Jump to content

СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.


Recommended Posts

СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.

- Аз пристигнах в Търново в предпоследният ден - започна разказа си сестра ми, когато се върна в София. - Всички или почти всички бяха вече там. Пристигнаха

още само тези, които бяха допълнително поканени, като мен, или които не са имали възможност да дойдат по-рано - чиновници и работници. И всички бяха весели, радостни и чакащи. Правеха се последните приготовления. Посрещна ме сестра Надежда, колежката ми от Ачларе, и ме покани в тяхната палатка. Каква палатка! И смешно, и хубаво. Голяма и кръгла палатка с много хора вътре, и разбира се, с много дрехи, но и с толкова много Любов! И в такъв ред! Не може да се опише, трябва да се види.

Съборът стана в „Лозето" - голямо лозе с къща, в

която е отсядал Учителя. Там е и „горницата" и други стаи има. Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките. Палатките са донесени от гостите, а които нямат, биват поканени от тези, които имат. И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно! За следната година дано да дойдеш и ти - пожелава сестра ми и

предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене. И продължава.

- Съборът беше определен за 19 август. В 4 часа сутринта една тиха цигулка възвести приближаването на празника. Брат Симеонов свири „Събуди се, братко

мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място.

Учителя!

Пристигна Учителя, хубав и мил! И потънаха очите в красотата, потопиха се сърцата в мировата Любов и нищо друго не виждаха освен красота, нищо друго не чувствуваха освен космичната обич, а душите се радваха.

- „Добрата молитва" - каза Учителя.

Дълбоко и концентрирано се помолиха всички.

„Благословен Господ Бог наш" - каза пак Учителя.

И песен се пое. Като из морето се надигна една вълна на живот, на висша хармония и красота.

„Любовта е връзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка".

Прочетохме всички от предварително раздаден наряд.

„Да Го познаем, както Той ни познава".

„Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна ".

„Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината ".

„Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и изобилен живот на отрудените души. "

„Бог е Любов и нашата Любов да бъде както Божията Любов."

И Учителя заговори:

„Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следующия: Ще се задължите абсолютно да се подчинявате на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо; който от вас е готов. Искам един опит да направим. Без лъжа. Опитът всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му и наблюдава, притегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал

живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край. То е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта.

Всички неща, които имат край, това са неща без Любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без Любов. Живот, който започва и свършва, е

живот без Любов. Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват.

И тъй, ние ще мислим за вечното Начало. Това Начало е Любовта, която никога не се мени - нито се променя, нито се изменя.

Бог е Любов. И тази Любов носи светлина за душата. И в тази светлина зреят всички плодове на живота.

Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година. Да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него. И всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов. За една година отсега нататък ще има задачи, които всеки от вас трябва

да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного."

- След това - продължи сестра ми - Учителя даде обяснение какво е коленичене, какво е една година и даде самото обещание към Господа. Но каза да го прие-

мат само тези, които дадат това обещание и след едно хубаво пожелание започнахме новите гимнастически упражнения.

Гимнастическите упражнения се правят малко преди изгрев слънце. Защото живият организъм по това време поглъща най-много жизнени енергии. И ние ги

направихме тогава. Беше много красиво. Слънцето се приготовляваше за изгрев и ние, наредени в прави редици един зад друг, започнахме. Беше много хубаво. Всичко беше хубаво в този и в следващите няколко дена.

След това Учителя ни поздрави от името на Белите Братя и каза, че тези, които изпълнят вярно обещанието си, ще почувствуват в душата си небивал мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите. Мир на ума, сила на сърцето и волята.

- „Воля на какво?" - запита Учителя и отговори: „Воля на Любовта ще имате. Воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля".

И после каза:

„Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога. То е един опит

на Любовта."

И много още говори Учителя и след това се приготвихме за втората беседа. А тя беше в града, в читалището „Надежда". Прочети я цялата, тя е една отлична

беседа. Там станаха пререкания с духовенството, но ние запяхме, разумността надделя и всичко мина благополучно.

- А с какви дрехи отидохте в читалището? - запитах аз.

- С тези, с които бяхме на лозето. Повечето сестри и братя бяха облечени в бели дрехи. Роклите на сестрите бяха дълги до глезените и някои бяха украсени със златни (сърмени) галони. Хубави бяха. Е, не бяха според съвременната мода, но бяха по една съвършено нова линия. Дълги, с широки ръкави, само с по един шев

отстрани и препасани с колан.

- Тъй са били интересни.

- Дори много красиви. И после се върнахме в лозето, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд. В 16,30 часа Учителя изнесе чудно хубавата беседа „Съвършеният мъж".

На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „Лозето", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в

16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути. В 16,30 часа пак имаше беседа.

- Че много е говорил тогава Учителя!

- Много. В четвъртък в 5 часа - беседа, от 8 до 10 часа пак в „Горницата" групи по 72 души и в 16,30 часа пак беседа. А по време на обедите, по време на вечерите,

сутрин! Учителя все говори и отговаря на зададени въпроси. А отделни разговори - много!

В петък, последният ден на събора, пак в 5 часа - молитва и упражнения, в 10 часа беседа и в 16,30 - за общите задачи на школата. Но вече част от сестрите и

братята, тези, които бързаха, си тръгваха или се приготовляваха да си тръгнат. Обедните маси редееха заедно с хората по тях.

А какви обеди, какъв ред, каква тишина! Аз не мога да ти опиша цялата приказка! Всеки споделя чутото и отбелязва пропуснатото. И с каква лекота мисли умът, как се радва сърцето. Събор! - Заедно с Учителя седем дена!

Три часа сутринта е! Аз отварям прозореца, утринният хлад ме лъхна и ме погали. Но аз не чувствам милувката на утринния хлад, моето сърце бие обезпокоено.

Утринният хлад показваше, че е още рано за излизане от дома. Зорницата - утринната красавица - все още светеше ярка пред завеса от гаснещи звезди. И цветът на небето показваше, че още е рано. А моята сестра беше излязла, Аз я гледах как върви между двата реда дървета по булеварда, осветени от електрическите лампи. Малката и фигурка с розовото жакетче се явяваше под някое от тях, изгубваше се извън осветения периметър и се виждаше наново пак под някоя друга лампа. Проследих с поглед, проследих я с мисълта си и затворих прозореца. Аз бях виждала Учителя, бях го чувала и толкова. Моят ум и моето сърце още нямаха никакво отношение към него. А моята сестра! Тя го беше обикнала, преди да го види, тя беше повярвала в него, преди да го чуе, и се

беше доверила на него, преди да го срещне. И сега! Тя вече го беше видяла, беше го чула и говорила с него. Любовта й беше оправдана, вярата й и доверието й бяха оправдани. Думата му беше закон, зов на всемирната Любов, и всичко. Учителя беше казал: „Утре в три часа тръгваме на екскурзия до Витоша. Който може. Който е свободен." А тя беше свободна. Тя можеше, защото беше във ваканция. А аз не можех. Не само, че денят беше работен ден, но и защото аз още не бях аз. С мои предразсъдъци и предубеждения. И не че исках да ги наложа на моята сестра, но нямайки нейната вяра, аз се страхувах. Тя вървеше по софийските улици с Учителя в себе си и не се страхуваше, а аз останах в къщи без Учителя и се страхувах.

- Чудна екскурзия! - беше първата дума на сестра ми, когато вечерта се върна. - Беше толкова хубаво! Слънце, въздух! А Учителя и думите му! Не зная на

Витоша ли бях или на небето.

Моята сестра отиваше всеки ден на „66", връщаше се и говореше за живота там. Аз и моят брат я слушахме, радвахме се заради нея и й съдействахме. Ние, двете

сестри и нашият брат, се обичахме много, за да се радваме на радостта на всеки един от нас. Но все пак не можехме напълно да я разберем.

Една сутрин моята сестра прочете: „Ако ми дадете възможност, туй, младото поколение, ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин на работа - не

калугери и монаси да ги направя, а художиници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога. Във всички области на науката ще бъдат посветени." И моята сестра се беше променила. Тя вече не се интересуваше от обикновени работи, не се занимаваше със суетни неща, а всяко свободно време използваше в четене или преписване на мисли от беседите на Учителя или цели беседи. И когато нещо извънредно много й харесваше и не можеше да се справи сама с хубавото, четеше и на нас.

Аз вече знаех, че хората на новото учение са вегетарианци. Това вече опитвах. Но един ден тя ме изненада: „Знаеш ли, каза, че хората на новото учение не се женят. И Учителя на събора беше категоричен. Разбира се, това се отнася само до учениците." Отворих си очите повече, да разбера думите на сестра си. „Хората от новото учение не се женят"- повторих в душата си. И нещо радостно, незнайно и дълбоко проникна в мен. Само в това да се състоеше новото учение, аз вече го разбрах и приех. - „Не се женят."

Новата учебна година извика сестра ми в училище и ние с брат ми останахме в София. Какво ставаше на "66", ние вече знаехме, какво говореше Учителя, ние

вече знаехме. У дома остана да идва само един от познатите ни - брат Кръстю Тулешков.

Братът Кръстьо Тулешков беше млад момък, стумен, стеснителен, един от братята, които имаха по-дълбоки познания по окултизма. Той познаваше моите родители, защото беше един от братята, които бяха в комуната в Ачларе и на връщане се беше отбил заедно с другарите си в нашия дом в Карнобат. Малко болен, по това време той живееше не много добре при една своя леля и аз му дадох сестрински прием в нашия дом в София. Той идваше често, говореше за Учителя, говореше много интересни за мен неща и ме запознаваше с теософията, през която беше преминал и която добре познаваше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...