ЗА МОРЕТО

[blagodari]

ЗА МОРЕТО

Сестра ми заговори за морето. За Бялото море в Страната на слънцето.

Аз слушах, унесено слушах за Страната на слънцето.

Изведнъж две силни ръце ме хванаха. Повдигнаха ме високо във въздуха и силно ме тласнаха напред ... В морето.

Прохладните му води ме приеха ласкаво и ме поеха. Понесоха ме. Стори ми се, че паднах на очертан път. Нали мнозина преди мене бяха преплували морето?

Но как стана това? Попаднах във водовъртеж. С усилие се измъкнах, за да попадна в друг водовъртеж. И вече нямаше пред мен определен път... Въртопи и ями. Водовъртежи ме люшкаха всеки миг.

*

Отдавна беше минало времето да бъда на срещния бряг. Но никой не гледаше към мене. Не се съмнавяха в изкуството ми да плувам. Пък и морето не беше страшно по определения за плувеца път.

А аз се люшках. Като че ли най-дълбоките бездни и водовъртежи бяха решили да премерят силите си с мен.

Гладката повърхност? - И тя се развълнува. Във всеки миг вълните се издигаха по-високо и бушуваха по-страшно. Те ставаха по-силни от водовъртежите и аз ве-

че не правех усилия да се измъквам из тях. Вълните ме запокитваха, измъкваха ме и си играеха с мен като с перушинка. Оставих се свободно на тях...

*

Отпочинала, освежена, аз отворих очи. Цветна слънчева поляна ме бе приютила в своя скут. Погледнах морето. Над всеки водовъртеж, над всяка яма и въртоп стоеше страж.

*

Аз се отказвам да ви описвам хубавите цветя от Страната на слънцето! Отказвам се да ви описвам багрите, строежа, уханието. Те са непонятни за хората... А

сега съм отвъд бялото море, в Страната на слънцето.

И аз бях между тях. И аз не знаех за вас. Но моята сестра ми разправи. Преплувах бялото море до Страната на слънцето и сега живея сред цветя и багри. Отказвам се да ги описвам, но ви казвам, че има такава страна. Сред най-високите върхове е тя. Най-красивите извори бликат из нейните пазви. Най-красивите цветя

покриват Страната на слънцето!

*

Бури вилнеят над върховете и все по-страшни се извисяват скалите под тях. Но отвъд пак светлее - Страната на слънцето, все по-примамлива, зове те на път.

*

Разправял ли ви е някой за тази чудна страна?

На мене ми е разправял.

Разправяше за нея сестра ми. Тя току-що се бе завърнала оттам. Богата! Тя носеше дарове от Страната на слънцето. В дълбочината на погледа й ги виждах, в

усмивката, в щедростта на ръцете й.

*

Страната на слънцето! - казваше сестра ми и поглеждаше високите върхове. И те се стопяваха в нейния поглед.

Страната на слънцето! - казваше тя и се усмихваше на скалите. И те изчезваха в нейната усмивка.

Страната на слънцето! - казваше тя и издигаше ръце към върховете. И бурите утихваха под нейния зов.

*

Страната на слънцето!

Страна без високи върхове и скали. Страна без бури и мъгли. Тя бе така достъпна за мене! Моята сестра я направи така достъпна!

*

Чудни са цветята в Страната на слънцето! - казваше често тя. И цветята разцъфтяваха в нейните устни.

Чудно е небето над тази страна! - казваше тя и милиони звезди блясваха в очите й.