Jump to content

МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.)


Recommended Posts

МЛАДЕЖКИ СЪБОР

(2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.)

Колко хубави мисли! Колко стремежи и импулси!

Ако с един замах може да се преобразува животът на човека!

При най-големи приготовления - външни и вътрешни - съборът започна на ул. „Оборище".

Часът е 7, а салонът е препълнен с млади хора. А те са били сутринта на Изгрев. Те са посрещнали слънцето и са писали: „Изгрев! Най-тържествени приготовления за посрещане на първенеца. Най-знатни художници рисуват

утринната картина. Върховете на Витоша поруменяват като девойка пред погледа на своя възлюблен. Още миг! Възлюбленият се показва на хоризонта и в миг

целува полето и нас. Милиони росни капки започват своя утринен танец, украсени е най-редки скъпоценни камъни".

И са прелетяли към салона с разтупкани сърца. И сега чакат Учителя. И той пристига. Мил, елегантен и търпелив.

Изпя се песента „Благославяй, душе моя, Господа".

Прочете се „Добрата молитва".

Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката душа". Той започна с думите: „Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши."

Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията. Съвременните хора са изгубили посоката па младините. Те някой път вървят вляво, някой път кървят вдясно. „Младини", те не са нито вляво, нито и дясно. Младини, това е равнодействуваща линия. Това е линия, която определя всичките посоки на битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най-възвишеното, най-благородното. Христос е казал: „Блажени децата, на такива е Царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно."

И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива душа и че

само ако вложи в съзнанието си: „ние сме живи и разумни души", ще внесе нещо ново в живота си и ще му дадат една нова насока.

Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои. „Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои."

Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество".

Братът изказа ценни мисли за работата, която предстои на ученика - разсъждения и анализи върху ценни мисли на Учителя, които сведе до следните точки:

1. Освобождаване от старите схващания и възрения.

2. Ускоряване ликвидацията на кармата.

3. Урегулиране на чувствата и енергиите.

4. Събуждане на спящите вътрешни сили.

5. Развиване на ума и облагородяване на чувствата.

Чухме мнението му и по ред други въпроси, които трептяха в неговото младежко сърце.

Братът завърши с ценните думи на нашия благ Учител: „И тъй, на тия, малкото ученици, които са, казвам: Като се върнете у дома, турете ръката на сърцето

си и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа? Толкоз хиляди години то е туптяло за празни работи, почна ли да тупти, както сърцето на Христа. Подръжте дълго ръката си и дайте един положителен отговор. После турете ръката си на главата и кажете: Този ум хиляди години е мислил празни работи, почна ли вече да мисли като ума на Христа. След това погладете ръцете си и кажете: Тия ръце хиляди години са работили, всичко са вършили, почнаха ли да вършат това, което Христос върши, да действуват, както Христос е действувал?

Ето важния въпрос, който учениците трябва днес да разрешат."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...