1923 г.

[blagodari]

1923 г.

Аз преплувах морето и съм при вас - при цветята в Страната на слънцето! Но съм изморена.

Колко време съм се борила с вълните? Колко време съм се люшкала и попадала във въртопи и ями.

И как се измъкнах из тях?

Не е по силите на човека да преплува морето. Но Той, Великият Учител, е бил винаги с мен.

Аз не разбирах още Учителя. Гледах как той устроява живота на своите ученици и последователи, слушах беседите му, които ми звучаха като прекрасен концерт, но нещо в мен се бореше с вълните на морето. Сестра ми ме обнадеждаваше, като ми говореше за Страната на слънцето и времето летеше бързо .

Животът, който течеше край мен, бе като филм, в който участвувах, без да го разбирам. И може би затова, че беше единствен, многоочакван и неповторим, го

обикнах. Моят път беше определен отпреди векове и аз встъпвах в него с голямото съдействие и голямата светлина на Учителя.

Колко му благодаря сега, когато съм всред цветята в Страната на слънцето!

Сега аз съм лице срещу лице с моя любим Учител.

Но трябваше да преплувам морето.

А той неуморно продължаваше да насочва в новия път своите ученици и последователи, да работи за повдигане на тяхното съзнание съгласно законите на живата природа и според своите необикновени възможности и естество.