Jump to content

Recommended Posts

1924 г.

Работата на Учителя е строго определена. Учителя държи редовно своите беседи пред слушателите, които все повече се увеличават, урежда живота на обществото, помага на отделни лица. Към тази година се отнася и следния случай:

Една сестра внезапно се разболява и то така силно, щото всички близки се изплашват. Сестрата иска помощ от Учителя и той отива. Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена:

„Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ!"

Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка?" Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа".

Сестрата се заслушва в цигулката, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече.

- „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя.

*

През лятото на Изгрева става все по-оживено. Все още сме на палатки, но има и малки къщички. Вода си носим от разсадника.

Слънцето е храна. Някои сестри престояват по цял ден там и вечер се връщат в София. А дрехите си оставят под някой бор. Та тук мястото е свещено.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...