Из поемите на Кабир

[Hristo Vatev]

ИЗ ПОЕМИТЕ НА КАБИР

(индуски поет-мистик)

О служителю мой, къде ме търсиш ти? Погледни! При теб съм аз.

Не съм аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества.

Не съм аз нито в ритуалите и церемониите, нито в аскетизма и неговите отречения.

Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и един момент ще дойде, в който ти ще ме познаеш.

Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко, което диша".

* * *

Напразно е да питаме праведния към коя каста се числи. Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога.

Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите.

* * *

Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя.

Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми;

Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото.

— Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен.

И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен.

И, когато завистта е победена, моята гордост и моята суетност са все още там.

Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята.

Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път".

* * *

Кажи ми, о Лебед, издревната твоя повест.

Из коя страна идваш ти, о Лебед? - към кой бряг отлиташ ти?

Где ще намериш ти своя покой, о Лебед и що търсиш ти?

Пробуди се, това още утро, о Лебед, стани и следвай ме!

Съществува страна една, где нямат власт нито съмнението, нито скръбта; и където ужасът на смъртта е престанал да цари.

Там, изпълнени с цветя са пролетните лесове и благоуханният им лъх, що шепти: „Той съм Аз", се носи в ефира от тихия и прохладен ветрец.

* * *

Светлината на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.

* * *

Аз станах причастен в хармоничното равновесие на Единният. Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението.

Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен.

Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз.

Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там.

Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта.

Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи.

Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея.

Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява.

Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо благоговение".

Пилигримът е напълно опиянен.

Мъдростта и отречението му са съвършени.

Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта.

Там цялото небе се изпълня с радост.

* * *

Светлината на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.

Ден и нощ музикалният хор изпълва небесата и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със светлина, както светкавица небесата".

* * *

Дочувам мелодията на Неговата флейта и не съм вече господар на себе си.

Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов.

Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце.

Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ.

Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце.

Там скритите хоругви се развяват от вятъра.

Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот."

Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и светлина.

Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост.

В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни.

Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар.

Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин."

* * *

На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота.

Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù?

Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз.

Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито контури има тя. Стои тя под сянката на любовта.

Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак.

Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка".

* * *

Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там.

Там потоци от светлина текат във всички посоки. Малцина само мотат да достигнат тоя бряг.