Jump to content
Светулка

38. Донка Димитрова Станкова

Recommended Posts

38. Донка Димитрова-Станкова*

Донка Димитрова е млада, красива и богата мома. Влюбва се в един мъж и пожелава непременно да се ожени. Майка и и баща и не и позволяват, но тя отива да живее при него и се оженват. Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът и е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи - пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад.

Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.** Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обиците си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията.

Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките и пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да се живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден - неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка?" Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина. Те си приказват и неусетно стигат до едно красиво място с дървета, натежали от зрели плодове, много цветя и голямо бяло здание. Донка харесва градината и пита съседката си: „Каква е тази градина и това здание?" „Това е салон, в който нашият Учител изнася беседи." Донка пожелава да влязат вътре и да го разгледат. Часът е около десет. Влизат вътре и виждат, че салонът е пълен. Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори.

Донка слага двете си ръце на очите, за да не го гледа. Както държи беседата си, Учителят казва: „Една сестра решила да не ме види кой съм и си турила ръцете пред очите. Като тръгваше от къщи и заключваше вратата, тя си каза: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме води моята съседка?" Донка се разплаква. Учителят продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива."Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания. Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й. Олеква й на душата, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива. Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не и се става. Всички стават и излизат навън. Съседката я пита: „Хареса ли ти беседата, Донке?" Тя отговаря: „Кажи ми - този човек да не е ангел или самият Бог?" „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите, душата й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите.

 

* Виж « Изгревът» том XVII стр. 686-689.

**Виж« Изгревът» том VIIстр. 489-490.

 

Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й.Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка - за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за Горницата и почукват на вратата. Учителят излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва:"Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си. Двете слизат по стълбата в двора и сядат на крайната пейка пред салона.

Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителят излиза на двора, минава покрай тях. отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно. Като ги наближава, Учителят се издига на половин метър над земята и така минава покрай тях. Донка пак закрива очите си с ръце, за да не гледа как Учителят върви по въздуха. * Учителят се връща при тях и казва: „Видя ли кой съм аз? А ти знаеш ли коя си ?" Учителят й дава много ценни съвети, които тя започва да прилага и има много добри резултати.

След заминаването на Учителя започва да се излъчва редовно, с астралното си тяло посещава планетите и като се връща, записва видяното в тетрадки. При нея идва една лекарка от планетата Венера - нейна духовна приятелка, и я разхожда по планетното царство. Тя живее известно време зад Дианабад, до „Тополите", и при нея се събират сестри да четат беседи. Там ходи и Юлия Борисова, която Донка въвежда в братския живот. По-късно заедно със съпруга си Димитър, обущар по професия, се преместват в Симеоново, където купуват място и строят къща. След известно време Донка си заминава,

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×