Jump to content
Светулка

24. Ради Танчев

Recommended Posts

24. Ради Танчев

Друг, който участва дейно в братската работа на Изгрева, е Ради Танчев.* Като младеж той става борец и е много здрав. Запознава се с учението и Учителя. Оставя семейството си и идва да живее на Изгрева, като пожелава да обработва братската градина. Учителят разкрива, че Ради е прероденият патриарх Евтимий, а сега е душа в почивка, т.е. дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината.

В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителят взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината.

* Виж« Изгревът» том І стр. 145-150; том III стр. 94-95; том IX стр.130-134 199-201.

Ради често ходи на пазар в града. Там го среща скулпторът Марко Марков, оглежда го добре и го моли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Ради знае много добре от Учителя и го пита какво да прави. Учителят отговаря, че този скулптор е негов ученик, когато е бил патриарх Евтимий. Като го вижда, го познава подсъзнателно и затова пожелава той да му позира. Учителят дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев".

Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов.

С брат Ради бяхме приятели и аз често му помагах в работата, особено при ваденето и пренасянето на картофите. Той ми се отплащаше и ми даваше продукти. Имаше мазе под сцената на салона и там бяха туршиите, картофите и плодовете. Той ме пращаше в това топло мазе и ми казваше какво да си взема. Забелязах, че в него имаше много беседи и тетрадки, донесени от близките на заминали братя и сестри. Брат Ради ги даваше на желаещите. Аз имах беседи и не съм взел нищо. В 1938 г. на Изгрева дойде сестра Ганка Бончева и тя се включи в работата по градината и тримата по-лесно се справяхме. По-късно след заминаването на брат Ради, сестра Ганка пое градината и аз й помагах. Насадихме много ягоди и имаше изобилно ягоди за приятелите, които ги купуваха пресни. Ягодите бяха много сладки, едри и вкусни. Давахме и наряд на държавата няколко тона.

В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той?" Учителят се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×