18_11 АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НИЕ

[Albena]

АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НИЕ

 

Не казвайте, че Бог не съществува! Питам: как можете да Го отречете? Той изпълва цялото пространство. Вашият живот, както и животът на всички народи, се дължи само на Него. Бог не е нито българин, нито от друга някоя нация, нито пък някаква религия може да Го определи. За Него не са необходими никакви религии. Ние за Бога сме познати дотолкова, доколкото изпълняваме Неговия закон. Понеже Бог е същество на абсолютната свобода и разумност, вие имате с Него толкова допирни точки, доколкото се интересувате от Него, от тази разумност, от тази свобода, от Неговата Любов, която служи като общ подтик на цялото човечество. При това положение всякога ще имате Неговото съдействие. И тогава достатъчно е да изпратите в света само една добра мисъл, за да ви повдигне. Повдигането на хората понякога зависи от мислите, които Бог изпраща към тях. Когато някой човек е съвсем загазил и е непоправим в себе си, тогава Бог му изпраща една мисъл, която го повдига. Тогава с този човек може да стане същото, каквото стана с ап. Павел, който гонеше християните. Но Бог го срещна, свали го от коня и тогава той рече: “Кой си Ти, Господи?” – “Аз съм Този, Който беше в Христа, не отивай да Го гониш! Ти трябва да вземеш друг път в живота си.” И Павел се подчини. Оттам насетне Павел стана познат на всички. Ако той вървеше в “правия път”, никой нямаше да го знае. Така стана знаменит. Той казва: “Аз умрях, а в мене сега живее Христос. У мене умря онова, злобното, и заживя Христос. И сега всичко считам за измет освен да позная Христа, да позная Божествената Любов, която издига хората от сегашното им положение.” Мисълта, която искам да ви оставя и върху която трябва да работите, е – да не се безпокоите за живота си, който имате. Всеки от вас трябва да се радва в това положение, в което се намира…(49, с. 223)

 

Ще кажете, че трябва да осигурите бъдещето си. Оставете бъдещето настрана! То се определя от настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бъдещето. Осигуряването е стар метод. – “Какво ще стане с човека?” – Това, което никога не е очаквал. Апостол Павел казва: “Око не е видяло ухо и не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” Следователно задачата на човека не се заключава в неговото осигуряване, но в свързването му с Бога. Като обикне Бога, човек се свързва с Него и си осигурява такова светло бъдеще, каквото никога не е предполагал. Като знаете това, не се безпокойте за непотребни неща. – “Какво ще стане с нас?” – Каквото стана с Христос, това ще стане и с вас. Каквото стана с апостолите, това ще стане и с вас. Христос мина през големи страдания и после възкръсна. Ап. Павел беше голям оптимист. Той мислеше, че лесно ще влезе в Царството Божие, но като го биха няколко пъти, каза: “Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.” Ако във времето на Павел беше мъчно влизането в Царството Божие, в нашето време е още по-мъчно. Сегашният век носи по-големи мъчнотии и страдания на човечеството. Ние сме в края на века, когато старото отминава времето си и отстъпва на Новото. Това време носи големи, но велики страдания. Човек се пробужда, отправя погледа си нагоре, към възвишения свят, където е сигурността и щастието, което търси.(116, с. 101)

 

Бог изисква от нас служители… Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието ап. Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че Той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1-2 минути или за 1-2 секунди, или най-много половин час и след това любовта изчезва.(83, с. 173)

 

Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината, това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници. Някои казват: “Скромни да бъдем.” Не, велики работници! Някои цитират думите на Павла: “Велики работници да бъдем!” Но не такива, каквито по времето на Павла. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.(37, с. 83)

 

Ап. Павел казва: “Всичко считам за измет, за да позная Господа Исуса Христа.” Мнозина казват,че имат такава опитност. Не е достатъчно само веднъж да си изпитал стремеж към познаване на Христос. Този стремеж трябва да бъде постоянен. Който търси Бога, трябва да Го търси отвътре, а не отвън, по механически начин. Търсите ли великото в света, не трябва да се безпокоите. Ако се безпокоите, няма да Го намерите. Някой иска да се покаже добър, справедлив, любящ и т.н. Щом пожелае да се покаже такъв, той изгубва и това, което има. Човек е само проводник на Любовта, но не е Любов. Ето защо, радвайте се, че Бог се проявява чрез вас. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си от Любов, без да мислите, че Любовта е ваша. Казано е в Писанието: “Бог е Любов.”(116, с. 160)

 

Сега, като говоря за Бога, аз разбирам Бога като едно възвишено начало, не само външно от нас, нито само вътрешно, но и външно, и вътрешно начало, с Което всички ние сме едно. Идеалът у нас е това висше съзнание, което казва, че у хората има нещо Божествено. И когато някой човек ви обича, той не е човекът, но той е Бог в него, Който ви обича. Когато някой жертва нещо за тебе, това не е човекът, но той е Бог в неговата форма, Който ти се усмихва отвън. Той се усмихне малко и пак си замине. Срещнеш друг човек, пак ти направи добро и пак си замине. И всички те питат: “Познаваш ли го?” Никой от вас не си и задавал въпроса: какво да отговори, когато Господ го пита: “Познаваш ли Ме?” Вие казвате: “Не зная!” Когато Христос запита ап. Павел “Познаваш ли Ме?”, той каза: “Кой си Ти, Господи?” Христос му каза: “Аз съм Този, Който бях в Иисуса, Който беше в Христа.” И след това ап. Павел каза: “Всичко считам за измет, освен да позная Онзи, Който беше в Исуса, Който беше в Христа.” Оттам насетне ап. Павел имаше сила. Ап. Павел изигра своята роля, и много добре я изигра! Сега вие ще изиграете вашата роля. Аз нищо не казвам, но питам: как вие ще завършите вашата роля? Ако останете само като Савел, нищо няма да придобиете, но ако станете Павел, тогава ще придобиете сила. Ако Савел не беше паднал от коня си и не беше питал: “Кой си Ти, Господи?”, никой нямаше да знае името му, но като падна от коня, всички го узнаха и тогава той стана апостол Павел. Днес ап. Павел е един от най-видните апостоли и всеки чете неговите послания. На всички онези хора, които имат съзнание като на ап. Павел, имената им ще бъдат записани не само в сегашната история, но в историята на вечността или в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят. Имената им ще бъдат записани в историята на съвършените души, където няма никакво забравяне.(49, с. 85)

 

Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени. Той отиваше от Йерусалим за Дамаск – един културен център, и падна от коня си. Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: “Савле, защо Ме гониш? Защо гониш Моите хора?” Савел запита: “Какво искаш от мене, Господи?” Казвате: “Тогава всички да станем болшевици”. – Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици. Но болшевизъм, който убива хората, не е истински, това е революционерство.

Савел е бил голям консерватор. И до днес още вие сте от партията на Савла. Мнозина отивате в Дамаск, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят. Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, полето на мъдростта. Той не отиваше за Йерусалим, дето Христос опита любовта на хората. Всеки човек се е качил на своя кон и отива за Дамаск, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи. Чрез тях ще се домогне до мъдростта и хармонията в света. Не става ли същото и в природата? Окапват старите листа и нови се явяват. Така старото се обновява и освобождава от противоречията на живота…

Савел е човек, който постоянно се пълни и изпразва, като месечината. Буквата “С” означава закон на промените.Тя реже като нож, като трион. Когато режете лозето с трион, то започва да сълзи. Ако името ви започва с буквата “С”, нека се смени тая буква с “П”. Изобщо, ако работите ви не вървят добре, променете името си: от двусрично, направете го трисрично или четирисрично. По-добре е да увеличавате сричките на имената си, отколкото да ги съкращавате.

Днес всички хора сме като Павла, без коне. И Павел пита какво трябва да се прави. Всички трябва да отидем в Дамаск – мястото на разумността, на растенето. Дамаск е равностранен триъгълник, т.е. закон на равновесие. Тук силите действат еднакво. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове.(35, с. 76-80)

 

… Давайте място в себе си на най-малките подтици. В тях е скрит Божественият импулс. Ако давате място на големите подтици, те ще ви завлекат. Ще кажете, че искате да придобиете Любовта на Христа. Откажете се от това грандиозно желание. Колцина от вас познават Христа? Кой от вас се е разговарял с Него? Вие нямате даже опитността на Павла. Само в едно отношение имате неговата опитност, а именно: всички сте гонили Христа в себе си, паднали сте от коня и сте ослепели… Човек, на когото сърцето не се е запалило от Любов, не познава Бога. И в Писанието е казано, че докато сърцето на човека не е запалено и не гори като свещ, той няма вътрешно познаване на Бога и на Христа. Аз не искам да кажа, че вие абсолютно не познавате Бога и Христа. Познавате Ги, но отчасти.(122, с. 128)

 

Вие ще бъдете зрители на тази нова култура, на туй Божествено благо и ще разберете, че вътре във вас, във вашите сърца, във вашите умове, във вашите души има нещо ново – туй, за което не сте сънували. И Павел казва: “Има нещо, за което не сте нито помисляли, нито сънували.” И онова, което Бог ви е приготвил, то е скрито във вашите души.(38, с. 121)

 

Ап. Павел казва на едно място “надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго”. Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има едного, от когото да се научите. Ако майката не ни научи, отде ще дойде това знание? И този закон е верен: съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири.(67, с. 97)

 

В Школата ще ви дадат следните задачи: в продължение на цяла година да не помислите нищо лошо, да не отправите към никого едно лошо чувство и да не извършите нито едно лошо действие. Отношенията ви през цялата година да бъдат най-благородни, да почиват на взаимно уважение и почитание. Ап. Павел е казал: “Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг.” По този начин вие ще поставите здрава основа в живота си за разрешаване на задачите си правилно, чрез висшата математика. Няма мъчнотия в живота, която ученикът да не може да реши.(43, с.128)

 

Павел, който гонеше последователите на Христа, след време стана вярващ, един от великите апостоли – приятел на Христа. Онези, които не гонеха Христа, не станаха християни. Ако и вие имате неприятели, отнасяйте се с тях, както Христос – със Своите неприятели. Той запита Савла: “Защо Ме гониш? Какво имаш против Мене?” Веднъж сте тръгнали в новото учение, ще знаете, че то е великият закон на Любовта. Досега Любовта е действала механически, а сега действа органически. Значи, необходима е органическата Любов.(69, с. 241)

 

… Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Светията даже не забелязал, че го ударили – не мръднал нито един мускул на лицето си. Ако можете да понесете изпитанията си в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони. Той даже не счел за нужно да си повдигне очите. Защо? – Христос живее в него. Затова и вие не търсете Христа отвън, но вътре във вас. Ако някой път видите Христа отвън, това е отражение само, в огледалото Го виждате. Писанието казва: “Бога никой никога не е видял.” Ап. Павел казва: “Сега ние знаем Христа не тъй, както едно време, когато е бил на Земята.” Когато Христос се явил на Павла, той паднал от коня си. Трябва да има един Ананий, който да отвори вашите очи. Сега Христос, Бог ви се изявява отвътре. И радвайте се, че Божието присъствие е такова. Някой казва: “Защо не мога да видя Христа?” Не бързайте, ще дойде време да Го видите. Не трябва да Го видите преждевременно. Всички неща трябва да стават на своето време. Тъй както Бог сега ни се открива, това е най-добрият начин. Ще слушаме Неговия глас, който говори тихо и мълком вътре в нашето съзнание. И най-малкото, което ни се казва отвътре, трябва да го изпълним.(131, с. 123)

 

Изучавайте кабалата, геометрията и математиката, за да разберете отношението, което съществува между доброто и злото. Само така ще дойдете до положение да гледате на тях като на две мощни сили, без които човечеството не може да се развива. – “Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?” – Няма защо да си обяснявате това. – “Как да ги примирим?” – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: да се ползвате от доброто и злото като две разумни сили. Христос казва “Не се противи на злото!” Павел казва: “Побеждавай злото чрез добро!” Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – “Ще убия змията.” – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота. Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: “Всичко, каквото Бог е направил, е добро.” Че имало бедни хора на земята, това не е зло. Бедните хора са почитани от Бога.(1, с. 239)

 

Пазете душата си, за да не влезе в нея някакво горчиво чувство. Кой е коренът на всички злини? Коренът на всички злини е сребролюбието; коренът на всички злини е тщеславието; коренът на всички злини е съмнението; коренът на всички злини е гневът; коренът на всички злини е безверието. Ап. Павел казва: “Коренът на всички злини е сребролюбието.” Луната е свързана със среброто. Много хора обичат да наблюдават месечината, но тя събужда злото в душата на човека. Защо ап. Павел казва, че коренът на злото е сребролюбието, а не любовта към желязото, например, или към златото? Освен това той казва, че двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища. В това отношение луната е символ на двоеумния човек. Луната е много непостоянна в своите проявления. Тя е причина за големи пертурбации в природата. Много хора са удавени от приливите и отливите, които стават в моретата. Тези приливи и отливи се дължат на влиянието на луната. Тя влияе и върху много хора, наречени лунатици, някои от които са пострадали в тези особени състояния. При все това мнозина казват: “Красива е луната!” Тя е красива само за умните хора.

И тъй, човек не трябва да бъде като луната двуличен, двоеумен. Едно лице, един ум трябва да има той! Бъдете с едно лице като слънцето, което дава светлина и топлина даром на всички! Луната постоянно се мени – ту се пълни, ту се празни. Като се напълни, тя представя нещо подобно на слънцето, но скоро след това започва да намалява, докато се изгуби съвършено и казва: “Сега нищо не давам!” Не се минава много време, и тя отново показва част от своето лице във вид на сърп. Учените хора се ползват от промените на луната за определяне на времето, а времето пък определя течението на живота. Добрият живот на човека се определя от слънцето, а лошият живот – от луната. В невидимия свят има една книга за всеки човек, в която се отбелязва положението на луната (когато човек греши) и положението на слънцето (когато човек върши добро). По звездите пък се определя как човек може да направи някое изключително добро. Всяка звезда служи като символ на това специално добро, което човек може да направи в своя живот. Коренът на злините е сребролюбието, т.е. коренът на злините е двоеумният човек, който е непостоянен в своите пътища. Оттук казвам: който иска да прогресира като ученик и да придобие повече знания, той трябва абсолютно да се освободи от лъжата.(138, с. 10-12)

 

… Има още по-велика музика, Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш на жена си: “С мене всичко е свършено, отсега нататък ще служа на Господа.” Ап. Павел се моли на Господа, плака, като казваше: “Господи, доста са моите тръне…” Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе на училище – да чуе тази музика, и като се върна, той каза: “Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И сега вече не живея в седмата глава, но в осмата.” Сега аз бих желал всички, като Павла, да отидете на небето. Ще кажете: “Може ли?” – Всеки един от вас може да отиде на небето. Христос е готов да ви вземе на небето да присъствате там на концерта и като се върнете, да говорите като Павла. Но на вас това ви се вижда невъзможно. Вие казвате: “Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови.” – Как, от 2000 години не сте готови за един концерт? – “Ние сме големи грешници.” – Това е измама на Черната ложа. Никакви грешници! Ние любим Бога – нищо повече! Да не ви забавляват с това, че сме грешници.(106, с. 220)

 

Истинският пророк трябва да предсказва бъдещето – но доброто, което иде. Той трябва да предскаже, например, че се създава нов континент, в който хората пак ще живеят. Значи те няма да умрат, но ще преминат от един свят в друг. Друг пророк трябва да предскаже, например, че някой параход ще потъне, ще претърпи катастрофа, но всички пътници ще бъдат спасени, друг параход ще им дойде на помощ. Такива предсказания имат ли смисъл? – Имат смисъл, разбира се, защото всички хора от потъващия параход, които са били спасени, или пък всички хора, които са се преселили в новия континент, са живи свидетели на пророчествата и ще кажат: “Така предсказаха еди-кои си пророци и така стана.” Иначе ако пророкът предскаже, например, че цяла Европа ще загине или че еди-кой си параход ще потъне и неговото пророчество се сбъдне, кой ще остане да свидетелства, че думите на пророка са истински и верни? Според неговите предсказания няма да остане жив човек на земята! Щом е така, и думите му ще останат непроверени. Когато ап. Павел пътувал с един кораб по Средиземно море, той предсказал, че този параход ще се разбие и ще потъне, но всички пътници ще бъдат спасени. И така излязло. Явила се буря, която разбила кораба, но пътниците били спасени. Тази случка е описана в “Деянията на Апостолите”. Ако всички пътници в този кораб бяха потънали, кой щеше да разправя пророчеството на ап. Павла? Сега и вие, като предсказвате, пазете следното правило: гледайте всички пътници от потъващия кораб да стъпят благополучно на острова на спасението, за да разправят после за вашето предсказание.(117, с. 78)

 

Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: “Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него.(135, с. 167)

 

Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малките до най-големите, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т.е. за идване Царството Божие на Земята. Ап. Павел казва: “Горко ми, ако не проповядвам!” Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения, и трета – за духовния свят. Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.(100, с. 189)

 

Ще се стремите всички да бъдете силни. Когато ап. Павел казва: “Аз се хваля със своята немощ”, то значи да бъдете немощни в злото, но силни в доброто. Като хванеш нещо, да го направиш. Силни да бъдем, значи да контролираме всички свои клетки, да направляваме всички свои мускули във всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате.(10, с. 204)

 

Тази сутрин, като теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие кой да го замести и избраха Матия. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матия, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по-голяма работа? – Павел. Щом имате две мнения и теглите чопа, 50% е вярно. Чопът ви не може да разреши въпроса. Вие ще теглите сега всички, за да разрешите една мъчнотия, но тя е 50% разрешена. Тогава мислите ли, че в тегленето на чопа всички са попаднали на мястото си? Значи работата, която вие сами можехте да направите, вие я възложихте на Господа, и ето, Той пак я разреши.(10, с. 149)

 

Според мен истински философ, писател или поет е този, който сам представлява написана книга. Не представлявате ли вие написана книга (от която хората, като четат, да се учат), всичко друго, което на хартия сте написали, след вашето заминаване от този свят ще остане на Земята, дето след години ще изчезне, ще се заличи. Това, което човек пише, трябва да бъде написано вътре в него, че като отиде на онзи свят, ангелите да дойдат при него, да отворят написаната книга и да четат от нея. Питам: колцина от вас сте такава написана книга? Ап. Павел казва, че е написан свидетел. Че не сте написани книги – не е грях, но идеалът ви трябва да се свежда към това, всеки да бъде написана книга. В тази книга трябва да са писали най-великите духове, ангели, светии, които са минали през вас. Щом сте написана книга, от нея можете да правите колкото искате съчетания. В нея ще намерите и проза, и поезия; и музика, и изкуство – всичко, каквото пожелаете. Така трябва да разбирате нещата – и млади, и стари. В това седи великата философия на живота.(117, с. 186)

 

Сега вие имате една чешма в двора си, останала от дядо ви и баба ви, и казвате: “Свещена е тази чешма!” Не е свещена тя. Човешките работи не са свещени. Свещени неща са само тия, които излизат от Бога и в които няма нито измяна, нито промяна. Свещени неща са тези, които Бог сега създава. Старите неща, които някога са били свети, а днес вече са износени, развалени, не могат да бъдат свети. Днес всички религиозни хора се хвалят с Христовия кръст. Питам: този кръст спаси ли света? И ап. Павел е писал много велики, свещени неща, но де са те днес? Някои от тях изнесоха пред света, а повечето скриха. Един ден ние ще извадим всичко онова, което Христос, както и ап. Павел, са писали. Много от апостолските послания са скрити, но някога те ще излязат налице. В Бога всичко е записано. Той държи сметка за него. Тези послания, които са скрити, ще се дадат някога на разумните, на готовите ученици. Как ще им се дадат? – Във време на сън. Някоя вечер ще им дадат да прочетат тези послания и на сутринта, като се събудят, те ще си спомнят цели пасажи от прочетеното през нощта и ще го възпроизведат. Който е готов за тази работа, той ще може да чете и самите послания.(117, с. 189)

 

“Но вие не сте така познали Христа”(Еф. 4:20). Христовото учение е учение на живота, разбиране на основните закони не тъй, както са на небето, а както се развиват на земята. Ако познавате Христа, то като се разгневите, като сте недоволни нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в спокойствие. Ако повърхнината на морето се вълнува, то не значи, че и дълбочината му се вълнува. Като познаем Христа, ще имаме тази сила да не се вълнуваме и ще заповядваме на себе си. Вие искате да заповядвате на сили, които са в природата. Не, заповядайте на сили, които са вътре у вас. Не можеш да заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им. Докато не научиш езика на едно животно, не може да го разбираш. Като кажете на коня “дий”, той тръгва. Ние трябва да научим езика на тези живи сили вътре у нас, та като кажем на сърцето си да кротува, и то да кротува. Като кажем на ума си да мирува, и той да те чуе.

“Да се съблечете от вехтия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум. И да се облечете в новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината”(Еф. 4:22-24). “Вехтият човек” – това са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у вас и сега се проявяват. Тези стари навици представляват вехта дреха, която е надупчена и вятърът влиза в нея. Духът е съединителната сила между ума и душата. “Да се подновявате” значи да си тургате всеки ден по малко масло. Духът е сила, която превръща работата в гориво, а умът я използва. Новият человек трябва да бъде създаден по образа на Бога в правда, светост и Истина. В правда – по отношение на тялото; в светост – по отношение на душата; в Истина – по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума (негов недостатък), и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само заради лъжата, заблуждаваме се един-друг…

… Работата ви през този месец ще се състои в това: да намерите главните основни мисли, които Павел е вложил в това послание. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа. Опитайте да намерите метод, чрез който да приложите това учение в живота си. Предметът е обширен, затова отчасти да има приложение – достатъчно е. Не мислете, че искам изведнъж да станете учени. Главно е упражнението да се разбере в даден момент. Намерете връзката между посланието към ефесяните и Притчите. Друго нещо, което ще спазвате, то е да задържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте всичко, което ще говорите. Възбудени сте, не говорете. Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане краката на коня. Господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава. Третото упражнение, което ще вършите поне един път на ден, то е следното: ще седнете хубаво на един стол или прави ще стоите, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение. Затворете дясната си ноздра и с лявата ще поемате въздух, като броите до десет. Ще затворите и лявата ноздра и при двете затворени ноздри ще задържите въздуха в дробовете си, като броите пак до десет мислено. След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет. После затваряте лявата ноздра, а с дясната поемате въздуха. Направете същото, както и в първия случай. Това упражнение ще направите десет пъти едно след друго или два пъти по пет, като поемането на въздуха се редува ту с лявата, ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отворите Светото Писание при Посланието към ефесяните, ще прочитате всеки ден по десет стиха, като започнете от първата глава, и ще пожелаете да разберете основните мисли на тези стихове, и най-главната да се влее у вас.(61, с. 162-164)

 

Павел казва: “Да не се женят”, и добавя защо. Не трябва да се женят, понеже хората не разбират закона. Мъжът ще обича жена си – ще забрави Господа. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Никога! А който обича Господа, той трябва да обича всички хора заради Господа и трябва да ги търпи всички. Тъй както Господ, така трябва да бъдете и вие. И сега можете да направите първия опит, ако във вас има туй геройство. Втори път аз ще открия на учениците една велика тайна. Тайна – в какво? Туй е малка примамка, та и тези, другите, да искат да станат ученици. И ние искаме да станат, може. Ето какво ще бъде: хванат те да те бият – ти станеш невидим. Хванат те – изчезнеш. Затворят те – не може, навсякъде си свободен! Качиш се в трена, дойде кондукторът: “Билет!” – ти станеш невидим. По железниците навсякъде без билет ще ходиш. Който те хване – изчезваш. Ядеш в гостилницата, пари нямаш, дойде келнерът – изчезнеш. И тогава ще почнат всички да говорят за необикновения човек в града. Това е една привилегия за вас. Освен че няма да платите, но и друго има – когато купите плат, щом изчезнете, търговецът ще намери четири пъти повече пари, отколкото струва на него платът. На тезгяха ще ги намери. В гостилницата, след като сте яли и сте изчезнали, те ще намерят четири пъти повече пари, отколкото им струва яденето. Навсякъде по четири пъти повече ще платите, отколкото струва, и ще изчезнете. Кесията ви ще бъде пълна. Сега ще кажете: “Струва си да бъде човек ученик!” И тази тайна ще дам само на кои? Сега много кандидати ще се явят. Хубаво! Това е то заплатата на ученика, след като получи заслужените “10”. И като разбере тази енергия, която излиза от слънцето, тогава ще му се открие тайната, тогава ще му кажа: “Освобождаваш се!” Най-първо страдания, а после благословение. Затова казва и Павел: “Ще се похвалим и ние повече в своите страдания, отколкото в радостите си.” И: “Отсега нататък разбираме смисъла на живота” – казва ап. Павел в осма глава “Към римляните”. В седма глава той говори как са го били: “Три пъти ме биха по 39 по задницата.” Били са го, а после, като влиза в осма глава казва: “Слава Богу, благодарим за това велико благословение, че като бъдем невидими, плащаме по четири пъти повече. Не по плът, но по дух; и ставаме видими и невидими.” И отиваше да разпространява учението. Павел всичко правеше. “Сега разбирам”- казва Павел. Аз говоря нещо проверено. Някои няма да се съгласят. Прави са. Правоверните са прави, и аз съм прав. Те са прави в миналото, аз съм прав в настоящето, а всички ще бъдем прави в бъдещето… И затуй се казва в Писанието: “В последния ден праведните ще бъдат грабнати и вдигнати във въздуха да видят Господа.” То е ден, когато ще бъдете невидими. Да бъдете герои, доволни. Да бъдете необикновени хора, талантливи в първа степен – и в Мъдростта, и в Любовта, и в Истината – във всичките си проявления, във всичкия си живот. Това е, което изисква Христос от Своите ученици. Необикновени да бъдете! Няма да напускате света, докато не ви дадем туй изкуство – да бъдете видими и невидими. И никому не се позволява да напуска света. Ще седите тук. Щом ви дадем тази тайна, тогава сте свободни от закона. И ще имате изкуството, и като влезете в новия закон, ще кажете: “Аз зная, аз любя, аз уча, Истината е с мен, аз познавам всички мои братя, зная всичко, нищо не ме смущава сега.”(126, с. 92)