Jump to content
Светулка

42. Мария Станчева Златева

Recommended Posts

42.Мария Станчева Златева*

Мария Станчева Златева е родена на 2 април 1905 година в Русе. Изкарва тежко и трудно детство в София. Майка й я поддържа с оскъдните си средства и завършва Музикално училище. Запознават се с Учителя и влизат в Братството. След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва на ум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той и казва - „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в Консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В Консерваторията тя заявява, че иска да учи в Специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден и насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията и казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, Той й казва: „Ти избра най-доброто положение."

Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много?" Понеже в този момент тя свирили един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителят се намръщва.

В беседа Учителят се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси: как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т. н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например - как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник?" Този пасаж прави силно впечатление на Мария Златева и тя решава да се яви пред Учителя и да иска от него съвети за духовното си развитие Написва си 12 духовни въпроса и отива при него. Целува му ръка, изведнъж пред нея пада бяла пелена и забравя всичко. Не и идва наум нито един от подготвените въпроси. Учителят я гледа известно време, усмихва се и казва: „Сестра, работете, усърдно работете и в бъдеще ще имате добри резултати."

Мария Златева се омъжва набързо за Димитър Сотиров. Отива при Учителя и го пита дали трябва да има дете. Той й отговаря: „Сестра, няма смисъл, защото ти ще родиш едно дете, което на четвъртата си година ще си замине от този свят и ти цял живот ще плачеш за него, и ще чувстваш неговото отсъствие." Тя се вслушва е съвета и скоро след това се развежда с Димитър.

Учителя нямаше нужда да прави хороскоп. Затова се иска много време. Той виждаше направо картините на миналият, настоящият и бъдещият живот.

*Виж« Изгревът» том І стр. 341-381 том XI стр. 832-834; том ХІІІ стр. 867-871.

 

Той знаеше всичко, което пожелаеше за дадена душа, и виждаше дали тя ще работи за Бога и и даваше съвет, който, ако се изпълняваше, беше голямо благо за живота й. Мария послушва Учителя и се освободи от тежката карма, която й предстоеше.

Мария живее на Изгрева заедно със сестра си Стефанка и майка си Мария, която има магнетични ръце и умее добре да разтрива и помага на болните приятели. Когато лекува някого, тя казва много пъти думата „Здравка, Здравка" и приятелите от Изгрева й слагат прякор Мария-Здравка. Тя почина на 18 декември 1964 година.

Мария Златева е първата и най-добра учителка по цигулка на всичките изгревски деца, много от които намериха своето признание в музикалното поприще - професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други. След заминаването на Учителя, тя постъпва в Двореца на пионерите, където подготвя десетки и стотици даровити деца в усвояване на цигулковото изкуство. Мария много обича децата и те я обичат, учат с любов и постигнат забележителни резултати. След като се пенсионира, тя влива всичките си сили в музикалния живот на Братството. Най-редовно посещава беседите и свири на Паневритмията. Обича много планината и до последно ходи на местността „Зекирица". Добра приятелка и е Стойна Христова, с която ходят из Рила. Когато лагерува на Седемте езера, обикаля всяко езеро и свири подходяща братска песен. До края на живота си - 4 февруари 1996 година с цигулката си е в салона и на Паневритмията.

Тя ми беше много близка и споделяше с мен всичките си мъчнотии, които имаше в живота. При нея се завря един Минчо с жена си, цигулар, който искаше тя да му остави апартамента си след заминаването си. Аз му направих хороскоп и й казах какви качества има, и че избора й не е добър. Всичко, което й описах за него, той го прояви и тя се отказа от него.

Често ходех в дома й да поправя вратите, инсталациите и, да и услужвам. Пеехме братските песни и тя ни свиреше с цигулката, или на пианото. Когато ми каза за Лиляна Граматикова, аз одобрих решението и, и те я гледаха до заминаването. Преди да си замине, отидох сутринта. Тя беше паднала и си ударила кракът. Тогава дойде Весела Маркова и я помолих тя да я превърже. По въпроса за кремирането и казах в никакъв случай да не гори тялото си, защото стотици години трябва да работи, за да си създаде ново астрално тяло. Тя ме послуша.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×