Jump to content
Светулка

28. Олга Славчева

Recommended Posts

28. Олга СлавчевА

След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.*

Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява. Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума.

Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него."

След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади.

Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси.

Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?" „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен?" „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителят обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент.

След свършване на вечерята Корто отива при Учителя и го пита: „Господин Дънов, как да се освободя от жените - повече от 100 ме преследват навсякъде?" Учителят се усмихва и му казва: „Ожени се за една от тях и тя ще те пази от другите жени." Той послушва съвета на Учителя и се отървава от женското обкръжение.

След известно време Русеви се скарват с Олга и я изгонват от дома си. Вечерта тя отива на полянката на Изгрева, сяда на пейката и започва да плаче неутешимо. Посред нощ при нея идва Учителя и тихо я пита: „Изгониха ли те, Олге?" „Да, Учителю, изгониха ме." „Ще видиш какво ще стане с тях. От този дом нищо няма да остане." Учителят й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта. На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до завършване на образованието си. Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка.

Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое излъчване до планетите и Слънцето. Тя написва и много стихотворения.

Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина. Сутринта тя отива при Учителя и му казва тази новина. Учителят обича да слуша това, което предава радио „Лондон", защото винаги е истина. Той я пита: „Ти, Олге, как мислиш, добре ли е това нещо?" Тя отговаря: „Това е много добре, Учителю, стига са ги топили на сапун, избивали и гонили по целия свят. Нека имат мир и отечество, където да живеят." Учителят обяснява: „Всякъде другаде можеше да е добре, но в Палестина евреите ще минат големи страдания. Докато евреите не приемат християнството, през страшни страдания ще минат. Ще теглят и ще платят."

След заминаването на Учителя Олга Славчева се включва най-активно в братския живот. Постоянно пише стихотворения и записки от преживяното в екскурзиите. Често посещава приятелите от провинцията, където прекарва повече от месец, изнася беседи и споделя някои от многобройните си опитности с Учителя.

С нея сме добри приятели и тя желае да я изпращам на гарата. Често провеждаме разговори за борбите в Братството и мъчнотиите на братския съвет. Аз й казвам как ще завърши всичко това - че Борис ще бъде осъден и затворен, след което ще излезе от затвора. Почти всичко се сбъдва, затова тя ме нарича „Пророче".

Тя има много роднини и близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува."

Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот.

__________________

* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597.

** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр. 640-649; том XV стр. 241-244; томXXII стр. 652-653, 692.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×