Jump to content

61. Гради Минчев


Recommended Posts

61.Гради Минчев*

Един от добрите работници, който влива своите свежи сили в братския живот е Гради Колев Минчев. Роден е в село Габерево, Елховско, на 5 юли 1912 г. В съновидение той вижда, че в предишния си живот е американец и работи в групата, която Учителят създава при пребиваването си в Америка. Заминава си за другия свят, след известно време намира Учителя и се ражда в България.

Като израства, той се запознава с идеите на Братството и Учителя и идва с майка си Мария да живее на Изгрева. Със своя откровен и детински характер и постоянната си готовност да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите. Понеже работи като строител, на Изгрева той се включва в строежа на бараките. Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския занаят и става майстор. С този занаят обикаля из цяла България.

Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за подържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране. Приема редовно всички приятели, които идват от провинцията, и ги настанява да преспят в братските стаи.

Под влиянието на Учителят Гради променя своя характер и с готовност участва във всяко общо братско начинание. Той на дело прилага идеите на Учителя и оставя светъл спомен в душите на братята и сестрите със своята безкористна и всеотдайна работа.

Гради отива при Каназирева в Стара Загора. Разговарят известно време, тя му предлага да отидат при митрополита на разговор. Взимат една беседа и се отправят към Аязмото, където се помещава митрополитът. В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа. След това тя подава беседата, която носи. Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази библиотека с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов. За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на Братството.

След освобождаването ми от казармата, аз отидох да работя при брат Гради, който се беше наел да направи бюст на Георги Димитров в двоен размер от мозайка по гипсов макет, изработен от скулптора Фицов. С нас беше Асен Каназирев, който имаше фабрика за сапун и го пратиха в Белене.

* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; томXVIIстр.663-664, стр. 753.

 

Понеже помагал в живота много на брата на Георги Димитров, лежа една година в лагера и го освободиха. Заедно с него и Гради правихме клинови калъпи от бетон и рабецова мрежа по формите на статуята. Те станаха сто. Сглобихме ги, поставихме арматура и отляхме статуята с мозайка и цимент. Стигнахме до главата и се оказа, че няма едно калъпче. Намерихме го в напрежението и наляхме разтвора до горе. Брат Гради остана цяла нощ да долива, защото мозайката спадаше. Стана фигурата. После я изтъркахме.

Брат Гради взе карци и с кран сложиха фигурата и я закараха на гарата, натовариха я във вагон за Ардино. Там отляхме пиедестал и монтирахме статуята, Фицов ни изигра - не плати на Гради и той не можа да плати и на нас. Аз не си развалих отношенията си с него и работехме и други обекти. Брат Гради имаше машина за търкане и полиране на мозайки, но брат Борис му я поискал, и той му я дал да си услужи, но Борис не му я връщаше. Гради искаше да ми я даде на мене за компенсация на парите, които ни задигна Фицов. Борис мина след години и върна машината и Гради ми я даде веднага. Тя е още у нас.

След заминаването на Учителя Гради живее дълго време в тъй наречените „пловдивски бараки" заедно с майка си Мария. Посреща братята и сестрите, и работи като домакин. След спирането на стола на Изгрева, брат Гради създаде бригада за производство на фонтанки и други градински украшения към предприятието „Паркстрой". Беше бригадир и привлече много приятели да работят при него. Аз работех на Министерството на транспорта и почти всяка вечер минавах до тях и разговарях с майка му Мария. Той ми се изповядаше за всичко, което преживява и ми се оплакваше от изгревяните, които работеха при него. Разбираше се по-добре със светските хора, които ги учеше на занаят, а нашите не го слушаха и му създаваха неприятности. По-късно се пенсионира и се освободи от изпитанията през които преминаваше. Остана в дома си и по цял ден пееше братските песни и четеше Словото.

След разрушаването на Изгрева, отива да живее в апартамент в квартал „Младост -1", заедно с брат си Атанас и майка си Мария. Тя си заминава на 25 юни 1974 г.

Гради живее сам труден живот, но при тежкото боледуване много приятели му помагат - носят храна, обгръщат го с голяма любов. Разболя се от паркинсон, трепереха му ръцете от голямата работа, която беше минала през него. Трепереха му ръцете и той се хранеше с широка фуния, с която смучеше главно течна храна и супи. Много се грижеха за него брат Стойно Марков и сестра Стоянка Колева Драгнева, и често се срещахме при него. Брат му Атанас живя малко при него и напусна жилището. Аз му помагах с каквото можех в апартамента. Аз отидох на Рила на Седемте езера и не можах да го изпратя. Замина си на 12 август 1992 г., като остана верен на принципите на Младежкия клас и не се ожени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...