Jump to content
Светулка

25. Стамат Михайлов

Recommended Posts

25. Стамат Михайлов

Стамат Тодоров Михайлов е един от дейните братя, роден на 13 март 1896 г в Осенец, Варненско. Завършил прогимназия и млад започнал да работи като цветар в Морската градина. По време на Първата световна война попада във фелдшерската група, ръководена от Пеньо Киров. Там се запознава с идеите на Бялото Братство След края на войната започва да посещава от 1919 г. съборите на Братството в Търново. Отива в София и през 1923 г. Учителят му предлага да се грижи за братските имоти в Търново, които са 26 дка.: три лозя, ниви и овощни градини. Стамат с голяма любов обработва братските имоти и получава добри реколти. Често отива до София и носи от плодовете на градината.

Една сестра разбира за пътуванията му и го моли да попита Учителя как да се справи с ревматизма на крака й. Стамат е добър и отзивчив. Когато си тръгва за Търново той пита Учителя, който му дава необходимия съвет. Сестрата изпълнява съвета и оздравява напълно. След 2-3 дни Стамат получава силни болки в краката - болестта на сестрата се прехвърля върху него и той я носи повече от месец.

Често пътува до София. Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца. Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя."

Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат съборите, е направена хубаво с улуци и цялата дъждовна вода се събира в една щерна до къщата. Водата се използва за пиене и битови нужди. Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден. Между другото той сее и метла и прави майсторски метли, с които снабдява приятелите. Има много добро сърце и услужва на всички с каквото може.

След заминаването на Учителя от 1946 г. той е ръководител на Братството в Търново. През 1964 г. отчуждават братските имоти, за да построят блокове. Викат Стамат в милицията и му нареждат веднага да напусне Търново. Силно разтревожен, той се качва на влака за София, където получава удар и си заминава на 10 декември 1964 г.

Учителят прибра този отличен работник на Братството. Той казваше за него: „Ние го направихме цар в Търново." Той е бил там през богомилският период и на това място богомилите са се събирали да посрещат слънцето. Той е видял недалеч от къщата златна площадка и стълба, по която ръководителя се е качвал заедно с братята и сестрите и от площадката са посрещали изгрева. Той всяка година ни посещаваше и оставаше по един месец в дома на брат Петър. Когато милицията го изгонва от дома му, той тръгва да дойде при нас, но получава инфаркт. От милицията ни съобщиха, че си е заминал и ние се погрижихме за погребението му.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×