Jump to content
Светулка

21. Христо Митев

Recommended Posts

21.Христо Митев*

Пред салона през 1928 година изорават голямата нива, която е повече от 3 декара .(Б.р Тази нива от 3 дка. е същата, която д-р Жеков е закупил и след това я разделяна 10-на части, и всеки закупува по 200-300 дка.) Същата година на Изгрева идват младежи от село Малко Шарково, Елховско, за да се видят с Учителя. В малката група е и Христо Митев Белчев, който се запознава с учението, чете беседите и желае да се срещне с Учителя. Те застават настрана и чакат Учителя да се освободи от многото хора, които го заобикалят. Няколко пъти той тръгва към тяхната група, но нови сестри и братя го срещат и той се спира на разговор при тях. По едно време при тях идва Боян Боев и пита: „Имали някой брат тук да се казва Христо?" „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителят те вика да отидеш при него."

Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителят го пита: „Какво работиш брат?" „Земеделец съм, обработвам земята" Учителят му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе?" - и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителят се приближава до него и пита: „Рекох, брат добре ли насяхте житото, да няма празни места?" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня, защо житото не се свършва в кофата?" Учителят му отговаря: „Тука работи закона на изобилието."

* Виж « Изгревът» том II стр. 370 N81; том III стр. 88-89, N72.

Същият брат дойде 1972г. на Салоните на Рила, където лагеруваше Борис Николов и се бяхме събрали мнозина. Тогава се представи тихо «Аз бях този, който изора и зася нивата с една крина жито»

В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го сложил в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на Старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да посее голямата нива, да

остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×