Jump to content
Светулка

30. Мария Христова

Recommended Posts

30. Мария Христова*

Един ден на полянката след Паневритмията при Учителя идва Мария Христова - Захарната. (Приятелите я наричат Захарната, защото от една страна, живее в квартал „Захарна фабрика", а от друга страна, е с добра обхода) Учителят раздава на всички музиканти по едно парченце геврек. В това време Мария, която винаги си носи хляб, подава едно парче на Учителя. Учителя го взима, отчупва от него и започва да го дъвче. Така парченце по парченце изяжда сухия хляб. Учителят обича тази скромна сестра и приема от нея всичко, което тя му поднася с любов.

Мария е шивачка и прекарва труден живот. Редовно посещава беседите и има много хубави срещи и опитности с Учителя, братята и сестрите на Изгрева. В края на живота и при нея живее и я гледа Тодор Арнаутски. Барачката на сестра Мария Христова е малка, ниска, с малък навес пред входната врата. Под този навес е спял брат Тодор Арнаутски. Било късна есен и времето се променя. През нощта вали и натрупва около метър сняг. Спящият Тодор не усеща нищо и целият е затрупан от снега. Сутринта един плъх търси прибежище и минава до лицето му и той се събужда. Целият е схванат. Не може да си мръдне ни ръце ни крака. Казва си: „Господи, това ли е смъртта, не мога да мръдна!" Взел да прави усилия и полека, лека размърдал ръцете си. След това започнал по-мъчното - да размърда и краката си. Успява и идва на себе си - възкръсва за живот. С много усилия се измъква от прегръдката на снега, влиза в барачката, стопля си вода и тогава се почувствал гладен. Сестра Мария лежала и спала тихо на леглото си. След този случай той влязъл в стаята и спял на земята до леглото и.

Тя си заминава с будно съзнание, като оставя светъл пример на съзнателен живот, отдаден на Делото Божие на Земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×