26_03 РАЗБИРАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ

[Albena]

РАЗБИРАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ

 

Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде Своята мисъл, никога не можете да разберете свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявява и до днес.(132, с. 39)

 

Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството. Засега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и тайните, които те крият в себе си, ще излязат наяве, ще станат достъпни (ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях). За тази цел вие трябва да се приготвите да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползвате от знанията, които днес имате, бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви.(148, с. 118)

 

Вие четете набързо “Отче наш” и както четете – така става. Светът бързо си върви и не се оправя. Не ви упреквам, но ви казвам, че вие сте чели свещената Книга набързо, като литературно произведение, и нищо не сте разбрали. Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с любов. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които, четени с любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето. Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по нов начин.(134, с. 150)

 

В Господнята молитва има три важни думи: “Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя”… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: “Не ни въвеждай в изкушение”, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото; 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето; 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.(143, с. 72)

 

В Господнята молитва е казано: “Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.” В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от лукавия? Правилно би било така: “И въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.” Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на лукавия.(31, с. 174)

 

“И не веди нас во изкушение…” Това значи: давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.(120, с. 53)

 

Какво ще придобие един обикновен религиозен човек, който по цели часове чете, моли се, пали свещи? Гледате го, току отваря Библията и я затваря, но все бърза по-скоро да свърши тази работа. – Не, бързото четене нищо не допринася. Човек може да прочете само една страница, но бавно, с размишление. На всяка мисъл той трябва да се спира и да размишлява. Човек трябва бавно да чете, бързо да мисли. В умствения свят човек трябва да бъде бърз, подвижен, със светкавична мисъл. Дойде ли до физическия свят, там се изисква бавност, понеже този свят не е напълно организиран и човек може да влезе в стълкновение с него... Човек трябва да бъде бавен на думи, бърз в мислите си. Бъди бърз в мисълта си, бавен в говора си.(62, с. 245)

 

Някой прочетЎ Библията един-два пъти – мисли, че е разбрал нещо. Има начини за четене, за разбиране на тази книга. За да разбереш тази книга, която е писана преди 2000 години, трябва да преживееш това, което тези писатели са писали. Не можеш да разбереш Давида, ако не минеш през неговия път. Не можеш да разбереш пророчеството на Исайя, ако не преживееш това, което той е преживял.(2, с. 38)

 

Някой прочете Библията един път и мисли, че това е достатъчно. И десет пъти да я прочете, няма да я разбере. Всяко нещо е разбрано, когато се посади и даде плод. Ето, и аз посаждам Словото, което ви говоря. От време на време поглеждам дали е израсло. Ако е израсло – дали е дало плод. Колцина от вас имате саксии за посаждане на това, което слушате?(69, с. 345)

 

Като четат Евангелието, някои религиозни хора искат да им се открият великите истини на живота. Как ще откриете на човека нещо, ако той държи очите си затворени? Докато очите му са затворени, той нищо не вижда. Щом отвори очите си, ще види всичко, каквото му се открива. Какво ще разбере за светлината онзи, на когото очите са затворени? Каквото и да му се говори, нищо няма да разбере. За да учи и да придобива знания, човек трябва да отвори очите и ушите си за светлината. Тя има и звук, който се възприема чрез ушите. Звукът, звуковите вълни носят словото. Какво ще говорите на човека със затворени уши? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осъден на страдания.(96, с. 35)

 

След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има: Старият Завет е Завет на Земята – според този закон, ако ти не изпълняваш волята Божия, веднага ще те осъдят на смърт; Евангелието е закон на свободата. Казва: “По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото.” Ако ти живееш по Любов, сам себе си ще съдиш. Ако живееш по закон – други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш – ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ти не можеш да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи. Други ще ги уреждат. Казвам онова, което вие трябва да приложите на Земята: най-първо вие не се отказвайте от живота!(25, с. 23)

 

Ще прочета 11. глава от Йоана. В Евангелието изобщо има нещо тайно, нещо скрито. Човек може да чете цял живот Евангелието и пак да не разбере Истината, скрита в него. Наистина и слепият излиза на слънце, грее се на него, без да може да прочете нито една страница, без да разбере нещо. Разбирането означава проникване на Истината в човека. Докато си в безпътица и не виждаш нито един светъл лъч в живота си, ти съзираш отдалеч малка светлинка, която ти посочва пътя на твоето движение. Това значи истинско разбиране. Докато не дойдеш до това състояние, животът ти е напълно обезсмислен, ти си в пълен мрак и тъмнина.(45, с. 69)

 

Когато четете Библията и Евангелието, дето се говори за Христа, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, дето и те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: “Ще почакаш за утре!” На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му тури едно самунче в ръката. Той казва: “Слънцето не видях, но хляб получих.” Това е достатъчно за него. Това са фигури, които изясняват добре идеята. И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога. – “Де е Бог?” – Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора отправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога.(85, с. 142)

 

Сега, каквото обяснение да се даде на този или на онзи стих от Евангелието, ако имате разбиранията на хората от света, нещата пак ще останат неразбрани. Защо? Защото тия хора са в противоречие с Божествения ред на нещата. За себе си те са прави, но не и по отношение на Абсолютното. Както да гледат на нещата, страданията и върху тях ще дойдат. Никой не може да се освободи от страданията. Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието. Когато съзнанието на човека се буди, едновременно с това Божественото начало в него взима надмощие над човешкото. В това отношение страданията са от голяма полза както за отделния човек, така и за цялото човечество.(144, с. 29)

 

Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! Ще отделите особено време за изучаване на Евангелието. Вие ще го изучавате, не когато сте в най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може да си въобрази. Тогава ще прочетете по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. Когато майката роди едно дете и е щастлива с него, ако в това време чете Евангелието, тя не ще може да го разбере, но когато майката е изоставена от своя съпруг или когато изгуби своето дете и прочете една глава от Евангелието, тя ще разбере вътрешния му смисъл. Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата “глупави” в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото. Аз не казвам “глупави” по отношение на съвременните учени хора. Аз не отричам, че има учени хора по известни специалности, но казвам, че това учение е алфа и от него трябва да се започне.(38, с. 255)

Има разлика между разбирането и тълкуването на нещата. Някой разбира нещо, а не може да го изтълкува, да му даде някакъв превод, всички да го разберат. Това показва, че разбирането е вътрешен процес. За пример, мнозина разбират “Притчи”-те като иносказания, в които се предават житейски мъдрости, но не могат да ги тълкуват. За тълкуването им са нужни сравнения, уподобявания, за които малцина са готови. “Притчи”-те са дадени от около 3000 години насам, вследствие на което някои от тях са отживели вече времето си. Те са подобни на стари, износени дрехи, които трябва или да се изгорят, или да се използват като парцали. Тази е причината, където някои хора не се интересуват от книги, които са изгубили вече своя смисъл.(145, с. 3)

 

Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2000 години, или пък Посланията на апостолите, за пример Посланията на ап. Павла. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за Земята, както астрономите се догаждат за Слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят.(38, с. 148)

 

Ще прочета 13. глава от Марка. Тази глава е важна по своето съдържание – общо и частно за всеки един човек. За да се разберат Писанията, изисква се особено приготовление. Ако човек разбере само буквата на нещата, тогава ще се отдалечи от самата истина. Буквата – това е мъгла, това е тъмнина, в която човек нищо не може да разбере. Сега новият ред на нещата, новата култура, Царството Божие на Земята не може да дойде, нещо друго трябва да го предшества. Всички тези изпитания и страдания трябва да минат. Хората трябва да изпият чашата на страданията до дъно – не само един човек, но цялото човечество, всички народи – за да се пробуди тяхното съзнание.(92, с. 158)