Трите мощни сили

[Hristo Vatev]

ТРИТЕ МОЩНИ СИЛИ

Голяма част от хората днес се лесно обезсърчават. Защо се обезсърчават? Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка човек среща само несполуки, които съкрушават вярата му и го обезсърчават. Ала дълбоката причина за обезсърчаването на човека не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на човека. Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори? - В главата на човека, в неговия мозък. В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили. И забелязано е, че когато хората се обезсърчат, обикновено се хващат за главата, като несъзнателно се пипат по известни места от черепа. По главата се пипат, разбира се, и онези, които имат силна вяра, надежда и любов. Но между пипането на едните и на другите има голяма разлика. Ония, които имат вяра, като пипат главата си, на лицето им се явява усмивка - те се радват, че имат нещо в себе си, на което могат да разчитат. Ония пък, които имат слаба вяра и надежда, като пипнат главата си, веднага стават мрачни и недоволни от себе си, като че ли са пипнали в празен джоб. Те чувствуват. че няма на какво да разчитат. Затова казвам: Дружете с хора, които имат силно развита вяра. Те са богати. Tе са и много щедри. Дружете с хора, у които надеждата е силно развита. Те носят подем и насърчение. Дружете също с хора, у които любовта е силно развита. Те ще спомогнат да се засили у вас изворът на любовта и живота.

Дружете с хора на силната вяра, любов и надежда, защото животът на тия хора почива на здрави, непоколебими основи. Любовта, вярата и надеждата са трите основи на живота.

Надеждата разрешава въпросите само на един ден. Вярата разрешава въпросите на векове. А любовта е сила, която обхваща цялата вечност. Тя обгръща цялото човечество. И ако ти не можеш да обичаш хората поне умствено, не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се повдигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. Най-после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе. Мислиш ли, че не е определено за тебе, какво количество въздух трябва да приемеш? Мислиш ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден? - Определено е. Но това изглежда така невероятно, че на човека и през ум не му минава за тия неща. Трябва една нова наука, която да разкрие тези истини.

Верующите често се хвалят, че имат силна вяра в Бога. Но ако и те така лесно се обезсърчават, къде е любовта им и вярата им в Бога? А човек трябва да има преди всичко абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда в Бога. Разбира се, че когато говоря за Бога, аз не подразбирам един Бог, който всява спорове и дележи у хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При Него няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, а не да вземат. Те обикалят целия свят и търсят някой, на когото да дадат. Те са същества, които наистина обичат Бога, които имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да вдъхват вяра у хората. Те казват: Вярвайте, че има блага за вас, че има богатства, които са отредени за вас. Онези пък, които имат надежда, постоянно проповядват на хората: Надявайте се във всичко, което любовта и вярата носят. Вярвайте, че всичко това е сто на сто вярно. Това, което искате ще стане. Оня езичник, който отиде при Христа да го моли за болния си син, провери тоя закон. Христос му каза: „– Иди си, син ти ще бъде здрав.” Като си отиде у дома, той намери сина си здрав и провери, че син му оздравял в същия час, в който Христос бе изрекъл горните думи.

Съвременните хора се боят да вървят по пътя на любовта, защото считат любовта за опасна сила, която ще им донесе страдания. Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат цялостно любовта. Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли. Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика.

Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници. Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората. Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум. Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб. Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа. Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика.

Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам. Само Божественото може да се люби. Само на Божественото може да се вярва. Само в Божественото може да се храни надежда. Напразно днешните хора се мъчат да бъдат обичани. За да обичате един човек, той трябва да има вяра. За да го обичате, той трябва да има надежда. За да го обичате, той трябва да има любов. Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема. Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората. Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то.

Вярвай, че светът е създаден за разумните, за добрите хора, че е създаден за всички, които Бог е поставил на някаква работа. Вярвай, защото онези, които не вярват, сами себе си спъват - те ще закъснеят в своя прогрес. Ако видиш човек, който е нещастен, ала вярва, че ще излезе от своето нещастие, подкрепи го във вярата му. Изпращай му добри мисли. Щом желаеш доброто на хората и те ще желаят твоето добро. Радвай се на знанието на другите хора и те ще се радват на твоето. Радвай се на всяко хубаво нещо, което виждаш, защото то ще бъде един ден и твое. Такъв е законът: всичко, което хората поотделно придобиват, ще стане един ден общо благо.

И тъй, първото нещо, което трябва да внесеш в живота си е: да имаш абсолютна любов към Бога, абсолютна вира и надежда в Него. И тогава винаги ще чуваш тихия Му глас да говори в тебе. Защото всеки човек може да чува гласа на Бога. Когато човек дойде до това, ще си припомни, че то му е казано някога и ще провери, че е един факт.

Когато човек претърпи някой голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека се вглъби в себе си - тогава той ще чуе един тих глас, който му шепне: Не бой се, всичко ще се оправи! Щом чуеш тоя глас, ще провериш, че работата ти наистина ще се уреди. Вярвай в Оногова, който казва, че твоята работа ще се уреди!

Този, който постоянно внася в тебе вяра, това е Бог. Този, който постоянно внася в тебе надежда, това е Бог. Този Бог говори на всички. Той е говорил и помагал на всички в миналото и сега помага, и в бъдеще ще помага. Слушай Неговия глас и животът ти ще се осмисли. Ти няма да постигнеш всичко изведнъж, но всичко ще ти върви с радост и ще понасяш леко изпитанията и мъчнотиите в живота.

Слушай гласа на Оногова, който постоянно внася у тебе любов, вяра и надежда!