Jump to content
Светулка

50. Ангел Керемедчиев

Recommended Posts

50. Ангел Керемедчиев* (Астрологична карта в ПриложениеI)

Брат Ангел Керемедчиев е роден на 30.04.1916 г. в град Пазарджик. Презимето му е Керемедчиев, понеже дядо му имал фабрика, в която

* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753.

195

произвеждал керемиди. Понеже в 5 дом има Плутон съвпад с Лилит и Сатурн в знак Рак, и Уран на Асцендента опозиция Марс, много пъти е имало опасност за живота му, често минава през смъртта и остава жив.

Раждането му е било трудно. Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома. Извикали веднага майка му и други съседи. Дошла най-после и баба му и се сетила, че той си е прехапал езика. Тя бръкнала в устата му с пръста си, и извадила езика и той дошъл на себе си. Така се спасил от това премеждие.

Още от малък той проявил изключителен интерес към техниката и даже го снимали с дрехи, джобовете на които били пълни с болтове и гайки. Понеже Уран е в собственият си знак Водолей на Асцендента, той притежава много силна научна интуиция. Поглежда машина как работи и веднага в умът му се явява как се движи, как се предава движението от едно колело на друго. Луната му е тригон с Марс, образуващ се, което му придава голяма сръчност и той с ръцете си може да направи

всичко, каквото пожелае по бърз и много точен начин.

Когато бил на 7 години, видял, че майка му плаче, и той я попитал защо плаче. Тя му казала, че времето е много горещо и зелето, което наложили в кацата се схумило и през зимата нямали да имат зеле за ядене, а и нямало и друго зеле да купят и да напълнят кацата отново. А кацата била голяма -1000 литра. Брат Ангел се замислили си казал: „Зелето е нападнато от ферменти - микроби, които трябва да се унищожат и така да се оправи зелето." Взел от армеята, която се точела на връв и едва излизала от канелата. Напълнил бакър и заварил армеята. След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално. След вторият бакър вряла армея, канелата почнала по-добре да тече. След третият котел вряла армея, канелката се отпушила и армеята започнала да тече нормално. Ангел опитал на вкус армеята и разбрал, че армеята станала много хубава за пиене, а зелето се оказало, че е цяло и не се е схумило - занесъл на майка си в чаша да опита армеята и след като я изпила се разплакала. Попитал я защо плаче. „Защото най-малкият ми син направи такова голямо добро на семейството ни и оправи зелето, нашата насъщна храна."

Леля му се омъжила за един много богат земеделец, който имал зеленчукова градина и произвеждал почти всички видове зарзавати. Лелята докарала кола с холандски краставици. Изяли една част от тях, но останала голяма купчина от тези чудни хубави краставици и започнали да гният, да се развалят. Виждайки това, брат Ангел взел няколко тенекии от газ и без да ги мие, ги напълнил с краставиците, които имали. Залял ги с гореща вода и запушил отгоре капаците и ги засмолил. На другия ден отишъл в мазето и видял, че тенекиите се надули - значи добре са запушени. През пролетта леля му докарала кола с марули, но баща му и майка му казали, че е хубаво да има нещо кисело - краставици, защото с марули не може да се пие ракия. Ангел веднага влязъл в мазето, отворил капака на една тенекия и помирисал. Миришело на газ. Взел попивателна хартия и я сложил отгоре. Той знае, че газта е много лека и е изплавала отгоре над водата и след няколко попивателни листа, газта се обрала и миризмата изчезнала. Извадил краставиците, които били променили цвета си и станали жълти. Умил ги, занесъл ги на майка си, която ги опитала и веднага ги нарязала на салата. Предложила ги на лелята, но тя казала, че никога не е яла жълти краставици. Накарали я да опита салатата и толкова й харесали краставиците, че изяла няколко чинии със салата. Тя попитала откъде ги имат тези жълти краставици, толкова вкусни. Ангел й казал, че това са нейните краставици, една каруца, която тя им дала през есента и разправил как ги е запазил в този свеж вид до пролетта.

Баща му бил спиритист и правел сеанси, на които викал духовете на заминали хора. Извикал духът на Наполеон Бонапарт и духовете загасили свещта, която озарявала стаята и започнали да местят масите и столовете. Баща му запазил спокойствие и веднага запалил свещта - духовете изчезнали и шумотевицата секнала.

Ангел учил основното си образование в родният си град и завършил прогимназията с отличие и влязъл в гимназията. Покрай учението, той много добре поддържал търговските сметки на баща си. Баща му бил много строг към него и желаел сина му да стане търговец, а Ангел мислел само за техниката и машините. Той отишъл при един техен роднина, който бил механик и конструирал моторче, което, когато се натоварило много преминавало от 4 тактово в режим на работа в двутактово, когато всеки такт ставал работен. Баща му недоволен от него, го накарал да го извади навън, пред къщата им да го гледат хората. По това време минал директора на банката и големци от общината и се заинтересували от неговото изобретение и решили да го изпратят в Пловдив на панаира, който се откривал след няколко дена, Ангел взел моторчето и отишъл в град Пловдив, но се разминал с тези, които трябвало да го посрещнат. Той отишъл в центъра на панаира и там го намерили и го накарали да монтира моторчето. Дали му едно хубаво голямо бюро, върху което той монтирал мотора си, като предварително го покрил с вестници, за да не изцапа. Началниците го наблюдавали и отбелязвали всичко, което той правел. Тогава бил на 17 години и имал силно желание да учи в Карловският техникум. На панаира дошъл цар Борис с министрите си и го обикалял. Борис дошъл до масата, на която бил монтиран мотора на брат Ангел и поискал да узнае за какво може да се използва. Той му отговорил - за самолети, които попадат в трудни метеорологични условия, да превключат от 4 такта на два, които всичките стават работни и самолета може бързо да излезе до трудната си ситуация. Царя му предложил да отиде в София и той му осигурява издръжка да учи. Ангел не се съгласил с това предложение, а останало силното му желание - техникума в Карлово. Директора на панаира разговарял с него и разбрал, че той иска да отиде да учи в Карлово. Той му казал, че е много добър приятел с директора на техникума, написал едно писмо до него на машина и му го дал да го занесе на директора. Ангел тайно от родителите си отишъл в Карлово и се явил при директора на техникума да го приемат да учи. Последният му отговорил, че няма свободни места и да си върви в къщи. Излязъл отчаян от думите на директора и седнал на пейка и се замислил. Сетил се, че доктор Тодоров , директора на панаира му дал писмо. Влиза пак в кабинета на директора на техникума и му казал, че носи писмо до него и му го подал. Последният му казал, че не се интересува от писмото му. Тогава Ангел му казал, че писмото е от доктор Тодоров от град Пловдив и последният веднага го прочел, погледнал го и му наредил да си даде документите и да отиде да учи в който отдел желае. Той, разбира се веднага отишъл при струговете - в ковачницата, където се подготвят материалите за струговете и започнал да се издържа сам и да учи. Започнал да поправя радиоапарати и си изкарвал пари за храненето.

В Карлово са трима наши родолюбци, родом от там - Евлоги и Христо Георгиеви, като първият бил голяма финансова личност в света и най-големият дарител в и извън България. Дал 7 милиона златни за строежа на Софийският университет, направили в Карлово едно голямо водно колело, което се въртяло непрекъснато от водата и движело машините на няколко фабрики със станове за платове. На това колело турците завързали майката на Левски - Гина, за да им каже къде е синът й. Тя постоянно се потапяла от въртенето в студената вода. Левски веднага научил за това злодеяние и от билото на планината с една дъска се спуснал и стигнал до колелото, около което имало много турци, които гледали сеир. Скочил срещу тях с два пистолета и нож в устата си, и почнал да стреля. Турците изчезнали. Той отвързал въжетата, с които турците били вързали майка му за колелото, освободил я и пак забягнал нагоре в планината,

Ангел взел да поправя радиоапарати, на които обикновено изгаряли бушоните и някои други евтини части. Той поправил радиото на един човек, който го носил преди това на друг, който му взел 30 лв., а Ангел му взел 2 лева. Той отишъл в кръчмата и разказал за този радиотехник и квартирата на Ангел се пълнела с радиоапарати. Направили усилвателна уредба, която гърмяла и след 24 часа. Ангел я оправил така с прекъсвач и след 22 часа тази уредба спирала и на другия ден той я поправял. На третата година директора разбрал, че Ангел се издържа и понеже в стола ставали много злоупотребления, той насрочил общо събрание на всичките ученици и предложил брат Ангел да стане отговорник на стола и да води сметките и всички го избрали. Директорът като младеж също се издържал сам, и знаел, че Ангел ще държи за интересите на учениците и това напълно се оправдало, като се намалила цената на храната. Ангел отлично подържал сметките, и следял да не се развалят продуктите. Той учел и проявил изключителни способности.

В края на учението, под неговото ръководство построили един голям универсален струг. Завършил отлично техникума и взел да работи. Разбрал, че техническото знание в България е доста ограничено и решил да отиде в Германия, за да научи нещо ново по техниката и електроуредите. При него като вземе някое решение, то е неотменно, понеже той се е ръководел от едно вътрешно проникновение. Води се жестока война и всички, които го изпращали - роднините му плачели, а майка му, която много го обичала, казала спокойно: „Той ще се върне жив и здрав." Напълнили му 2 куфара с цигари и разни суджуци и други месни продукти, макар, че той е вегетарианец, понеже знаели, че при купонната система ще може да си изкарва с тях пари. Той отишъл в град Дрезден със 100 марки.

Записал се в университета и започнал да учи. Той искал през свободното си време да работи нещо, за да се издържа. Яденето му като вегетарианец било за 1 марка и стоте му марки можели да стигнат за около 3 месеца. Отишъл в „Трудови резерви" при немкиня, която знаела малко руски и често и пращали руснаци, дошли да работят платено в Германия. Ангел знаел добре руски и започнал да разговаря с тях, и разбрал кой какво искал да работи, каква специалност имал и превеждал на германката, която веднага ги изпращала в съответните заводи, където желаели да работят. Тя благодарила на Ангел и го помолила, ако има пак руска група, да дойде, да и помогне. - „Разбира се" - казал и Ангел. Тя го попитала къде иска да работи. Той и отговорил, че иска да отиде някъде, където правят поправки, ремонти на електромотори. Тя се усмихнала и му казала: „Намерих ти такова място" и го пратила в един универсален завод за поправка на всички видове машини.

Завела го лично, запознала го с директора на предприятието и го представила добре пред него. Той го приел, като казал „Добре" и му посочил една купчина с около 50 повредени електромотори, на които с чук и шкарпела да свали намотките, да ги разглоби, нареди на лавици с надпис за всеки. Той изчукал 2 мотора и се спрял, замислил се и си казал: „Как може в тази високо механизирана страна да се работи по примитивен начин - да се чука с ръце?" Трябвало да изчуква по 4 мотора, за което му плащали 80 пфенинга. Той се огледал наоколо и видял наблизо една преса. Наточил едно подходящо парче желязо като нож, заварил го за пресата и слагал мотора под ножа, пускал пресата, ножа отрязвал горната част, след това обръщал долната и за няколко часа се справил с всичките 50 мотора. Наредил ги изрядно на голям шкаф с надпис за броя на намотките, дебелината на жиците и системата му. Дошъл началника му и погледнал работата му. Ангел му казал „Финиш".

На другия ден веднага му дал друга работа - да оправи едни шкафове с нахвърляни различни четки и скоби за мотори с различни размери, които били много дефицитни и никъде ги нямало и тези, които работели там преди него, често ги крадели. Ангел веднага забелязал, че четките и скобите били с различни размери и поискал шублер и започнал да ги отделя по еднакви видове и да ги слага в отделни чекмеджета. Ангел забелязал, че началника го наблюдавал под око какво прави. За няколко часа Ангел наредил всичките четки и скоби по размери изрядно и докладвал на началника си, че работата е свършена. Германецът се чудел как този млад българин не краде тези дефицитни части и на другия ден го извикал в канцеларията си и му подал затворен плик. Като го отворил, видял, че има в него 100 марки за свършената работа и благодарност, че не крадял частите. До него работело момиче, което навивало бобини с изолирани медни жици, но не можела точно да спре диска като се върти и често навивала повече намотки, за което я глобявали и я предупредили, че ще я уволнят и тя често плачела. Ангел, който притежава силно развит практичен ум, с интуиция (Меркурий полусекстил Венера, секстил Нептун, паралел Сатурн, Нептун латитют Марс) се спрял при момичето и веднага конструирал приспособление, с което диска, който се въртял спирал на точно определените му намотки и момичето престанало да плаче постоянно. На другият ден минал началника и попитал: „Кой направи това изобретение?" Момичето посочило брат Ангел. Началникът пак го извикал в канцеларията и му дал плик с други 100 марки Дошли двама полковника и почнали да се карат с директора, защото искали да се изправи оста на един голям тежък ротор, изкривена при работа с повече от 20 милиметра. Директорът отишъл в централният им склад в Берлин да търси стомана със същите размери, понеже при тях нямало, а и в Берлин нямало. Ангел чул разправията и отишъл при един българин негов приятел и го попитал защо се карат, каква е тази гюрултия? Приятелят му показал ротора и му казал, че директора отишъл чак в Берлин да намери стомана за ос с такива размери, но сигурно нямало да намери. Ангел погледнал големият изкривен ротор и неговият ръководител му казал: „ Ще го направиш!" Извикал приятеля си Павел да му помогне да качат ротора на един голям струг и да го застопорят. Закрепили го здраво и Ангел пуснал струга да се върти на бавни обороти. Взел оксижен и 2 бутилки с кислород и една с водород - които нагрява много по-силно, но е крайно избухлив и започнал с водорода да нагрява оста. Германците - работници за секунди изчезнали от завода, като казвали, че този българин е луд и ще вдигне завода във въздуха, ако стане взрив.

Ангел освободил приятеля си Павел и започнал с горелката с водород да нагрява изкривената ос, като турил - опрял до нея желязна ролка, която постепенно се движи бавно напред и изправя оста. Оста станала червена от водородното нагряване и се изправила отлично до десети от милиметъра. От ролката се образували малки стружки, които той изшлайфал - струга бил изрядно окомплектован с всичко. Ангел спрял оксижена и премерил точно оста. Тя била абсолютно права и лагера, който изпробвал, влизал в леглото си само с набиване. Германците съобщили на директора за лудият българин, който току що се бил върнал от Берлин и отишъл в завода и почнал грубо да се кара на Ангел, че взел без позволение да работи със струга, да нагрява оста с водород. Поуспокоил се и го попитал колко време е работил. Ангел му отговорил: „Един час." В същия момент дошли полковниците и видели правата ос, монтирана на струга и 4 пъти горещо му благодарили за отлично и много бързо свършената им важна работа. Свалили ротора от струга, благодарили пак и я откарали с колата си. Ангел решил да напусне завода заради грубото отношение на директора към него. Директорът омекнал и му казал да отиде на другият ден в канцеларията му. Ангел отишъл и директора му подал затворен плик, но Ангел му казал, че не е за него, понеже не е адресиран за него. Тогава той му го сложил в джоба. Взел подробно да го разпитва какво е учил, инженер ли е, а той отговорил, че е студент и сега учи, но когато бил в град Карлово и учел в техникума, заедно със съучениците му направили най-големият универсален струг в България. Като си отишъл, отворил плика и в него имало 500 марки. На другият ден директорът му дал електромотор, външно напълно изправен, но не работел. Ангел взел омметър и измерил съпротивлението на намотките и посочил една намотка, която била вътрешно изгоряла, а външно нямало никакъв признак. Неговата силна интуиция му подсказала дефекта и той упорито държал на своето пред директора. Тогава директора го накарал да разбие електромотора с чук и шкарпела. Оказало се, че намотката, която посочил Ангел се била изкривила надолу, опряла се в другата и се заварила. Показал го на директора и той се чудел на този българин, който така упорито държал на своето, което било изключително точно. Веднага го оставя да оправя уредите и дефектните машини и мотори.

Все пак Ангел напуска и отива в друг завод, където имало пълна автоматика. Приели го като конструктор. Видял една автоматична линия и запитал за какво производство е. „За цигари" - му отговорил директора. Той отишъл при машината, която била в движение. В нея се слагало всичко необходимо за производство: тютюн, хартия за цигарите, картон за кутиите и т.н. Машината била много чувствителна и когато се окажело например, че картона е по-широк с 1 мм., линията спирала и трябвало работника да отиде напред, да завърти един лост и тя пак тръгвала. Ангел начертал на лист едно приспособление, с което този лост да се завърта от моторче, което се задвижва с натискане на копче от мястото на работника. Няма да ходи да премества лоста. Извикал отговорника си, и му дал плана. Последният го разгледал и след малко довел директора на завода, един дебел германец, който поразгледал чертежа и казал: „Гут!" Веднага приложили предложението, дадено от Ангел, и той получил голяма награда за изобретението си. Директорът го извикал в канцеларията си и взел да го разпитва какво е учил и т.н. Поканил го в дома си. Неговият приятел

Павел му дал един свой черен хубав костюм, с който той отишъл на гости в един небивало разкошен апартамент. Запознал се с дебеличката му дъщеря. Като тръгвал за Германия, му казали, че там няма мъже и жените се хвърлят на всеки, който се яви пред тях и той решил да няма никаква връзка с жените.

Като си тръгнал за квартирата, видял, че възрастни германци копаят пред прозорците на мазето на ръка, което му било непонятно, защо е така в тази толкова напреднала техническа страна. Имало и големи бетонни блокове, които поставяли пред прозорците в изкопа. Попитал ги: „Защо копаете така усилено?" А те му отговорили, че се очакват големи бомбардировки. Ангел имал много пари и можел да си купи самолет, с който да отиде в България. Изкарал курсове за авиатор - въртели го завързан в една сфера и го карали да върви по една дъска, без да залита. Издържал този изпит и имал право да кара самолет.

Приятеля му Павел му казал, че в България не може да лети и според законите и веднага ще му вземат самолета. Лесно можели да купят бензин. Имало малки самолетчета, които кацали навсякъде и развивали скорост 120 км. в час. Ангел се отказал от самолета. При картината, която видял неговата будна интуиция му казала: „Ти какво правиш още тук?" Той веднага решава да напусне Дрезден. Отишъл в университета да си взема документите. Срещнал възрастен едър германец и го попитал за документите си. Той бил ректора и му отговорил, че е забранено да се дават документите и веднага влязъл в съседна стая. Ангел смаян от отговора останал неподвижен и се чудел какво да прави. В дъното на коридора имало едно високо слабо момиче, което се приближило до него и му казало: „В 13 часа в градината!" Тогава имало германски полицаи, които щом забележели нещо нередно, веднага стреляли. Взел в плик от телесните продукти суджуци, които имал и цигари, които много се ценели тогава в Германия. Редели се с часове, за да получат по 4 цигари. Отишъл на срещата в градината. В 13 часа момичето минало покрай него, пуснала един голям плик и без да го погледне, продължила пътя си. Ангел веднага сложил плика под палтото си, и когато тя излязла от градината, станал, настигнал я в улицата и и подал плика с храната и цигарите.

Отишъл на гарата при полицаймастера да му подпечата документите да напусне Германия. Подал паспорта и студентската си книжка, но чиновникът му казал, че е абсолютно забранено и бутнал документите назад. Ангел като никога взел в джоба си кутия с цигари, а другите ги оставил на хазяйката си. Извадил запалил една цигара и подал кутията на дебелият немец. Той взел една цигара, запушил, но я угасил и оставил в пепелника, за да може после пак да запуши. Ангел му подал кутията и му казал: „Това е за вас". Германецът взел кутията, огледал се наоколо, извадил отдолу печата и го ударил на двата документа. Ангел се качил на влака, и той тръгнал. Той си казал: „Отървах се".

Като работел, минавал край книжарница, където продавали техническа енциклопедия на електромоторите и над нея имало надпис: „Само за германци!" Ангел проучил кога отварят книжарницата, влязъл вътре и с висок точен немски поискал енциклопедията и книжарката му я продала.

В Австрия трябвало да минат от западната гара на източната и да пътува с друг влак. Застанал на трамвайната спирка, качил тежкият си куфар и балтона на трамвая, и той затворил вратата и тръгнал, а Ангел останал на спирката с другият куфар и цигулката си. Започнал да се моли. Чудел се какво да прави. Но след малко видял, че трамвая върви бързо назад и спрял пред него. Кондукторката му поела багажа, и той се качил и трамвая тръгнал. Тя му се извинила, че не го забелязали навреме.

Тръгва с друг влак и пристига в Скопие, където трябва да смени влака. Отива при готовият да тръгне влак, но един дебелак го изгонва и му казва, че няма място. Ангел има много пари и отива назад към спалните вагони да пътува в тях. Но дебелака минал през коридорите, пълни с хора и когато Ангел отваря вратата си, и слага куфара, дебелака го ритва и той пада на земята и пак му казва: „Няма място!" Ангел застанал до куфарите си и се чудел какво да прави. Чува глас: „Ангеле, какво правиш тук?" Това било един негов съученик, който се оженил за сръбкиня и живеел там. Обяснил му положението, и приятеля му отишъл веднага при началника на гарата, който спира влака (приятеля му знаел отлично езика). Влакът се върнал назад и закачил два български вагона, оставени в глуха линия отзад. Влакът тръгва и чуват, че вика момиче, отварят вратата, хващат я за ръцете и яката на палтото, и я качват горе. Покрай техният влак преминал друг, натоварен с немски младежи,дошли от Африка след разбиването на генерал Ромел.Качват се в последния вагон и десетина военни. Скоро станало тъмно, а техните вагони били без светлина. Момичето, което било преподавателка, отивала в училището, а много пъти закъснявала поради влаковете. Благодарила им и пожелала да остане с Ангел в купето, а приятеля му легнал в съседното купе. По едно време чуват картечен огън и силен гърмеж. Светлините на влака угасват и той спира. Чули гласове: „Грешка, грешка!" Партизаните мислили, че този влак кара германските младежи към фронта и искали да ги избият. Ангел и приятеля му слизат от вагона и виждат локомотива обърнат, релсите от взрива стърчат нагоре във въздуха, а вагоните един върху друг.

Ангел и приятеля му отиват да помагат. Чували се много викове за помощ. Изваждат всички живи навън от вагоните, на полето, повечето от които без ръце и крака. Изваждат всички, които били живи и ръцете им се изпоцапали с кръв. Ангел имал в куфара си 2 термоса, дадени му от хазяйката: единият с мляко, а другият с кафе. Момичето им поляло и с тях си измили ръцете. През нощта дошъл немски авариен влак. В два вагона пред локомотива имало вързани сърби: жени и деца, и ако има взрив ще измрат първо те. Те бързо правят линията и следващият влак, който идва, ги откарва за София.

Три дена след напущането от брат Ангел на град Дрезден, той е бомбардиран жестоко от англичаните със запалителни и разрушителни бомби. Имало една площ, която не горяла и самолетите се върнали и я засипали с бомби. От 800 000 жители останали около 150 000. Точно тогава брат Ангел слиза от влака в София. Виждаме любящата ръка Божия, която пази и напътства своите любими деца. Виждаме и голямата му и точна интуиция във всички насоки.

Дошъл в София, Ангел си потърсил работа в университета „Климент Охридски", където веднага го назначили като началник на групата по поддръжка на университета, понеже бил завършил Механотехникума в Карлово и учил в Германия. Той веднага вкарал ред и порядък в работата си и неговите подчинени, които гледали с недоверие на него, започнали да го уважават и слушат, макар че бил най-младият от тях - към 30 годишен. В химическият факултет ги викали по няколко пъти в седмицата да поправят каналите, понеже химикалите разяждали бързо железните тръби. Тогава брат Ангел направил канала с глинени тръби, които измазал добре отвътре с лепило за гума и започнали да го търсят през 3-4 месеца. Купил си моторетка, с която обикалял обектите. Към тяхната група се числяла и Александровата болница.

Той живеел с брат си в една квартира. Научил за Учителя, и отива на Изгрева в неделя в 10 часа на беседа. Закъснял и салона бил пълен, а той застанал прав до вратата. Една сестра станала да му направи място да седне, но той си сложил ръката на рамото и и я накарал да си седне. Брат Ангел се концентрирал да разбере онова, което говорил Учителя. Той не поглеждал към него, а си говорил беседата. Както стоял така в захлас, изведнъж му се прояснило съзнанието и той чул ясно: „Ако имаш силни болки в стомаха си, изпий няколко чаши гореща вода и си легни на лявата страна," Беседата свършила и Ангел си отишъл доволен от малкото, което разбрал.

След като свършила беседата и Учителят излязъл от салона, брат Ангел се приближил до Него, застанал на стълбата към Горницата, и го попитал на какъв инструмент да свири. Учителят му отговорил: „На какъвто искаш." И той започнал да свири на физармоника. На другият ден работил целият ден и вечерта усетил силна болка в стомаха си. Той има Плутон съвпад Лилит, съвпад Сатурн в пети дом в знак Рак, което дава много чревни и стомашни разстройства и любовните отношения с жените са табу за него.

Излязъл на двора да намери колата на ректора, но я нямало и другите две коли били някъде по работа. Вкарал моторетката вътре в университета, но стомаха още по- силно го заболял - качил се на трамвая и отишъл в квартирата си, като си мислел, че там ще намери хазяйката си, която била аптекарка и обслужвала като лекар цялата махала. Позвънил, но никой не се обадил, ударил с юмрук по вратата, но и двете хазяйки ги нямало. Влязъл в стаята си и се замислил. Спомнил си думите на Учителя. Имал електрически чайник, в който брат му всяка сутрин си варял чай и го

пиел преди да отиде на работа. Напълнил чайника и го включил. Изпил горещата вода от чайника и се почувствал малко по-добре. Спомнил си думите на Учителя, че трябва да легне - легнал на лявата си страна и веднага заспал. Брат му не се върнал вечерта, а на другият ден вечерта. Ангел се събудил и го попитал колко е часът. „Осемнайсет" - отговорил брат му. Значи той спал непрекъснато, непробудно нощта и целият ден, Казал на брата си, че е трябвало да отиде сутринта на работа, но го болял много стомаха и се успал. Разправил му за Учителя, който му предсказал

какво има да му се случи и му казал и начин, как да се справи. Като погледнал до себе си, видял, че се е образувал цял гьол от потта, която изтекла от него, но той бил напълно здрав. Брат му казал: „Искам и мен да ме заведеш при Учителя."

Ангел започнал редовно да посещава беседите. Купил си томчета и започнал усилено да чете Словото. Разбрал, че Учителят вижда всичко в настоящето, миналото и бъдещето, и винаги помага.

И след заминаването на Учителя, той посещавал беседите. Запознал се с Трендафилка*(Астрологична карта в Приложение I) и попитал ръководителя си дали може да живеят с нея заедно братски живот. Отгоре одобрили решението му. Те живеели в София. Бащата на Филка имал фабрика, която национализирали, Филка била учителка. Извикали ги в милицията, за да ги изселят в северна България. Ангел имал големи знания по машините и предложил на полковника, който ги изселвал, да ги изселят в Пазарджик, където ще са много полезни като преподаватели в училището. Полковникът се съгласил, и те отишли в родният си град да работят като изселени.

Веднага ги извикали да работят като конструктори в един завод. Попаднали на хора без образование. Техните помощници били завършили техникум, но нищо не разбирали от чертежи и математика. Трендафилка взела да ги учи и ограмотява, като същевременно трябвало да дават чертежи за нови типове машини, които завода да произвежда. Плащали им месечно по 5 000 лв , а на пазача 6000лв. и те напуснали завода и отишли в града.

*Трендафилка Благоева Балдевска е родена на 20 Август 1926г., петък в Зч. 45мин. през нощта в гр. Пазарджик.

Там веднага подгонили Ангел да работи в Промкомбината, но нямало материали за производството, което искали да се осъществи. Той не подписал заповедта за назначение. Тогава го помолили да оправи над сто водни помпи, върнати от цяла България като дефектни. Ангел им поискал 100 работни часа за мотор. Отначало нормировчика искал да го наблюдава и да му определи нормата. Ангел казал на ръководството да си ги правят те. Тогава се съгласили. Ангел разглобил един мотор и видял къде е грешката. Ангел взел двама ученици от техникума, в който преди това той и Филка преподавали. Момчетата били много честни и умни и виждали всичките дефекти в майсторите, и им ги казвали направо в очите. Затова никой от тях не искал да работи с тях.

Ангел поискал стая, да му направят тезгях за работа и му дадат необходимите инструменти, и той започнал работа с двамата си помощници. Двата диска на помпата се допирали под известен ъгъл и тя не можела да засмуква вода. Ангел взимал на струг горната част на диска, докато двата прилепвали плътно и пуснал една помпа да изпомпва вода 200 литра от един варел 200 литра в друг. Помпата за няколко минути изпомпвала водата, докато преди това с часове използвали 200 литра. Поправил помпите и ги изпратили в местата, от където били върнати. Платили му и го накарали да оправи хлебопроизводството. Машините закъсали и щели скоро да спрат и да няма хляб за града. Отишъл и разбрал причината за излизането на машините от строя - нередовното смазване на лагерите. Бъркалката за тестото била най-отгоре и бързо се изнасяли лагерите й. Ангел сложил на нея двойни, но ролкови лагери. При всеки лагер монтирал кутия с масло да капе по малко и постоянно да го смазва. До тогава слагали грес в гресьорни, но тя скоро се втвърдявала, нямало смазване и лагерите работели на сухо.

Фурната имала осветление, което блестяло в очите на майсторите и те не можели да видят дали хляба е опечен. От голямата топлина постоянно горели крушките - по 100 на ден. Ангел направил тяло с рефлектор, в което крушките не се загрявали от голямата горещина на фурната и светлината осветявала хляба във фурната, а не очите на майстора. Започнали да сменят по 3-4 крушки на месец и снабдяването ги запитало да не би да вземат от другаде крушки.

Нямало сита и често в брашното при месенето се явявали мишълци и се дигал голям въпрос. Ангел направил сито на такова ниво, че направо се слага чувала, а ситото вибрира и веднага се пресява брашното. Фурнаджийте били изключително доволни от него, постоянно му давали хляб, кифли, козунаци и му се покланяли. Той почти не работел, но всички машини за повредата, на които директорът глобявал работниците, сега работели безаварийно и безотказно.

Ангел имал в центъра на града място от 2 декара и един дял от него му вземали някакви селяни, комунисти -1/3, уж да строят съвет. Трябвало непременно да си построи жилище на два етажа, за да си запази мястото. По интуиция той знаел, че това ще стане. Имал вноска от 1500лв. за кола „Трабант". Сестра му дала нейните лихвоточки и се събрало банката да им отпусне заем. С голям зор взел разрешение за строежа.

Викнал един майстор да му изкопае мазето. Едновременно той го пазарил от изкопаната пръст да му направи над 25 000 тухли - необходими за къщата. Оценили направата на тухлите на 13 стотинки и всичката изкопана пръст ставала на тухли, които се сушели по големият двор. Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра. Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец. Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах. Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал. Ангел отишъл при цигани, които живеели наблизо и имали кола и кон. Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола. „Че на баща ми!" - „А къде е той?" Отговорила, че работи на гарата и сега пие в кръчмата. Дошла жената да направят уговорка за прекарване на въглищата. Колата се клатела и едва се движела, понеже била с разбити колела. Уговорили се с циганката и четирите и деца - „Кой ще кара колата?" - попитал Ангел. Ами тази моята голяма дъщеря.

Определили колко ще им плаща и на другата сутрин впрегнали коня в каруцата и дошли всичките деца. Малките пълнели няколко кофи с въглища и ги подавали, тя ги сипвала в колата, прекарана плътно до него. При вторият курс Ангел свалил задните колелета, отрязал шината, заварил отгоре парче с винт и натегнал колелото така, че спиците се прилепили и затегнали. След това заварил парче и колелетата станали отлични и никак не се клатели. След това направил по същият начин и предните колела и децата за няколко дена му прекарали над 25 тона въглища и мазето станало високо. Положението било спасено и тухлите се изпекли.

Директорката искала да му плати за изчистването на мазето и му дала 40 лева, колкото имала в касата, но Ангел отказал и искал той да й плати. Намерил и друг, който напълно очистил мазето от старите изостанали въглища. Платил добре на циганчетата за работата и им купили нови дрехи. Така той построил къщата и запазил мястото си.

И двамата работили в техникума като учители и децата много ги обичали и учели при тях много добре материала. Дошло време да се пенсионират и направили една среща в почивна станция в планината с всичките преподаватели от града и накарали брат Ангел да сподели своят педагогически опит.

Той им говорил за правилното възпитание на младежите и накрая им казал: „Сега ще ви кажа най- важното." Всички млъкнали и заслушали, - „Да обичате децата с цялото си сърце, да влизате в положението им." - казал Ангел. Той си спомнил, че прочел в беседа, че новите хора трябва да живеят на чисти места, близо до планината. Интуицията му го насочила в село Симеоново. Споделил с Трендафилка и си купили място, обърнато на изток - към изгрева на

слънцето и започнали да си строят там къща. Едновременно участват в братският живот. Купили си кола и от Пазарджик от приятели си купували по-евтини строителни материали - цимент, вар и др. и ги прекарвали в Симеоново с колата. Събота и неделя усилено работели, но идвали големи групи младежи от Крум Въжаровата група-Гришата, като между тях имало много агенти от ДС.

Веднъж си направили гювеч в тава и за обяд изяли половината от яденето, Вечерта дошли повече от десет младежи и седнали в стаята. Филка и Ангел се помолили и взели да им сипват от малкото ядене, което имали. Тогава се проявил закона на изобилието - сипали на всички от вкусният гювеч, но яденето в тавата останало толкова, колкото било от началото - половин тава.Постепенно те се освободили от това „обкръжение на добри приятели" - търтеи готованковци и агенти - над 10 души.

Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони. Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали. След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци.

Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот. Аз им дадох моите стенографски записки, събирани 40 години по физиогномия, хиромантия и др. Извадих на лист подробно от коя беседа, от кой ред и абзац започва даден цитат и до къде, и го дадох на сестра Трендафилка, понеже имаха беседи,

Те вкараха данните в компютъра и като отлични педагози, ги подредиха по теми и набраха книгата „Себе си познай", за което сърдечно им благодаря.

Отначало се издаде на 3 отделни части, а после подвързана в том. Към 2000 година двамата изграждат втори етаж, с цел да се използва за подготовка и печатане на беседи. Извикаха ме и мен да участвам в направата на бетоновият покрив. Аз му предложих да гланцирам бетона и няма да има нужда от керемиди или други покривни материали. Заедно с бригада бетонджии и няколко наши приятели, изляхме бетона и след обед взех да гланцирам с най-хубавите си мистрии, които имах. И досега покрива не е пуснал вода.

Те оправиха горният етаж. Ангел изолира стените със стериопор и сега живеят там на светлина и без влага. Постоянно работят и брат Ангел измисля нови въведения за отопление. Трендафилка е художник и прави няколко изложби на картини и от плетива.

Те редовно посещаваха лагера на Зекирица и седемте езера. Често се срещаме с тях и водим ползотворни разговори. Макар и на преклонна възраст, те работят непрестанно духовно и физически. Брат Ангел цял живот е работил в заводи и предприятия и благодарение на будната му интуиция, винаги е намирал изход от трудните си положения.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×