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа. Гръблев е награден с няколко ордена.

След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти - големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил и го карат отново да кандидатства. Тогава Гръблев написва писмо до ЦК на ВКПБ и БКП за спасените от него руснаци и български комунисти.

След няколко дена идват две големи делегации - българска и руска, и му предлагат голяма парична награда. Той се отказва от наградата, но иска синът му да продължи образованието си в университета. Добромир веднага е приет за редовен студент и завършва естествени науки. Гръблев има богат вътрешен духовен живот. Често се излъчва и заедно с ръководителя си работи. Една вечер му казва да си легне веднага. Излиза от тялото си и отива в Америка, където в една блатиста местност е паднал самолет и част от пътниците падат в тресавището. Той се спуща да помага на едно красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал. Тя въздъхва и идва в съзнание. Чува се говор на спасители и Гръблев и ръководителят му се оттеглят. Гръблев пита защо не му е позволил да помогне на красивото момиче, а го е насочил към друго. „Единственият човек, който при тръгването на самолета направи молитва и се обърна към Бога, беше тази, на която те накарах да помогнеш и тя ще оживее."

По време на процеса срещу Братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят. На 24 май 1968 г. той си заминава от този свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×