Jump to content
Светулка

15. Васил Бандерски

Recommended Posts

15. Васил Бандерски

През 1943 година наши войски по нареждане на фюрера отиват в Беломорието като окупационен корпус.* В него участва и Васил Бандерски, който е с чин майор. Неговата военна част се настанява покрай Бяло море.

*Виж« Изгревът» том II стр. 384, N122, стр. 386, N128.145

След като се разполагат на местоназначението, при Васил идва един грък, който има близо до тях голяма плодна и зеленчукова градина. Моли го да не я грабят, а той сам ще им дава всичко, каквото поискат. Бандерски, заедно с генерала, отиват да разгледат градината и намират в нея грамадна диня. Васил пита собственика: „Какво е това?" Той му отговаря, че е особен сорт диня, още не е узряла и трябва да се чака поне седмица. Бандерски го пита колко струва динята, плаща му я и поставя военен пост от трима души да пазят градината. Една нощ часовите стрелят и прогонват група крадци. Динята узрява и собственикът я предава на Бандерски. Тя тежи 48 килограма. На другия ден сутринта на развода Васил пита строените войници има ли трима души от София, които желаят да си отидат в отпуск и да занесат голямата диня до София. Веднага излизат трима желаещи. Бандерски написва писмо до Учителя и дава срок на войниците да се върнат след една седмица. Войниците тръгват, като слагат динята в едно голямо платнище. Пътуват с влака и от гарата я занасят на Изгрева на Учителя. Дават му писмото, в което Бандерски моли Учителя да му отговори дали динята е пристигнала здрава. Учителят написва отговор. Кара войниците да внесат динята в килера, дава им писмото и ги освобождава. Те си отиват. Учителят отрязва отгоре капака на динята и започва да я яде с лъжица. Почти цял месец Учителя ял от тази голяма хубава диня. Един ден доктор Иван Жеков отива при Учителя, вижда динята и пита: „Учителю, какво търси тази голяма диня при тебе?" Учителят му отговаря: „Нали си доктор, да видим можеш ли да я вдигнеш?" Докторът я хваща с двете си ръце и я вдига. Тя е лека, защото е празна.

Учителят е изял цялото й съдържание. В двата килера зад приемната стая Учителят поставя на две маси всичко, каквото приятелите носят, за да има винаги изобилие в България. Братята и сестрите ги наричаха „маси на изобилието". Учителят казва: „Докато има блага на тези маси, в цяла България ще има блага в изобилие и няма да има гладни хора."

По-късно Васил Бандерски служи на границата. Той често прави проверка на постовете, възседнал своя кон. Една вечер по време на обиколката си, конят му се спира, изправя се на задните крака, понеже пред тях се появява светлина. Бандерски скача от коня, изважда пистолета си и иска да стреля срещу светлината, но пистолетът му засича. Постепенно в светлината се появява образът на Учителя, който му казва: „Елате в село Мърчаево и там ще се разберем." Образът се изгубва и Бандерски продължава обиколката. На другия ден взима отпуск, качва се на влака и слиза на Владая, където среща един старшина от Мърчаево и го пита за Учителя. Старшината казва, че го познава и го завежда при Учителя. Когато приближават къщата на Темелко, съобщават на Учителя, че един военен идва при него. Учителят отговаря: „Не бойте се. Той не е страшен, обезвреден е." Бандерски провежда с Учителя дълъг разговор, при който схваща някои от новите идеи и по- късно започва редовно да посещава беседите. Развива силна интуиция и казва на много от нашите братя и сестри, че Учителя ще напусне Земята на 27 декември 1944 г. Разбира се, никой не възприема за истина такава мисъл и почти никой не обръща сериозно внимание на предсказанието му.

Бандерски става приятел с Любомир Лулчев и Учителят често го изпраща да съобщава някои работи на управниците в двореца. В момента, когато те водят разговор в двореца, Учителя в Мърчаево се възмущава: „Те не казват това, което им поръчах, а го изменят. Те мислят, че могат да излъжат един велик Учител. Ще видите как ще си платят за това." След заминаването на Учителя Бандерски се подвизава в Братството като ясновидец, участва в общия братски живот и след няколко години си заминава от този свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×